На времето един вълк се промъкнал и влезнал в една кошара. Удушил 2-3 овце, метнал едно агне на гърба си и подгонен от кучетата хукнал да бяга към гората. Кучетата го погнали, но едно по едно отпаднали от преследването. Останало, само най-голямото и най-яко куче. Обаче вълка вече ще се скрие в гората. Тогава кучето се провикнало:
- Ей брат, чакай малко, спри да си поприказваме. Няма
вече от какво да се боиш. Далече сме от кошарите, гората вече е пред теб.
Вълкът спрял, обърнал се, оставил агнето, взел стойка за отбрана и казал:
- Кажи бе брат ми, какво искаш да знаеш?
Кучето му рекло:
– Вълчо, що ти трябва, бе брат, да изминаваш толкова километри на нощ за едното ядене. Я ела при нас. Пазим на господаря стоката и той ни храни.
Вълкът го погледнал пък отговорил:
- Слушай! Колко пазите – аз знам. Колко ви храни господаря – вие си знаете. Ама туй на врата ти какво е?
Кучето му отвърнало:
- Ами това е каишката дето господаря ни връзва.
- Ааа, тогава чуй, брат ми – По добре гладен на свобода,
отколкото сит но вързан!
