На млади години бeше невръстно пале. Умилкваше се о топлината на родителското си кучешко родословие и насъщния, скиташе на воля по улици, местности и литературни полета.
Обезличен от законите на кучешката глутница, пази овчето стадо и увеличава неговия имот. Неусетно, бродейки по родния свят и надсмивайки се над омразните котки и котараци, се превърна в напет пес. Умората от тичането по разгонени кучки и генетичното желание, за продължаване на рода, го телепортира, през един студен януарски ден, от крайния север на родината, в топлата и благодатна тракийска низина… Стана уважавано, авторитетно куче, с място в глутницата и собствено семейно гнездо. Закрепостен от уюта на семейния живот и радостта от просперитета на създаденото от него поколение, постепенно се превърза до такава степен в семейния пристан, че околния свят загуби примамливите някога хоризонти и го приобщи в сигурността и топлината на семейното огнище.
Днес, не обръща внимание на неспирния кучешки лай и цвъртенето на плъхове и мишки; превърна се в стар, мързеливо мъркащ котарак!
