Когато преди седмица потеглих с влак от София за Плевен, необичайно за сезона, температурите клоняха към замръзване – само 7 градуса по Целзий. Зънзикайки от студа в бързия София – Варна, без да искам асоциирах с незаслужено замръзяваните вековно топли връзки на Плевен с Русия. Възмущавах се душевно от доказания застой в общественоикономическото развитие на града в годините на прехода и може би точно за това се зарадвах още повече, когато на гара Плевен ме посрещна мило тържество. Откриваха рехабилитираното и преустроено приемно здание на гара Плевен, за което са похарчени близо 3 милиона лева.
Най сетне започнатото от предходното правителство начинание беше завършено. Въпреки замразяването на обекта от безконечните проверки и търсенето “под вола теле”, плевенчани и гостите на града, днес имат нещо, което заслужават – ЖП гара – близка до европейските стандарти. Свещенници извършиха водосвета, както си е редно, и министъра на транспорта откри придобивката на строената 1931 година ЖП гара Плевен.
Честито, безаварийно, със здраве, удобство и удоволствие да се ползва облагородената ЖП гара Плевен!
… Честно да си кажа и аз, като по-голяма част от случайно попадналите в този момент на гаровия перон, си зададохме въпроси: Каква е заслугата на сегашния министър на транспорта , информационните технологии и съобщенията г-н Александър Цветков, да извърши откриването? Може би трябва да споменем с благодарност и името на Петър Мутафчиев – предходен министър! Пък в настоящия момент на криза, на икономии на финансови средства и съкращения на персонала в железопътния транспорт, на кому бе нужна тази показност и харчене на ненужни средства?… Кому бе нужно това забавяне, като си беше ясно, че започнатото ще се довърши. Впрочем, рано или късно, така ще стане и с Атомната електроцентрала в Белене и другите започнатити енергийни обекти. Кой печели от забавянията – незнам, но знам, че България, Плевен, населението на страната ни губи…
…Все още бе студено, но обедното време даже и в Плевен се затопли. Оставих зад гърба си дразнещите мисли и се отправих с фотоапарат към центъра на града. Пролетта напираше в парковете и душите на плевенчени.
