Обзет от носталгия по най-добрите години на Групата пловдивски художници, подтикван от любопитство по състоянието и проблемите на Дружеството на пловдивските художници, във фаталния 13 номври /петък/ преминах по вечерната главна на Пловдив. Поспрях на двадесетина метра от Римския стадион а очите ми сами потърсиха стъклената витрина на някогашния семпъл Млечен бар. Там където, привечер отсядаше сред млади хора и деца, великия Бай Златю. За съжаление млечния бар отдавна го няма, няма ги евтините принцеси и кашкавалки с чаша мляко или айрян… В центъра на града са само луксозни магазини за вещи, скъпи кафетарии, ресторанти и зали за хазарт. Няма ги кината, няма го специфичния културен дух на Пловдив. Улицата е накичена с латиница и не се различава от който и да е европейски град. В художествената галерия почти никой не влиза. Само някой уличен музикант, с премръзнали пръсти, излива душата си за жълти стотинки, пред заслушания Мильо и засилва носталгията по онова време, когато пловдивчани познаваха преминаващите сред тях художници: Колю Витковски, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Енчо Пиронков, двуметровите Здравко Захариев и Веселин Ковачев, а като ги срещнеха по главната, ги поглеждаха с преклонение и благодарност.
Часовника на пощата все така неотменно тика времето. Влюбени двойки пак се срещат под него, после отминават потъналия в мрак куклен спектакъл на площадния актьор и не се запитват кой и накъде дърпа конците на куклите.
Наред с педесетината млади хора в зала Сезони на Голямата къща ( ул.Кръстьо Пастухов 18) участвам в дискусия по Проблемите които среща Дружеството на пловдивските художници днес. Дискусията е по инициатива на Народно читалище”Димитър Благоев”, Младежкото обединение и Движението на жените социалистки в БСП- район Централен. Тук е ръководството на Дружеството на пловдивските художници, депутата от БСП - Захари Георгиев, Зам кмета на община Пловдив - Ганчо Колаксъзов, водача на групата общински съветници от БСП, Николай Радев, членката в комисията по култура в ОбС Пловдив, Севдалина Петрова, председателката на комисията по култура към ГС на БСП в Пловдив, журналистката Пенка Калинкова, художниците членове на Дружеството на пловдивските художници Милен Сиромашки, Димитър Чонов, Валери Ценов и Нели Ценова, Евгени Петров, Матей Матеев, граждани причастни към изобразителното изкуство и културата.
Проблемите, някак от само себе си се очертават в три основни пункта: в битовизма, в духовното и в переспективата.
От битовизма, изпъкват проблемите със сградата на ул. Гладстон 32 и финансовия недостатък.
Дружеството на пловдивските художници е Сдружение с идеална цел и като такова не може да печели. Помещава се в построената преди повече от 20 години художествена галерия на ул. Гладстон 32. Сградата е собственост на Община Пловдив. Дружеството на пловдивските художници е настанено под наем, а с договор от преди години и бог знае при кое старо ръководство,има натрупани суми за наем.
Покрива на сградата се нуждае от ремонт от години, което без съмнение е неизпълнено задължение на собственика – Община Пловдив.
Дружеството на художниците, за електроенергия и вода, има и други стари задължения, към В и К Пловдив и към EVN.
Така новото ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив, наследява за стари плащания обща сума от около 20 хиляди лева!? Но тъй като са му отнети и офисните помещения, а и по закон няма право да ги преотдава под наем, вече не може да се разплати.
С една дума, течащия ПОКРИВ над художествената галерия на ул.Гладстон 32, се превръща в ПОКРИВ-ПОХЛУПАК за дейността на дружеството.
Нещо повече. Поради липса на чуваемост от страна на Община Пловдив и не добрата съвместна работа между Общината и Дружеството, в един голям период от време Община Пловдив позволява и са извършвани продължителни ремонти пред сградата на художествената галерия. С тях фактически ,се е пречило и възпирало нормалната работа на Галерията и Дружеството.
Но това не е всичко. Обществена тайна е, че по времето на кмета Чомаков, се лансира идеята: сградата да бъде разрушена и на нейно място да бъде изградена нова кооперация, с прилежащи магазинни помещения. Изглежда, че лансираната идея още не е отхвърлена? Излиза, че Дружеството и Художестваната галерия се бутат умишлено към фалит и саморазрушаване на сградата.
