Сирената на вагонното депо отбеляза официално края на работния ден. Железничарите, предимно мъже от околните пловдивски села, се изкъпаха, смениха омаслените работни дрехи и пременени си тръгнаха. Асеновградската мотриса ги изсипа на централна гара Пловдив. Както обикновено, повечето поеха към домашното огнище, но Злати, Сухия, Кривия и Рангел Бекира; пак не. Верни на традицията, четиримата се вмъкнаха в кръчмата отсреща. Всеки почерпи по едно. Така, по неотменимите математически закони, накрая сметката излезе, че всеки е унищожил по 400 милилитра ПГР. ПГР е кодовото название на пловдивска гроздова ракия, а 400 милилитра от този твърд алкохол, си е количество сериозно, добавено и още четири пъти по едно малко, положението стна неспасяемо. И така, въпреки поредния опит да го онищожат, щото бил вреден, алкхола пак излезе победител над въпросната четворка. Опита показа също, че твърдостта на алкохола е правопропорционална на омекването на краката на унищтожителите.
Иначе вечерта си мина по многократно разигравания сценарий. Отново, обсъдиха организацията на труда в депото и БДЖ-то, направиха необходимите предложения по развитието и переспективите на световния футбол, избистриха вътрешната и външната политика и когато задъвкаха темата за жената, като необходимо зло за човека, най-ненадейно за самите тях, стигнаха с консенсус до извода: „Семейния живот си е хубаво нещо”. Което идеше да рече, Злати – единствения ерген между тях, трябва да бъде оженен и то веднага! А тъй като си му беше време, даже прехвърлилия четиридесетте лазарника Злати, прегърна идеята с готовност.
По нататък, какво стана, как стана, кой предложи, какво предложи никой не разбра, но не беше минало още 22.00 часа и едно такси телепортира кандидат жениха и тримата сватовници пред авторитетния дом на Иван Масалджиев. Последния, като приятел на бай ви Рангел Бекира и човек сериозен, ловджия и носещ майтап, ги посрещна както си му е реда. Настани ги на масата под лозата. Жена му и двете му дъщери, едри като баща си и хубавици, като майка си, бяха далече под тридесетте и вече висшистки. Разтичаха се девойките, наслагаха масата и ги оставиха.
– Иване – започна Рангел. – Както се знае „Човек и добре да живее се жени”! Ей наш Злати, свестно момче, електроженистче-паспортчик, гордостта на бригадата. В Прослав има къща, като прогимназия, гараж с Лада и двор за летище. Баща му и майка му пъргави, като саански кози, на ръце го носят, всичко са му подредили, че и парици настрани му спастрили, да има. Виж го, здрав прав, гони двата метра, с голи ръце арматура 16 мм., на двоен възел вързва. И ни е хубавец, бял и рус, жена да съм в сините му очи ще се удавя.
Тука Злати „пусна боята” от неудобство и скромност и придърпа нетърпеливо празната чаша. Масалджиев погледна изпитателно жениха, подсмихна се под мустак и разви капачката на премръзналата анасонлийка, па разля в кристалните чаши.
- Та, както са досещаш Иване, дошли сме да ти искаме щерка за жена на
момчето – изплю камъчето Рангел и също придърпа чашата си.
- Ами коя от двете искате? Нали видяхте, две щерки имам – занесе ги
бащата.
- Злати, коя си избираш – пое пак инициативата Рангел и отложи за секунда
отпиването за да чуе отговора.
- Ми те и двете хубави –почуди се Злати и след кратко колебание, додаде–
Която дадеш, дядо! Аз съм съгласен.
- Щом е тъй, тя работата лесна. Ха добре сте ми дошли и наздраве, че
ракията се стопли, пък ще видим – вдигна чашата бащата.
Всички вдигнаха чашите, и отпиха. Злати лисна в пресъхналото си гърло поредната порция „нафталинена” анасонлийка и като познавач дегустатор, работил цял живот с материали на клиента, доплувал до собствени води, вече освободен от всякакви задръжки, имитира замисляне и определи:
- Ей дядо, страшана ракия си направил, че тя е 52 градуса!?
В тоз момент хитроватата усмивка, по спокойното и хрисимо лице на домакина се изпари окончателно, като алкохол на казанка, веждите му се свъсиха, устните му се свиха в сериозно изражение и с глас нетърпящ възражение ги подкани:
- Рангеле, а сега, пийте си ракията и по живо, по здраво си отивайте. Мен
спиртомер в къщата не ми трябва. Позна момчето! Точно 52 градуса е!
