Mitkoivanov's Weblog

май 22, 2008

РАВНОВЕСИЕТО НА МАРТАТА – или по нанадолнището (продължение първо)

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 1:28 pm

От гарата до тях , няма и километър. Близко е. Но хората са казали: Близо живея, ама                  дълъг път ме чака! 

 

По средата на павираното шосе се намира кръчмата на Иван Калчев. По всяко време на деня, че и до късно нощем, от кръчмата се разнася глъч на развеселени работници от предприятията край гарата. Калчев умее да прави скара  и особено мезета   вкусотия от карантия всякаква. Над шосето, пред кръчмата, се стеле омайна синева. Дим на цигари и скара. Плътен мириса на  позната кулинария.  На нея даже и колелото не устоява. Контрата сама захапва и то чинно и търпеливо се обляга отвънка до вратата на кръчмата.  Така Мартата  отново е в редовната си компания: Митьо Смока,  Енчо  Чешита и Васко  Мокрия.   Уж всеки вика по едно, пък накрая излиза, че е по няколко пъти. Така неусетно, още преди полунощ, щастливи и омаяни, забравили грижи и тревоги,  си тръгват единодушно.  Невероятно, но се сещат, че на другия ден са на работа, и единодушно си тръгват. Води ги  Мокрия, след него се клатушка Чешита- прегърнат с Мартата, и най накрая се изнизва Смока.  С плахи, внимателни крачки, Мартата, се навежда бавно и съсредоточено над търпеливото колело, после го насочва в посока надолу, към семейното огнище, нагласява педалите и под недоверчивите погледи на околните,  мълчаливо, се понася,  като народна песен по нанадолнището…

     В съзнанието ми изниква онази мила  сцена с пияния Кийд  Шелин,  на коня,  във  филма  Кет Балу.   Едва закрепен на коня, филмовия герой, еталон за алкохолик, така се олюлява и повлича и коня в невероятни пируети, че заприличват по скоро на  каубой върху не обязден мустанг.

     Такова е всеки път очакването за пияния и колелото под него. Но, о, чудеса. Колкото и  невероятно  да е, вонящото на  мастика, скара и цигарен дим, единство между  Мартата и колелото, всеки път запазва равновесие и  се спуска безаварийно, стремително и неотклонно по невидимата  железопътна релса, към  „щастливата”   ми леля!

    

                                                       (следва )

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: