декември 31, 2010
декември 28, 2010
ПЛОДОБЕРКА
ПЛОДОБЕРАЧКАТА /Бавно ще зареди, защото е малка презентация./
Тази споделена идея е моя новогодишен подарък за всички които нямат пари да си купят, но имат „златни“ ръци да си направят!
Някой по-инициативен ще стане още по богат , стига само да я разработи и осъществи. Уреда има приложение в целия свят!
декември 26, 2010
ЧЕСТИТА КОЛЕДА
Честита Коледа Ви пожелава Виктор от Калифорния! Няма още годинка, а вече е Победител ! Мама и татко го създадоха в САЩ! През новата 2011 година той ще има българска виза и ще посети родината на родителите си. А дали е надхитрил нерадостаната съдба на връстиците си в България ще покаже времето. Нека фортуна е с него!..
Дали пък няма да стане някой ден президент на САЩ ? Има шанс! Но няма шанс да стане Президент на България, сегашната ни Конституция не го позволява, заради това, че не е роден в България! Да променим конституцията на РБ, за да има равен шанс и с най-нещастното ромче у нас!
декември 21, 2010
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ЖИВОТА или за кучетата, котките и хората
На млади години бeше невръстно пале. Умилкваше се о топлината на родителското си кучешко родословие и насъщния, скиташе на воля по улици, местности и литературни полета.
Обезличен от законите на кучешката глутница, пази овчето стадо и увеличава неговия имот. Неусетно, бродейки по родния свят и надсмивайки се над омразните котки и котараци, се превърна в напет пес. Умората от тичането по разгонени кучки и генетичното желание, за продължаване на рода, го телепортира, през един студен януарски ден, от крайния север на родината, в топлата и благодатна тракийска низина… Стана уважавано, авторитетно куче, с място в глутницата и собствено семейно гнездо. Закрепостен от уюта на семейния живот и радостта от просперитета на създаденото от него поколение, постепенно се превърза до такава степен в семейния пристан, че околния свят загуби примамливите някога хоризонти и го приобщи в сигурността и топлината на семейното огнище.
Днес, не обръща внимание на неспирния кучешки лай и цвъртенето на плъхове и мишки; превърна се в стар, мързеливо мъркащ котарак!
декември 20, 2010
ТИКВА С МЕД – коледен десерет
Обикновено най-хубавите, най-изящните, най-вкусни неща, са и най-прости за изпълнение. Ето, например, за да си приготвите уникален коледен десерт, не се иска кой знае какви продукти. Достатъчно е да имате под ръка тиква и мед. И ако приготвите предлагания от мен десерт, по посочения от мен начин, можете да сте сигурни, че в студените, декемврийски, предколедни и коледни дни, с грипа и простудните заболявания във вашето семейство е свършено. Тиквата и меда , със своите уникални свойства и състав, ще Ви помогнат.
Но нека не ви губя времето с приказки и ви споделя как приготвих тази вечер – уникален коледен десерт: ТИКВА С МЕД !
Измивате тиквата още докато е цяла. Може да бъде голяма бяла тиква, може да е по малка „кестенка“ или „гъдулка“…. С една дума, каквато намерите. Ако е по-голяма, нарязвате парчета според тавата или чивена с който разполагате в кухнята си. Останалата част, поставете в найлонова торбичка, за след няколко дни. Нарязаните и изчистини от семките и „конците“ парчета, нареждате в тавата или чивена с месестата част надолу, ще рече, небелената кора да е отгоре. Броя на нарязаните парчета зависи от големината на тавата и тиквата!…
Вземате съд в който можете да стоплите вода на котлона.а във водата сложете три, четири супени лъжици мед и го разтворете, чрез разбъркване, но без да завира. (Колкото е по стар меда, толкова ще е по ароматна и вкусна тиквата. Ако ври, меда ще загуби голяма част от своите уникални, здравословни качества.)
Количеството вода и мед зависят от големинатата на съда в които е наредена тиквата. След разтопяването на меда, залейте с медената вода похлупените парчета тиква, но не повече от корите. Ще рече от един до два пръста от дъното на съда за печене, в зависимост от дебелината на тиквата.
