В този феноминален град, модернизма и традициите се борят хилядолетия. Кой да излезне на преден план и от своя страна да се превърне традиция.Навярно за това градът е вечен, като културата си.
В него по-често отдават площадите си за култура, отколкото за политика.
Осъзнали са, че политиката и политиците са преходни, а културата и произведенията на творците – вечни.
Понякога на музиканта се обръщат много гърбове. Но музиката му, пак се провира и докосва душите на хората.
В този град кокетни бистра приканват със своя уют, към отмора и задушевен разговор.
Вода и време изтичат нагоре, в стремежа на пловдивчани да издигнат тежестта на хилядолетната история и бъдещето на града.
Непрестанно, усилия и признания се редят в хилядолетната история и обогатяват духовноста на Пловдив.
Случва се трапезата да е празна, да има обезверени хора край кошчетата за смет… Животът продължава, понесъл надеждата за бъдните поколения, бременен от душевността на своето време - Пловдив живее с бъдещето!
В този град, винаги се е строило – строи се и днес. За това го има построеното някога, за това се чува ехото на историята и примамния шепот на неговото бъдеще, в надпреварата с времето.
Тук, из зад зелинината на времето плахо надничат, със скромността си яки, като стожери на християнската духовност камбанарии…
Това е Стария град. Галерия Филипополис …
Малко по нагоре, Градската художествена галерия…. още по- нагоре по едрокалдъръмената улица, Ви очаква допир с част от иконното богатство на нашия народ и неговите занаяти……
…от старите къщи ви приканват с магнетизма на българските носий и произведения на човещкия труд труд и душа …
А може ли да дойде човек до Пловдив и да не надникнете в Коюмджиевата къща?
Виждате ли как приканващо стои отворената порта с къщата на пословичния Начо Културата!? В този дом, десетилетия наред в задушевни срещи и раздумки, между художници, писатели, музиканти и артисти, извисени над града и времето, се раждаха идеите за истински шедьоври на изкуството!
… Но нека спра с моите недостойни за пловдивската култура разсъждения и ви оставя да се насладите на старите къщи…
.. Като влюбени, те са навели стрехи една към друга, сякаш за да се докоснат….
… Тези къщи се спускат, като водата от ручей по твърдите камани и изпълват с ромон, спокойствие и загадъчнаст всевремието на стария град…
Простете ми, пак се разприказвах. Предлагам Ви кратка поредица със снимки, направени от стария град, с изглед към съвременен Пловдив…
Да, това са разноликите покриви на Пловдив!
В Стария град, често ще видите такива, обрасли във бръшлян врати. Зад тази врата, само до преди двадесет и косур години се намираше едно скромно заведение с прекрасни коктейли, прохлада и душевна топлина. Наричахме го „В старите занаяти”. Тази порта пази спомена за младостта ни, за първите ни трепети и новосъздадената семейна обич на хиляди пловдивски семейства!… Пази спомена, както следващата тежка порта, пази векове наред и насажда в сърцата ни копнежа ни за Европата и любовта ни към Родината и вечния град….
Над езерото свечерява!
По средата на малкото езерце в началото на парка, красиво фонтанче стои умислено и безводно..
В есенния хлад стара жена записва своите изстрадани мисли. Мъдростта на времето остава за поколенията.
Двете деца от скулптурата пред детската площадка, са все така приятелски прегърнати и наблюдават от десетилетия, как в този феноменален град децата израстват и стават баби и дядовци на своите внуци….
Отново е дошла есен. На хълма на Освободителите, Альоша стои все така твърд и непоколатим.
И времената са други. Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев” вече не е на профсъюзите! Казано простичко – на работниците и техните деца, не е и градски. Но в него пак ще се помещава и операта, а той и ще носи името на родения в Пловдив, именит бас – Борис Христов. Така, дома на културата и Борис Христов също остават за гражданите на Пловдив и света!
