Разрешете ми да не се съглася, че духовния и културен живот на България, е само в столицата София. И това е хубаво, както е хубаво, че разноликия пъстър живот си тече и развива, въпреки смяната на политически сили, правителства и личности, въпреки недостига на средства и нескончаеми реформи. Най-радостното, според мен е, че това става и в най-малките общини, навсякъде където все още корените на българщината не са изкоренени. И макар и на втори план, след битката в бита за оцеляване, народа има сили да намира необходимост, време и сили за културен живот и духовно развитие.
Ето например: може би най-малката община в България е 
Община Пордим, а и тук кипи духовен и културен живот.
По стара, отколешна традиция тук хората превършват работа до Димитров ден. На Св.Димитър е кръстена и красивата, изградена с червено бели камъни църква с камбани подарени лично от руския император Александър ІІ при срещата му с пордимските първенци. 
Повече от столетие камбаните огласят с гласовете си равното плодородно поле на Средна Северна България. От кокетната, уникална камбанария, построена от Уста Генчо – Тревнелията, камбанната мощ се носи на запад до Плевенските възвишения, на юг по Пред Балкана и Стара планина, на запад над криволичещите води на река Осъм , па се понася на север над Дунава, за да напомня на поколенията за онези славни битки при обсадата на Плевен през 1877-78 година и за кръвта на хилядите руски и румънски войници, дали живота си за Освобождението на България.
В тези тържествени дни, от 22 октомври, до 26 октомври, с които се отбелязва 33-тата годишнина от обявяването на Пордим за град, та чак до 14 ноември, когато е традиционния ежегоден събор на Пардим е празнично.
Погледнете само някои щрихи от проведено на 23 октомври в музикалната зала на СОУ”Св.Кирил и Методии” с преподаване на народна музика и хореография тържество, с което
проф.д-р Венко Александров бе удостоен със званието „Почетен гражданин на гр. Пордим” и представи книгата си „Към последния етаж – размисли”. Ще се убедите, че духа на друг пордимчанин – поета,писател и драматург Иван Радоев е жив и днес.
Вижте и моменти от откриването на изложбата с картини на друг почетен гражданин на гр.Пордим, художника Никола Николов и сами ще се докоснете до особения дух на Пордимчани!
Ще се убедите, че огъня запален от американското семейстово Хаскел, основатели на Професионална гимназия по селско стопанство „ Д-р Едуард Хаскел” се предава от поколение на поколение и е жив и днес.
И най-важното: не забравяйте, че хората тук са гостоприемни, както са посрещнали някога руските,румънските и финлайските освободители ще посрещнат и вас – с открито сърце и български дух, с люта ракия и руйно вино, тежки мезета и открити сърца. От Вас се иска само да посетите Събора в гр. Пордим на 14 ноември 2010 г.
