ИЗПОВЕД – или как станах убиец на красота и надежда

     

Тази есенна вечер се чувствам убиец. Бях и се заканил от близо две години, а тя беше само на 16. Сама се беше настанила у нас. От къде беше дошла така и не разбрах. Дразнеше ме с  постоянно протегнатите пипала из  двора, особено през  пролетите. Гледах и това лято,  тънките и трънливи крайници, спечените и дребни като овчи бобенки търкалца, дето тръпчяха с горчивината и киселината най-безвкусните диви плодове  и не можех да разбера, защо непрестанно се сили, като биволица на червено,  да бутне строената с  толкова труд и мъки каменно-ажурна ограда. Но днес, когато погледа ми се спря на полуокапалата и прическа си помислих: Снагата и вече заспива, сега ще е по безболезно.

      Награбих малкото, остро брадве, дето 88 годишната ми майка си държи зад вратата с едното  твърдо намерение, ако не дай си боже я нападне неканен гостенин,  да му разцепи главата досущ бяла зелка под сатър, взех  търнокопа и правата лопата и се изправих пред нея.

      – Ей сега -  викам и -  ще ти видя сметката! 

      Най-напред взех малката, остра брадвичка и започнах да я осакътявам. За кълцах я отгоре безмилостно я скалпирах. Земята се зарина  от парчетата жълточервен склалп. Само с поедин удар на малката брадвичка, протегнатите  и  към последно усмихнатото есенно слънце горни крайници, един по един се кротнаха на земята. Остана да стърчи само гладкото и лъскаво тяло.

      Тогава, попотен, изморен и ядосан взех  търнокопа и правата лопата. С  усърдието на войник под бомбандировка, започнах да копая около нея. Разрявам значи, издърпвам пръстта наоколо и, а  щом  белне  част от меките и  нозе, забивам в сочната плът търнокопа или брадвето. Накрая тялото и остана за миг право, после под напора на безмилостните ми ръце се заклати, напред – назад край оградата и рухна бездиханно, като посечен  труп след битка.

        Свърши се. Оттеглих се разгорещен  пред старата къща и погледнах назад…Свечеряваше. Зачервеното есенно слънце  свеждаше засрамен поглед,  да не гледа. Двете  гугукащи сутрин гургулици, запърпаха неспокойно с криле наоколо, закръжиха тревожно – проумяли, че  стана  нещо несправедливо, жестоко и необратимо. Домът в който излюпваха и отглежадаха всяко лято своите рожби го нямаше  вече, за винаги. Домъчня ми.

        Разтревожени гургулиците се засуетиха и кацнаха на оголената кичеста ябълка. Сгушиха се замислени за предстоящата студена нощ.  Настъпи  измамна тишина и покой.  Само шарената, разглезена котка, забрави копринените завивки и  купешката  храна и се заизкачва крадешком  по клоните на ябълката за да  ги дебна.

        Слава богу,  усетиха я. Отлетяха в тъмното студено небе, а заедно с тях  и надеждата ми да ги видя отново на кичестата белоцветна вишня,  която  отсякох…

       

ДАНО БЪДАТ РАЗУМНИ !

   

        ЦИК отдавна оповести получените  резултати в избори 2011 година.   За област Плевен. За община  Пордим. За това  се въздържам  да Ви  занимавам със статистически данни и анализи. Позволявам си само да споделя  някои свои  мисли и прозрения, особенно след моя „мокър” репортаж,  за посещението на ударния предизборен отряд на ГЕРБ  в Никопол, Левски и най-вече в Пордим,  на 13  октомври.

         Както си спомняте,  герберите не за пръв път се показват като суеверни. Справка безмисленото,  глупавото, денонощно  висене на младежката герберска организация за регистрация с №1. Та може би за това и господ си направи шега на това фатално 13-то число и им подля такава вода, че и в Никопол и в Левски и в Пордим, а да не говорим за резултатите от Белене – ГЕРБ забоксува в плодородната, черноземна кал на Централна  Северна  България. Защо се получи така?  Ами защото хората тук са  свикнали да се преборват със земята, климата  и политиците сами! Започнаха да не вярват ни на суеверия ни на господ(пък бил той и самия ББ). Та те отдавна са стигнали до извода, че господ дава, но в кошара не вкарва и сами си вършат работата, ако я имат. Щото и сами знаят да си садят картофи и да си правят зимнина за през зимата. Е, как да реагират в Никопол Белене и  Левски, когато виждат в лицето на герберите виновник за погубване работните им места  във Втора  атомна? А как биха гласували железничарите от Левски сега,  след обявените следизборни съкръщения в железопътния транспорт или в Пордим, след намерението да се ликвидира държавен резерв;  в Каменец, Плевен и Долна  Митрополия,  след последните герберски намерения за редукция  на армийката ни? Просто не ми се мисли…

         Днес обаче, с правото си на редовен данъкоплатец,  посетих първото заседание на новоизбрания общински съвет в Община Пордим .

         

        Лично областния управител, господин Иван  Новокиришки присъства  и пред него новоизбрани:  кмет на общината – Илиан Давидов Александров, общински съветници и  кметове на Борислав, Вълчи трън ,Згалево, Каменец, Одърне, Тотлебен и    Катерица,  положиха клетва и подписаха клетвени декларации:  Да спазват  Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят  от интересите на  гражданите на Община Пордим и да работят за тяхното благоденствие ! 

         До тук добре! Община  Пордим има новоизбран млад кмет. Зад него е партията столетница  БСП  и останалите политически сили в общината. С него е жаланието за работа и опита на общински съветник в миналия мандат. Заедно с подкрепата на по голяма част избирателите в общината,  е налице и подкрепата на преизбрания  председател на  Общинския съвет, господин  Антим Асенов  Събев от  БЗНС. Всички съветници, с изключение на 5-те съветника  от ГЕРБ,  предпочетоха за председател  на Общинския съвет именно  Събев, вместо предложения  досегашен кмет от ГЕРБ,  Детелин Василев.

          Налице е опитност, желание, готовност и решителност   за служене на гражданите на Община  Пордим. И ако има достатъчно разумност, проницателност и разбирателство между стария кмет (с неговите три мандата) и новоизбраните кмет  и председателя на Об.С, то пред най-малката община в Република  България има переспективи. Стига  областното ръководство, в лицето на областния управител - господин Иван Новокиришки, Председателя на народното събрание     - госпожа Цецка Цачева и Министър председателя  Бойко  Борисов, да не бъдат като  мащехи –  да не пречат,  да не  изпадат в партизанщина, раздразнение и заяждане,  както впрочем направиха през миналия мандат с кмета на Пловдив Славчо  Атанасов и гражданите на  Пловдив. Да направят така,  както съветниците и кметовете от  Община  Пордим обещаха, да  работят,  не за своите партии, а за благосъстоянието на гражданите, независимо от политическите им пристрастия!  В противен случай избирателя  знае какво да направи. След година и половина  ще  остави  каруцата  на власта им  по средата на политическото блато,  сред непрогледната мъгла на световната криза и пагубни за ГЕРБ избори! 

            Дано! Дано бъдат разумни!