Прави чест на новоизбраното, младо ръководство на Дружеството, че не се предава и проявява интусиазъм и готовност за ново начало. Въпреки проблемите с материалната база, въпреки проблемите с недостатъчното финансиране, въпреки, че документацията на Дружеството през преходните години е занемарена и изоставена, днешното ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив, е решено повече от всякога , отново да гради авторитета, който имаше сред гражданите на Пловдив. Пловдивските художници се оказват наистина пренебрегвани и изключвани при решаването на естетическите проблеми на града. А те са част от Пловдив и са професионалисти в областта на монументалните, живописните и други изкуства. Могат да бъдат полезни, защото за това са учили и са натрупали достатъчно естетически опит. Време е статута на Дружеството като дружество наистина да си влезне в ролята. За това е необходима в съвместнаната дейност на Дружеството на художниците и Община Пловдив, да се отвори нова ползотворна страница. На първо време е необходимо, с доброжелателност, да се подготви и подпише нов Договор за съвместна дейност. Художниците са готови да откликнат на нуждите на Общината и са съпричастни към всякакви, прояви, изяви, поръчки при художествените прояви в града ни. Дружеството има решимост и идеи за грандиозни неща, с които ще събудят хората да намерят светлина в тунела.
От дискусията останах с впечатлението, че искат просто да си влезнат в ролята на естети, а не на чиновници. За съжаление, години наред са се сблъсквали с чиновнически решения и истории, които са меко казани неясни и нелепи за художниците. Това се получава, поради липсата на диалог между чиновниците и художниците. Последните наистина имат идей как нещата да станат по хубави и по красиви. Те вярват, че КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА.
Има възможност Пловдив да стане още по-красив и хубав, по приемлив и уютен. Колкото повече красиви неща вижда човек, толкова повече красота и естетика въздейства на мозъка му и на неговата психика. Много по щастлив е човек, когато вижда красиви неща около себе си. За това художниците от Дружеството в града на тепетата, наблягат в своите планове за дейност и върху работата с децата и младите. Чрез съвмесни форми за работа с училища и читалища, те допринасят за постепенното приобщаване на децата и подрастващите към естетиката, към красивото.
Правят го защото знаят, че САМО С КЕБАПЧЕТА, БИРА И ЧАЛГА - Н Е М О Ж Е!
Това сподели в дискусията художника Евгений Петров, от позицията на зрял, млад човек-творец, живял и в САЩ цели 6 години и опознал света и живота.
Те не забравят и необходимоста от работа с възрастните художници - членове на Дружеството. Голяма част от тях, за съжаление, са вече инвалиди. За тях ръководството е набелязало редица социални дейности за подпомагане и съпричастност, с благородната цел, да не се чувстват отхвърлени и изоставени.
Слушах откровенията на тези млади творци и повярвах в тяхната чистосърдечна готовност да осъществят идеята: ако тази сграда се запази, и ако заработи както трябва, наистина да я направят един силен акцент, един клуб за красота и естетика. Повярвах и, защото и сега работят абсолютно безвъзмездно, защото и сега всичко което правят е за авторитета и честта на Пловдив. Повярвах и защото осъзнават, че града не е от вчера или от днес, а от 8 хиляди години и ще продължи да съществува още дълго време. Неусетно прозрях великата истина, че ПЛОВДИВ Е ВЕЧЕН ГРАД, ЗАЩОТО ИЗКУСТВОТО МУ Е ВЕЧНО , защото в този град винаги е имало творци като тях, допринесли заедно с Дамаск, Пловдив да претендира за един от най старите градове на света.
На тях просто им се иска, както на времето Медичите са оставили Флоренция и Микеланджело е имал тяхната финансова помощ и на Папата, така и ПЛОВДИВ, да стане малко по независим град, с АКЦЕНТ НА КУЛТУРНО СРЕДИЩЕ И ТУРИЗЪМ . Археологическите разкопки на Пловдив, особено в последните години, дават уникалната възможност това да се направи. Иска се само Община Пловдив да и помогне и да чувстват подкрепата на гражданите.
Битовизмите и финансите не са най-важното нещо! ВАЖНОТО Е МИСЛЕНЕТО В ПРАВИЛНА ПОСОКА. Мисли ли се правилно, нещата ще дойдат от само себе си.
За това, Дружеството на художниците в Пловдив, търси съмишленици сред банкерите и менажерите в икономиката, сред хотелиерите и ресторантьорите в града, сред крупните инвеститори и изложители в Пловдивския панаир, Браншовите организации и обществени сдружения, Министерството на културата и Община Пловдив, преподавателите и учителите от висшите учебни заведения и училищата в нашия град, търси съмишленици сред интелигенцията на Пловдив и неговите граждани.
И аз вярвам, че в близкото бъдеще, наред със завоюваните златни медали на Пловдивския панаир и на спортни състезания, първенците ще се награждават и с произведения на изкуството, интериора на пловдивските банкови клонове, ресторанти и хотели ще е украсен с картини и изящни произведения на пловдивските творци. Тълпи туристи от целия свят, ще се предвижват с кабинков лифт между тепетата и ще се дивят еднакво на античните находки и съвременните скулптори в града ни, ще са щастливи, че са посетили ВЕЧНИЯ ГРАД ПЛОВДИВ, КАТО СТОЛИЦА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА!
