Още веднъж за ЛЕКАРИТЕ

 

1.      Та Графе, какво е провокирало херпесите ти да се активизират, срещу твоя физически и душевен мир, не знам. Но разказаната от теб одисея по тяхното лекуване, провокира у мен следния спомен. (С чиста съвест този коментар можеш да си го изтриеш.)
   Синчагата беше едва на 9 годинки. Току що се бяхме нанесли в апартамента в новостроящия се ЖК “Тракия” Пловдив. Наоколо поляни, чист въздух и простор за детски игри. С една дума, цяло лято, щастливо футболно детство. И изведнъж, лимфните възли под мишниците на детето възпалени, станали като яйца! Ами сега? Тревога, паника, тръгваме от лекар на лекар и няма кой да постави правилна диагноза. Правим изследвания, кръвни проби, положението лошо. Над 12 хиляди левкоцити. Страшна работа. Хирузи го преглеждат, категорични:
- Веднага трябва да се оперира!
Вътрешни болести го преглеждат,- Не! -казват. – В никакъв случай не бива да се оперират лимфнитне възли. Те са филтрите на организма срещу зарази! Продължаваме изследванията.
Обикаляме с майка му по доктори, времето си върви,идва есен, детето отпада ли отпада.Диагноза няма. Че като се намери един лекар та отсече: – Левкемия! Категоричен съм!..
Какво преживяхме няма да говоря, да не дава Господ на никого преживяване с мисли като нашите.. Отчаянието пълно. Тогава някой ни насочи да отидем при д-р Божилов в детското отделение на ІІ-ра градска. Отиваме ние, плачем и двамата, детето гледа уплашено. А той ни посреща спокоен, човека – Чакайте! – вика – Какво сте се паникьосали. По спокойно. Я булка седни тука. Ела бе юнак! Я кажи котенце имате ли, играл ли си си с коте, да те е одрасквало или някакво друго животинче?
- Не, нямаме коте – отговаря жената.
- Не ме е драскало нищо – допълва детето.
- Няма докторе, той все на вън по поляната футбол играе, не е казвал нито да е драскан нито да се е убождал – Разяснява майка му..
- Я булка го съблечи гол! Дай го тука.
И почна да го разглежда под лупа, милиметър по милиметър , цялото тяло. По едно време се втренчи в дланите на ръцете му. После взе една тънка игла за спринцовка и започна да човърка детските длани. Разчовърка – зрънце гной излезне, разчовърка на друго място – бяло трънче изкара. И така, един час вади бели трънчета, не само от дланите му ами и от дупето му, дето е сядал и падал из тракийските търнаци. Та изчисти го д-р Божилов и разпореди:
- Сега булка, си отивате и купуваш от пазара прясна тиква. Настъргваш с ренде и правиш лапи с тензух. Слагаш под мишниците за не повече от 5 – 10 минути, там където са възпалените лимфни възли, после измиваш. Тиквата да не му изгори кожичката, че там е много нежна. Правиш тази процедура не повече от 3-4 пъти и е готов…
Така щастливо завърши тази кратка история, благодарение на един истински лекар по призвание!