ПЛОВДИВ ЧЕТЕ – (ченгелче)

Днес,  малцина от нас възрастните  се замислят, как децата се научават да четат и пишат!?  С колко търпение, труд и любов, невинните детски гласчета се опитват да  осмислят и изговорят  нанесените на хартия знаците за звуци и думи! С какво усилие се научават,  с крехката си мисъл и ръчичка,  да изрисуват отделните чертички и ченгелчета, да сглобят  от тях отделни буквички, срички, думи и мисли?

        Днес, малцина от нас  възрастните се замислят,  как с помоща на четмото и писмото, човечеството е съхранило  своята памет,   обогатило е своите знания и умения и с това е осигурило просперитета  на бъдните си поколени!  Осигурило е техническия прогрес и развитието на  информационните технологии!

         Днес малцина от нас възрастните,  осъзнават отговорността си пред  своите деца и подрастващи. Малцина,  осъзнават своята отговорност да ги научат да четат и ползват  съкровищтницата на човешкото знание в книгите!

          Днес малцина от нас подаряват не електроника, битови уреди, дрехи и консумативи , а   СТОЙНОСТНА КНИГА !…

           Точно за това, защото са малцина,  искам да  Ви  запозная  с  една от буквичките с които в СОУ „Софрони Врачански”, в Пловдивския ЖР „Тракия” пишат своето участие в необятната книга на  Инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ! …

           Пред входа на училището, на мястото където обикновено  учениците пушат в междучасията,  днес 9 юни 2010 година, вниманието ми бе  привлечено от деца  с книги…  

Ето какво научих:   Организатори са  Библиотеката  и Преподавателите по български в СОУ”Софрони Врачански”  Пловдив!

      Всяка година  училището се  включва в инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ!  Тук ежегодно провеждат читателски маратон. През миналата година е бил на 27 май с обхванати деца от началния курс  от 1 до 4 клас.  Разбирам, че маратона наистина създава едно чувство за четене, а и децата след това биват награждавани.  Сега се провежда в библиотеката и приобщава децата превръщайки голяма част от тях в редовни читатели.

      Библиотекарката разказва, как  всяко дете прочита част  от книжка ,  след това като щафета я предава на следващото.

       За децата също е интересно и  състезанието, в  което на всяко дете се дава книжка,   от която за определеното време  чете. След  прочита  се сравнява кое дете е прочело и усвоило най- голям обем информация.  Най-добрите биват награждавани, а всички деца   -почерпени.

-         По добре на това място да има книжка с кафе, отколкото цигара с кафе! –

споделя идеята си библиотекарката на училището  и  допълва –  Училищната библиотеката има 12500 тома литература. Литературата ни е много разнообразна, защото през миналата година спечелихме 3 проекта на Министерство на културата  и заредихме с много нова литература. За началния  курс, обхванахме абсолютно всичко, което им трябва за учебния процес, а за средния и горния  курсове,  допълнихме  с още бройки и станаха достатъчно.

       Разговяря ме още  за настъплението на компютрите и електрониката, за  переспективата да се развие  електронната книга. За отрицателното влияние на електронните игри и настоящите родители, израсли в прехода.  И най-важното  – за  вярата и, че децата ще се върнат  към книгата и необходимоста и удоволствието да четат художествена литература.

         Навярно вярата на библиотекарката се  основаваше на утрешните родители – сегашните четящи деца, защото  повика едни от най-добрите си читатели да ги снима.

       Неусетно стигнахме и до други,  съвременни проблеми по  възпитаването на децата в книголюбие.

       Впечатли ме  увереността с която говорят организаторите и  жара с който работят в тази насока.  За това оставям децата да четат,  убеден, че в  СОУ” Софроний Врачански”,   са на прав път и допринасят за разрастването и ползата от инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ!