ЛЮБОВНА СРЕЩА – разказ

             

Георги Йовчев e  готин. Мнозина му викат Гочето, но повечето Йовчев. Това, Йовчев,   издава уважение и респект. И има защо. Няма навика да лъже, да краде, не обича да приказва  празни приказки,  не е сприхав и кавгаджия, а освен това е кротък,  разбран и толерантен  и се   отличава с добронамереност и работливост, та си има и парици.     

       Среден на ръст, слаб и подвижен, с усмихнати сини очи и чуплива кестенява коса, Йовчев хваща очите на мадамите.  Ама си има и един косур ли, предимство ли, и аз не знам. Ерген е! Живее човека  в собстевно самостоятелно жилище, чете си художествена литература, гледа телевизия като всички, обича да се почерпи с приятели, но никой не го е виждал пиян, а  понеже е добра партия за жените не остава без приятелки…

        И ето го, идва един ден Гочето, при  мен, в самостоятелната ми канцелария  на майстор производство и ремонт, черпя го едно кафе и коняче и  захващаме разговор.

-         Майсторе – започва той. – Трябва ми съвет.

-         Казвай – викам му – какъв ти  е проблема?

-         Майсторе – споделя Гочето- писна ми да живея сам. Ще взема да се оженя. Толкова години съм работил като заварчик-паспортчик и в строителството и тук в ЖП-то, изплатих си  апартамента и някои и друг лев съм заделил, а все сам, омръзна ми.

-          Не е лошо! – подкрепям го аз.- То си е казано „Човек и добре да живее, се жени”.

Пък и време ти е. На колко си?

-         Ааа, мани! Гоня четирийстака.

-          Значи,  нормално! Наистина ти е време.

-         И аз до тоз извод стигнах. Писна ми да живеея сам. Ще ми се като се прибирам

вечер, да не минавам с приятели по кръчмите, че време да мине, а да се прибера като тебе в къщи, да знам, че жена ме чака.

-         Йовчев, така е, братче,  прав си.  Коя е?

Гочето това и чака.Оживява се и разпалено започва да ми обяснява:

-         Много е готина. Няма да ти описвам колко е красива, ще Ви запозная. Майсторе, най ми харесва, че не е някой фърфалак или фльорца. Олегнала, сериозна мадама е! Жена около трийсетте години.

-         Как се запознахте? -  подпитвам го пак.

-         О,  тя работи като сервитьорка в „Хепито” срещу 14 блок. Нали знаеш, че често се отбиваме там с  Пампов. Ходя и сам. Само като ме види и веднага идва при мен. Ако знаеш как се усмихва!

-         Ама ти говорил ли си с нея?

-         Говорим си.  Все едно, че се познаваме от години. Ама  не знам как да и кажа и да я поканя у нас?

-         Чакай малко- почвам да го напътствам аз. – Не дей бърза толкова. За тези работи много приказки не се искат. По малко ще говориш. Ти си състоятелен мъж. Имаш възможност. Имаш си пари, покани я като не е на работа да излезете на вечеря. Нищо обвързващо, просто на вечеря. Предложи  и, а като се съгласи и определи среща, ама някъде в центъра, не в квартала. Хвърли всекидневните дрехи, изтупай се и иди на мястото на срещата преди нея.. Предварително резервирай места в хубав ресторант и действай. Не се скъпи, предложи хубава скъпа вечеря. Започни със салатка, с ордьовър, предложи по един аперитив, ама с хубав, по скъп концентрат. После предложи и поръчай  вечеря с бутилка хубаво  вино, завърши накрая и с десерт… и така нататък. Отпусни се бе пич! Направи се малко на баровец. Не се стискай.

-         Майсторе, ами какво да и говоря? Как да и кажа, да дойде с мен в къщи? Ако не се съгласи?

-         Какво да и говориш? Няма да говориш много! Остави я тя да говори. Ти  я  изслушвай и  се съгласявай с нея.   Като мине цветарка край вас,  купи и  цветя.

-         Добре, това всичко го виждам как може да стане, ама като излезнем от ресторанта  как да я поканя в къщи?

-         Човече казах ти. За това няма нищо да говориш.

