Имало едно време, има го и днес, един обаятелен и красив котарак, на име Дистакар. Стоял си той на парапета на терасата и дълго и замечтано, гледал след летящите птици. Помечтал си да лети като тях.
Един ден, както си играел с пискюла от шапката, която бабата с много труд и любов изплела на своето внуче, го разпрел. Като видяла каква беля е направил котарака, бабата толкова много се ядосала, че го хвърлила през терасата от четвъртия етаж. Полетял котарака и паднал на земята. Едва тогава разбрал, че летенето не е за всеки.
Извод: Внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне!!!!
Разказа моя 9 годишен внук Димитър Иванов
