ПОЗНАЙ КОЙ Е ? – разказ за една постановка

Семейство Петрови не бяха ходили на театър от години. Улисани в ежедневните си грижи, около собствения и семеен бизнес, все не им оставаше време. Слава богу, нещата вървяха добре! Двете им деца учеха в чужбина и това лято след 10 дневна почивка на нашето Черноморие, ходиха на екзотична екскурзия в Бразилия и Аржентина. През това време, Петрови направиха основен ремонт на апартамента. Изпипаха го както бяха мечтали. Стана футкционален, модерен, красив и уютен. Обзаведоха го с нови мебели и нова бяла и черна техника.
Вече трети месец се радваха на домашния уют и не излизаха никъде. Вечер канеха гости или просто се пребираха в апартамента, гледаха филми на големия плазмен телевизор, слушаха музика на прекрасната озвучителна техника, разговаряха, любеха се и се радваха на живота…
Неочаквано преди Коледните празници, получиха плик с луксозна поздравителна картичка и … 2 билета за нашумяла театрална постановка. Зарадваха се! Любопитството им бе допълнително разпалено от факта, че плика нямаше подател. На самата картичка, загадъчно бе написано „Познай кой е?”.
Не умуваха много. Просто не можаха да устоят на ексцентричната покана и на посочената дата, след дълги приготовления на прически, тоалети и бижута, с билетите в ръце се озоваха в театъра. Още във фоаето се оглеждаха и очакваха всеки момент да срещнат своите благодетели. После представлението започна. Артистите играеха превъзходно, нестандартните режисьорски решения и интересната фабула ги държаха в напрежение. Постановката се превърна в един празник за душите им.
На излизане от театъра и в колата до вкъщи, бяха толкова обсебени от постановката, че забравиха напълно за своя неизвестен благодетел, но му бяха благодарни.
Пристигнаха. Все още разговаряйки за играта на актьорите, паркираха, слезнаха от колата, той включи с дистанционното алармата на колата и асансьора ги качи пред техния апартамент.
- Скъпи, вратата! – тревожно продума тя.- Отворена е!
- Господи! – простена той, изправен в хола на полупразния апартамент.
На масичката се белееше плик. С разтреперани ръце и подкосени крака той разтвори плика, извади красива картичка и прочете:
– Сега познахте ли от кого е?