Излизате,  вземаш такси, отваряш и вратата като истински кавалер и казваш твоя адрес на шофьора. Тя е по наясно от теб, не се притеснявай!  Щом се е качила, тя се е съгласила. Говори за друго, за което говори и тя. За книга дето е чела скоро или за филм, дето е харесал напоследък и на нея и толкова. Остави я тя да говори. Водиш у вас и толкова. Ако нещо попита, предложи да се качите за малко да изпиете по едно кафе, уиски, да послушате музика или да пуснеш филм на дивиди. Действай! Не се притеснявай, запомни: Жените мислят „същото” каквото си мислим и ние!  Приятелю и на тях и се иска,  каквото ни се иска и на нас, че и повече.И няма да мислиш за работа и да бързаш. На сутринта когато дойдеш на работа, дойдеш. Аз съм те освободил. Йовчев, и запомни  още: Жената също е човек и може да ти бъде приятел…

         На другия ден Гочето пак дойде при мен, но този път не толкова замислен а ухилен и обнадежден.

-         До къде я докара? – посрещнах го аз.

-         Майсторе, работата е опечена.Съгласи се веднага.

 Снощи я поканих на вечеря, както ми каза. Оговори ми, че ще се смени на работата с  колежка и ще дойде. Довечера имаме среща на Джумаята…

        През целия ден Йвчев работи припрян и превъзбуден, като състезателен кон пред състезание.Спореше му и всичко правеше с лекота от първия път.  Лицето му греше  във весела усмивка, а  само в дълбокото на  очите му се беше загнездило леко неспокойство от предстоящото изпитание. Имаше още час и половина до края на работния ден. Като го гледах как поглежда скришом стрелките на часовника, натирих го.

-         Йовчев,- викам му- я ела тука! За днеска си свърши работа, доволен съм. Вземай си

 пътя и да те няма. Минавай през банята, слагай една контра и да ти видя гърба към вас. Отивай си и както ти казах, изтупай се и  всичко по реда си, както си говорихме. Утре когато дойдеш-дойдеш.

-         Добре, майсторе! Тръгвам,  пък утре ще разправям  – и замина Гочето на  любовна

 среща,  обладан от   мисълта да се  раздели с ергенския живот.

         Вечерта, топла и ухайна, се   отдаде на любовните песни на щурците.  Звездите от небосклона замигаха съучастнически,   а  мен ме   не хващаше сън от любопитство и тревожност.   Стоях на терасата до полунощ и  си  представях  как преминава любовната среща.   В края на краищата си легнах и заспах  уверен, че ще  кумувам…

         На сутринта, спал-недоспал, се озовах  на работа 30 минути,  по рано от обичайно. Очаквах Йовчев да се появи на работа поне към 10. Захванах се с рутинните си задължения, но очите ми се извъртаха все към портала,  от където трябваше да дойде жениха. Ненадейно, още  в незапочналото работното време се появи и Йовчев. Да си призная, от лицето му нищо не можах да разбера. В погледа му, меланхоличен и все още леко разноглед, какъвто ставаше след третата ракия, се четеше удволетвореност и махмурлук.  Като ме видя, той се запъти направо към мен и заразправя:

-         Майсторе, голяма работа си! … Готово… Всичко стана както ми каза. Направих всичко както ме научи. Работата е опечена.

-         Чакай, малко! Ела тука – придърпах  го аз насаме в канцеларията  и му викам:

   -    А разправяй сега, ама по ред!

   -    Майсторе, много е точна мадамата. Разбрахме се в 19 на Джумаята над Римския стадион.  7 без 5 тя дойде. Още по готина  в цивилни дрехи, с  леко разкопчана блузка и минижуп, че и с прическа и гримирана, ти казвам.

  -      Здравей!

  -      Здрасти!

  -      С какво дойде?… Много ти е хубава блузката…- правя и комплимант значи и небрежно и предлагам: Да се поразходим нагоре към  Стария град? Запазил съм места в Пълдин.

   – Добре! – отговаря ми тя и с готовност тръгва с мен, на горе по калдаръмите.

        Вървим майсторе, говорим си и неусетно стигнахме в ресторанта. Посрещна ни салонния  управител и пита:

-         Запазени места, на кого на името?

-         На името на Георги Йовчев – казвам.

