Mitkoivanov's Weblog

About

This is an example of a WordPress page, you could edit this to put information about yourself or your site so readers know where you are coming from. You can create as many pages like this one or sub-pages as you like and manage all of your content inside of WordPress.

20 Коментара »

  1. Умуването продължава! Уж всичко ми е в главата, но блога още не е факт! Липсват ми технически умения! Немога още да се науча да боравя с инструментариума. Ама и това ще стане. Та аз на 60 години на компютър се научих да работя, та с един блог ли няма да се справя. Само да не пукна до тогава! Щото и сега една глава ме цепи… Не е майче за пенсионер да прекарва пред компютър повече от десет часа? Ама тя главата ме цепи и от друго. Пълна е с мисли, идеи, спомени и съждения за живота. Едно време като, малък, се виждах на 50 години, достолепен белобрат старец. Нищо подобно не стана. Сега съм на 61 и пак съм си същия – искаме живота бе. Та имах и една мечта, да стана писател. До тук не станах, макар, че и българска филология завърших, макар, че и по вестници и радио излизах, но не станах. И то не за друго, а просто, защото не можах да си създам навика да пиша. Всеки ден, всяка седмица по страница две и всичко щеше да е наред. Имам какво да Ви кажа, бе хора! Шейсет лазарника са това. Един цял строй пред очите ми мина и се загнезди дълбоко в съзнанието ми. А кажете, как да го изкарам от там сега!…Ей го, и сега, като на филмова лента се изнизва и утива в небитието. Детство, юношество, възмъжаване и остаряване – Мкасим Горки, ряпа ще яде ако ги опиша. Па като започна някъде от 1939 година, като Ви опиша семействата на майка ми и баща ми, като се задълбая в годините на строителството на социализма, па като го развия, и ето ти го отново строителството на капитализма. Ама то това всичко си има и икономика и технически прогрес, има си развитие в социален и чисто човешки план. А бе казвам Ви, опиша ли го пустия му живот и Балзак – ряпа ще яде! Ще му отворя очите и на него, да види, как се живее на прехода между 20 и 21 век. Какво е обществено развитие в ерата на глобализацията и информационните технологии…
    Ама за това ще продължа друг път. Сега ще поизпразня малко дъртъта си кратуна от бушуващите в нея думи, като заглавия на теми в бъдещия ми блог: гравитон – блогът на Митко Иванов, без думи, голямото начало иска доверие, писна ми, за това – за онова, от тук – от там, ние гражданите, нещата които ни се случват, визитки, светът какъвто го виждях, импулсивно, в чакалнята на живота, естетически расизъм в действие, разговори, без отговор, банални въпроси, на чисто, това е положението, честно казано, размисли, накратко, представяне, сетива, чуствителност, привилегията да си неглиже, небрежен, пространства, лица, маски, открито, без маска, без грим, за хората, теория и практика на живота, като истина и лъжа и тъга и радост, животът, без злоба, ритъмът на живота, свободни мисли, поверителност, без блясък, семпло, аксесоарите на живота, есенция, ревност, блясък, пресищането, чувствителност, недостатъчност, общи мисли, объркани мисли, откровения, надникване, и отново ГРАВИТОН….

    Comment от mitkoivanov — март 17, 2008 @ 6:34 pm

  2. Поздравявам те, гледам, че блогът ти вече е факт! Браво! :) Ако имаш някакви въпроси – питай, ще се радвам да помогна с квот мога :)

    Comment от Marfa — април 24, 2008 @ 7:25 am

  3. Гравитон, и аз идвам да те поздравя :D
    И да ти пожелая да успееш да изразиш с думи всичко, което ти напира отвътре. Виждам, че то не е малко.
    Мечтата да бъдеш писател е прекрасна мечта. За мен няма по-хубава от нея. Благодаря ти също и за това, че ми написа толкова насърчаващи думи :D Сега разбирам, че те идват наистина от твоя опит и затова са още по-ценни!

    Comment от vira111 — май 24, 2008 @ 11:01 am

  4. Поздравления и от мене :) На годините на баща ми сте и пожелавам искрено успех и още по-искрено забавление с блог-уването :)

    Comment от deni4ero — юни 2, 2008 @ 10:36 am

  5. Пече се работата! Няма майтап! Ще стане, ама иска чакане!

    Comment от гравитон — юли 24, 2008 @ 12:02 am

  6. Браво, Гравитон! моите почитания за научаването на компютъра и блогстването! Пожелавам ви да издадете и книга, с което да станете завършен писател!!! ;)

    Comment от вили — юли 25, 2008 @ 8:09 pm

  7. Никога не е късно да започнеш да правиш нещата, които ти дават пълнота, а опитът е само от полза, увеличавайки с годините възможните гледни точки към света.

