Mitkoivanov's Weblog

май 22, 2008

ПРАСЕНЦЕ – или как леля не дочака вуйчо (продължение второ)

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , — гравитон @ 1:30 pm

Тази, топла майска нощ, леля не успя да дочака вуйчо. От   седмица четата подбиваше  железния път горе към Илиянов мост. Току под Згалевския баир. До сами двата над 100 метрови стълба на радиостанцията  край Плевен.

 Денят беше тежък , горещ и душен. На няколко пъти преваляваше и от влагата ставаше още по трудно да се диша, камо ли да се замахва с тежката непослушна кирка. Най-после работното време свърши. Работниците запребираха инструментите и се нагласиха да си ходят по домовете, кой с колело, кой пеша  все по нанадолнището край линията. Чакаха  ги 4-5 километра до Пордим.

         Марта, айде ние с колелетата да минем през Згалево по царския път.- Предложи, Иван Згалевчанина на вуйчо ми.

         Ами то по пътеката покрай линията е пълно с търнаци. – Съгласи се Мартата с готовност и добави. – Бати Кольо, ние с  Иван тръгваме през Згалево. Долу по шосето пътя е по хубав за колелото.

         Хубаво Илийка – отговори баща ми.- Ама да не хартисате някъде. Умната ей!

И се разделиха. Мартата и Згалевчанина се спуснаха по черния път към Згалево и има, няма, след десетина минути  селската кръчма ги прегърна с уюта си. След още петнайсетина минути Згалевчанина вече черпеше втората ракия с  кисели краставички и газирана вода. Хората ги посрещнаха радушно,  и нали Мартата беше другоселец, за да засвидетелтвуват гостоприемството си, започнаха да го черпят, кой каквото пиеше.  Едни му поръчваха мастика, други мента, трети бира и кебапчета. Мешавицата стана пълна. С много усилия,  в полунощ затвориха кръчмата. Излезнаха навън, а небето прояснено,  замига подигравателно със звездите си. Чак тогава Мартата се осъзна, че не е на Пордим в кръмата на Калчев и попритеснен, дето го чакаха още  4 километра път, благодари и каза последно- Лека нощ.  Колелото го понесе надолу по баира. Луната светеше, а асфалта, белнал се, като платно от момино кросно, хукна среща му. До края на Згалево, добре! Ама като излезе от селото и стомахът го присви,  не успя да вземе  завоя, и се озова в канавката, клекнал,  със свалени гащи. Погълнатото количество мезе и пиене напъна от вътре и като от тенжера под налягане заизлиза от всякъде. Мартата стоически се държеше с ръце в две по дебели треви, до момента в който вдигна глава и видя как луната завъртя около себе си звездите, после залюля и земята, канавката се надигна и посрещна лицето му. Стана  му приятно тъмно и тихо. Само щурците захихикаха подигравателно и го начикулиха. Мартата заспа блажено. Проснат по очи и със  смъкнати гащи.

        По втори петли от крайните къщи, някакво изпуснато прасенце се присламчи край него.   Очуди се на създанието пред себе си, замисли се, но като усети обилната  храна  освободена от съществото, без да обръща внимание на  още носещите се изпарения от вино, бира, мастика, мента и ракии, лакому се нахрани и заспа пияно.

        Утринната роса, живителна и хладна, погали голия задник  и  разреди лепилото от клепачите на  Мартата. Слънцето заникна  над Пордим  да види това  чудо невиждано.   Блесна раздиращо в очите му. Мартата запремига, като мишка във трици .  Не осиферен още, със смъкнати гащи,  заиследва близката действителност и бавно почна да вързва нещата.

         Леле, ма как се натрясках. Тез парчета от краставички съм ги повърнал. От кебабчетата  също,  пържоли, кратавици и домати също замезвахме. – В този момент погледа му попадна на спящото прасенце. – Това пък кога съм го ял, и цяло? …

         Шокиран от факта,  че е повърнал цяло прасенце, Мартата разтърси  бучащата си глава и стана. С още не координирани движения задига гащите си и олюляващ се,  пусна  облекчително една дълга и шуртяща вода. Прасенцето се събуди и квичейки ужасено,  на зиг- заг, хукна през полето към селото. Чак сега Мартата възстанови. Почна да мисли. – Да си ходя до Пордим? Ми, кога ша ида на работа? Оле, бат Кольо тоз път, вече ша ма бие!? По добре направо на работа. – После се наведе с мъка,  изправи колелото,  качи се на него и като по опъната  струна завъртя педалите отново към Илиянов мост.

  Така, тази нощ, леля ми не го дочака, но поне се наспа спокойно!

 

                                               (Следва продължение)

 

      

   

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: