В дните на поредната предизборна кампания, пътувах с влак от София към Плевен. Малко след гара Своге, от левия прозорец на препускащия през Искърското дефиле вагон, се обърнах назад и какво видях на дългия десен завой? Видях боклук! Ама много боклук! Като, че ли бе събиран през целия преходен период не само от Своге, но и от София. В същност не е софийски, щото още от Времето на Софиянски и бат Бойко, софийските управници за по-модерно си го балират, а за по ефтино го разкарват чак до другия край на страната , като че ли решени да я затрупат (чувах, че стигнали чак до Силистра).
Та надвиснал е този боклук над безкрайния десен завой на обречената ни железница и като че ли се кани да затрупа пътя. А какъв як път беше… Беше, ама вече нее! Потвърждението е, че през изминалата седмица, зимата пак изненада великите управници и влаковете “тръгваха когато искат, а стигаха когато могат”.
Следващия миг, от надвисналото сметище , погледът ми се оплете в опънатата контактна мрежа и предизвика у мен нова асоция. В нея, чужди електроразпределителни дружества, печелят на гърба на народа, част от печалбата и отива , например, за чешките пенсионери, а дружествата си позволяват да държат българина ”на тъмно” с дни, че даже и без вода!… Управия значи! Ха да ги видя сега, в десетки села как ще гласувате на тъмно!? …
И за други неща се замислих асоциативно, но ще премълча, да не ме обвините, че ви агитирам.
Само, че асоциациите не ме оставиха на мира. Заредиха се едни равенства: влака = майка България; железния път = десния път на развитие в преходния период; сметището с боклука = лавината от политици и партии. Все неприятни неща, дето имат много общо с надутите празни балони-обещания на една новодошла в управлението партия!…
А защо не изхвърлим боклука и да се огледаме в широкия свят. Стига сме лъкатушели из тясното дефиле по инерция! Време е да излезем в плодородната, широка и слънчева равнина! .. Време е за избори! Ние избираме! Стига балони и боклуци!
И що ли си спомних за ГЕРБ и борбата с корупцията?