    Поздравления за блога!

    : )

    Comment от Аmelia Еkhart — юли 26, 2008 @ 5:26 pm

  8. Вашите думи значат безкрайно много за мен! Те ми дават увереност! Благодаря ВИ!

    Comment от гравитон — юли 27, 2008 @ 6:39 pm

  9. Здравей, Гравитон! Попаднах на блога ти покрай историята за българите в Коми. Прексана история, спомените са ценно нещо и, повярвай ми, тук има хора, които биха слушали с интерес подобни неща. Споделяй ги, пиши! А сега ще създам връзка към блога ти и ще следя редовно какво става тук. Поздрави!

    Comment от mislidumi — септември 1, 2008 @ 5:05 pm

  10. @ mislidumi Благодаря , че се отби и най-вече за подкрепата! Нужна ми е. Все още само нахвърлям отделни парчета от пъзела. Дано да успея да го сглобя в едно платно. Все още се чудя как е по добре да водя повествованието: от първо лице, като спомени или като наблюдател, разкавач? Ще експериментирам с някои от разказите.?

    Comment от гравитон — септември 2, 2008 @ 9:11 pm

  11. Благодаря, че си ме включил в blogroll-a. Надявам се да съм полезен и интересен източник!
    Успех с блог-а!

    Петър Рашев
    http://bulpete.wordpress.com

    Comment от bulpete — септември 14, 2008 @ 7:38 pm

  12. добре дошел, да ти е живо и здраво блогчето :)

    ефстефстфено, понеже съм зъл, имам и две забележки:
    1. когато правиш нова публикация натискай бутоня „нова публикация“, недей да го праскаш като коментар :)
    2. доменико скарлати има един велик конкурент – томазо албинони. да го споменеш и него с добро :)

    поздрави :)

    Comment от batpep — октомври 17, 2008 @ 7:18 am

  13. batpep не мой да се лютиш! Нали знайш, тя простотията ходи по хората. Учим, са значи, старайм са, ма то един акъл – за зиме ли, за лете ли? Разбрах та! МЕРСИ! Ще се препотя да направя нещо по въпроса! То, аз си мислех да си отворя един ГНЕВНИК, от дневник де, ама като съм добър по душа и не мога да се гневя, кв’о да права?
    А колкото до Томазо Албинони, прав си: велик е! Музиката му е дълбока като космоса и човешката душа!http://audio.neogen.bg/user/Sessilly/ozgcx50sgbnh9appe6o5v195v9xgy14m/

    Comment от гравитон — октомври 17, 2008 @ 6:25 pm

  14. На добър час, Гравитон! И хич да не ти пука за технически умения! :D Аз съм царицата на гафовете :D Няма страшно – гафиш – оправяш и караш напред! ;)

    Comment от Муниконтин — март 10, 2009 @ 10:31 pm

  15. Муниконтин, благодаря за подкрепата! Въоръжавам се със следната руска мъдрост и напред!
    „Никога не се страхувай да правиш това което не умееш!
    И ноевия ковчег е направен от любител.Професионалисти са построили Титаник!“

    Comment от гравитон — март 11, 2009 @ 9:20 am

  16. И аз ти благодаря! Харесва ми позицията ти! Ще си я крадна ;) Много успокоително ми звучи! :D

    Comment от Муниконтин — март 11, 2009 @ 9:52 pm

    • Дерзай и се радвай на живота! Животът е кратък, светът е прекрасен! Хубав ден!

      Comment от гравитон — март 12, 2009 @ 8:15 am

  17. Най-после го открих гравитон!:)
    И аз да благодаря – и за подкрепата, и за включването в блогрола. И да пожелая много успех и споделени радости!

    Comment от paradoxi — април 3, 2009 @ 8:29 pm

    • Дай боже! От твойта уста, в божите уши!

      Comment от гравитон — април 3, 2009 @ 9:58 pm

  18. Здравей. Впечатлен съм от стила с който описваш обикновенни хорски истории, които щяха да останат може би незабелязани от никой ако не беше твоето перо. Работил съм в Коми и храня добри чуства от времето когато съм пребивавал на Коми-земя. В мен се спотайва някаква носталгия по отминалото време и колегите с които сме делили трудности и незгоди и сме се веселили истински – по български. Може би затова непрекъснато търся информация за Коми, за бившите колеги и приятели. Твоите произведения ме връщат във времето и ги препрочитам многократно. Ще се радвам ако в блога ти се появят още такива спомени от Коми. Сигурен съм – биха зарадвали много сродни души. Желая ти неспирни творчески успех.
    Вескони – администратор на сайта http://www.komi-bg.com

    Comment от Вескони — август 17, 2009 @ 9:13 pm


RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Блог в WordPress.com.