-         Заповядайте, моля, от тук – и ни води човека до маса за  двама… че и с табелка: „Георги Йовчев”.

      По пътя я пропуснах да върви пред мен, след салонния, а като взе да сяда и поднесох и стола  кавалерски. Настаних я значи и усещам  -  обрах точките, особено като видя табелката с името ми. Седнах и аз. Дойде сервитьора. Предложих и да си избере от менюто, че като си поръчахме по една мексиканска салата и по 100 грама Сливенска перла, че и като повторихме, работата тръгна от само себе си. Оставих я тя да говори както ми каза. Изпихме и по още 50  грама, че салатите бяха големи и си поръчахме от специалитета на заведението  „Вретено”. Вкусна работа ти казвам… За виното и викам:

-         Ти си по специалистка от мен, какво ще кажеш за бутилка асеновградски Мавруд?

-         Добър избор  – казва тя и допълва – Ако има и от реколта 1994 година, ще е

чудесно.

        Имаше!… Вечеряме и се чукаме с чашите. Приказваме си и никакво притеснение, отпуснахме се значи. По едно време  идва до масата една цветарка с кошница цветя. Подарих и една роза и тя окончателно се разтопи. Усещам я, че ще се разплаче от удоволствие и все се смее и не престава да говори. Какво толкова говореше  не помня вече, но виждах, че и е приятно и хубаво като на мен. Танцувахме няколко пъти, аз ли я каних тя ли,  няма значение, но така хубаво ухаеше и усещах гъвкавото и тяло до моето, че се чувствах на седмото небе. Страшно приятно ни беше и не усетихме кога оркестъра спря и като се огледахме май бяхме останали само ние. Платих, оставих бакшиш и като излезнахме, малко се  притесних,  как да и кажа да ходим до в къщи, но тя все се смееше и само като отворих вратата на  едно такси пред ресторанта  и като я поканих с реверанс: – Моля заповядайте!-   седна вътре без никакво двоумене… По пътя пак си говорехме нещо, тя пак се смееше и само като слезнахме пред нас  от таксито ме попита:

-         Защо дойдохме тука? –Пита тя, ама колкото да каже нещо.

-         Нека се  качим в къщи да пием по едно уиски  и  кафе. Може да си избереш  и някой филм на дивидито – отговарям и аз, но виждам, въобще не ме слуша, върви уверено до мен, като че ли години на ред все това е правила.

        Качихме се. Осветлението оставено на лампион, ще рече приглушено. На радиокасетофона – лирична музика. Масата съм я оставил и нея заредена с ядки и плодове. Чашите чакат празни.

-         Можем да пийнем по една малка Шотланска ракия, 12  годишно CHIVAS REGAL,

 а имам и джин, коняк, водка – предлагам аз и отварям  да види заредения хладилник.

-         Че ти си се заредил по добре от бармана в заведението – смее се тя и предлага:

 -      Налей по една водка и   дай на мен да направя салата.

-         Майсторе, казвам ти, то било голяма работа да имаш жена в къщата. Че като направи една купа салата от киви, портокали, ябълки и ананас и като седнахме,  изпихме по три водки, от там на татък ги обърках. На няколко пъти и предложих:

-         Ако ти се спи да си лягаме…

-         Айде сега ще спим?! О сън спомени няма! – натъртваше тя и пак се смееше.

Майсторе, наистина то това да имаш жена в къщи било голяма работа. Все едно, че сме си били така заедно от години, цяла нощ изкарахме.

       – Ама не спахте ли бе човеч? – попитам го  аз.

       – А, тя не искаше да спим. Изкарахме до разсъмване. Все ми казваше, че не и се спи! Като взе да се развиделява и отвън тръгна градския транспорт, се разбърза и си тръгна…Била на работа, но пак щяла да дойде.

-         Пак ти казвам, майсторе, голяма работа е това да имаш жена в къщата. Страхотна салата направи.

-         Йовче, Йовче … и какво ти каза като си тръгна?- попитах го аз предусещайки отговора.

-         Каза, че ще ми се обади!

Да Ви казвам ли, че  още не  му се е обадила.

 Както сами се досещате, няма  мерак жената  да  му прави салати.   А Гочето и до днес,  си живее сам, но вече е стар ерген.