Поставяме (за предпочитане в загрята фурна) и печем на 200 градуса температура. За около час тиквата е опечена, Кората на тиквата слабо прегаря. При намушкване с вилица или нож, ножа и вилицата потъват леко в тиквата. Обикновено, това става, когато водата в съда за печене се изпари и попие в месестата част на парчетата…
Опечената тиква изнасяме на студено, за да изстине.
Изстиналите, сладки, вкусни, ароматни парчета тиква, сервираме в малки десертни чинийки и ядем с наслада, с помоща на вилички.
За кулинарите с по екзотичен вкус предлагам: поръсете с канела или с канела и счукани орехови ядки.
Да Вие сладко! …Ако ви е толкова сладко, че да изядете и корите, няма нищо страшно, но не се препоръчва.
декември 5, 2010
БЕЗСЪНИЦИ И ШОКОЛАД …
Че на кого не се е случвало да бъде разстърсен от гледан филм! С Него се случи, тази вечер – в навечерието на Никулден и наближаващите Коледни празници. Синът със снахата и внука празнуваха Никулден в Италия, а 88 годишната му майка стоеше сама на село, доволна, че децата и са добре…
Неделния ден отмина, така неусетно, както се бе спуснал от Родопа планина, заедно с утринната мъгла, сутрешния хлад и ситния, като сълзите на прелетни птички, дъжд. Парното разстилаше приятната си топлина в уютния апартамент…
Вечеряха и както обикновено, дистанционното на 50 инчовия плазмен телевизор ги поведе из плетеницата филмови програми. Още не бяха приключили, когато отпивайки от чашата си с малцово уиски, погледа му се потопи в кадър от филма „Безсъници в Сиатъл”. И двамата го бяха гледали, но оставиха настройката на PROBG, за да го изгледат. Филмът отново ги грабна с искреността си, с подкупващите образи изградени от Мег Райън, Том Ханк и чаровния Роб Райнър. Оставиха масата неприбрана и се настаниха, той на стария фотьойл, срещу телевизора, а тя на още миришещтия на ново ъглов диван и неговата естествена, червена кожа.
Неусетно Той започна да съпреживява трепетите на главните герой.
През главата му прелитнаха мисли, една от друга по-сантиментални и романтични. Прииска му се да има такъв уред, който да улавя и записва не думите и мислите в съзнанието му, а чувствата които го изпълваха… Погледна към Нея, и спря погледа си на все още красивото и изразително лице. Тя го погледна с дълбоките си умни очи и попита:
- Какво?
- Нищо! Просто ми се иска да ти кажа, че те
обичам.
Тя се усмихна с тъгата на четиридесетте години брачен живот и стана. Излезе от хола, отиде до тоалетната, после когато се върна в хола си донесе чинийка с печена, карамелизирана тиква и загледана в поредните кадри започна да яде.Ядеше лакому и ненаситно, като че ли не бе хапнала токущо, цяля купа, рибена чорба от сьомга, 50 грама сирене, лютеница, прясна зелена салата с домати и три – четири парчета пържена сьомга.
Той анализираше ситуацията. Искаше му се да е легнал при нея, да я е прегърнал, а тя склонила глава на гърдите му, да следи взаимоотношенията между героите. Едно парче тиква се изплъзна от вилицата, погали меката черна блуза над едрите и гърди и се спря в скута и. С бързината на котешка лапа, ръката и се стрелна и хвана парчето тиква в движение и го сложи лакому в устата и. Онази уста, със сочните малинови устни, които бе целувал с толкова страст и любов. Онази същата уста, която му беше шепнала в младостта:”Обичам те, мой полубог!”
Филмът продължаваше, напрежението растеше… а Тя стана, отиде до кухнята и донесе голям натурален шоколад. Разчупи го и като го остави на малката холна масичка, първо попита:
- Искаш ли? – после си отчупи едно голямо
парче, сви се отново на модерния кожен диван и предъвквайки шоколада, след молко заспа…
Не след дълго, монотонното и тежко дишане и
неравномерно хъркане го отнесоха. Потопи се във филма на тяхната любов. От мига на запознантството му с крехката ученичка, през студентските години и първите години на съвместния и живот, раждането и отглеждането на техния син, после някак неочаквано видя как и неговия син, техния внук, е вече 11 годишен и му стана мъчно. Живота се беше изнизал… Душата му жадуваше за ласки, нежност и любов, а усещаше само горчивината на шоколада!
Още http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fef8e15f
