Mitkoivanov's Weblog

юни 28, 2008

ВЗРИВООПАСНО

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 8:50 am

  

      Шофьорското войнство в Пловдив  e  в паника!  Ситуация,  като при смяната на контролните номера на автомобилите от  КАТ.   Пак нерви, пак ядове, пак губене на време и обществена енергия!

     По газ станциите не зареждат автомобили   без стикер,  за преминат технически преглед на газовите устройства. А пък бензина скъп, скъп? … И ето ги, вече две седмици, всяка сутрин, пред портала на ПГМ – в Пловдив,  бул.”Александър Стамболийски” 2, където се намира единствената за Пловдив и  Смолян,  сертифицирана фирма за  рентгенов преглед, узаконяване на АГУ и издаване на паспорт, 100-150  автомобила.   Лични леки, таксита, бусове,  даже и ГАЗ-ки.  Всичките с газови устройстава, без технически преглед на АГУ.  Повечето  никога не са преминавали технически преглед,  нито пък имат паспорт за да се види на колко години са и в какво състояние са.

    Голяма част, от така наречените водачи на МПС, спят по колите си от вечерта и пазят ред за следващия ден. Всички  изнервени и нахъсени,   с часове,по цели дни,   пцуват  “бог, цар и отечество”.  Напират и омуват, кой аджеба е виновен за тази напрегната ситуация. И както обикновено става,  не търсят  вината в себе си.  Виновни са  чиновниците, дето забранали газостанциите да ги зареждат. Една част от тях, все пак осъзнават, че в тези горещи летни дни, карат в автомобилити си подвижни  “бомби”.  Че  застрашават не само себе си,  семействата си,  но и околните хора и автомобили.  Чуват се и трезви разсъждения,  че не  е допустимо в експлоатация да има  морално и материално износени и остарели АГУ,  от  автоморги, с неясния си произход от преди 7-8 години, без никакъв контрол.

    Разсъждават хората, но и питат:

         1. Защо държавата е допускала   безконтролно изполване на взривоопасни  устройства години на ред?

         2. Не може ли,  при годишните технически прегледи на автомобилите да се изисква и преминат преглед на АГУ ?

         3. Защо с тази офанзива  и   кратък срок,  се залага натрупването на автомобилите за преглед и   през следващата година да се повтори?

          С една дума, не разбрахме ли, реда не става със съзнание,  а чрез ситемен, строг контрол и финансови санкции на нарушители на законността?.. Така е в цивилизования , демократичен свят,  част  от който  сме и ние!

 

юни 25, 2008

АТРАКЦИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 10:10 am

       Ако тръгнете и Вие с обедния влак 40104 , Стара Загора – Русе, ще имате едно незабравимо преживяване. Попадате в 3 изключително  редки вагончета. Честно казано, аз дето имам над 40 години трудов стаж  в БДЖ, за първи път ги виждам. Безкупейни вагони с номера 50522747001-8, 002-6 и 003-4.  С цели, не отваряеми прозорци. През един имат от горе малки, отваряеми на вътре и готови да посрещнат главата Ви, при всяко залюляване на влака фортички. За сядане, цели пейки, макар с видимо положени усилия за чистота и изправност. Прави добро впечатление, че липсват дори и кръпки по облечените в зелена изкуствена кожа седалки. Чистототата общо взето, също на нивото за което позволяват тези половин вековни вагони.

Тръгваме от Стара Загора с 10 минути закъснение и както си му е реда започваме да се притесняваме няма ли на Горна Оряховица да си изпуснем връзките към Шумен и Варна, за  Левски, Троян, Ловеч  и Плевен. Влакът,  теглен от мощен електровоз, се засилва да катери Балкана. Вагоните хукват след него, устремени към височините на Стара планина и в зависимост от състоянието на железния път ту забързват, ту забавят своя ход. Клатене, друсане и скърцане, като от стари просъхнали бъчви, съпътстват усукванията на вагоните на всеки завой. Почти половината от неоновите осветителни тръби не светят, но това не пречи а напротив, засилва емоциите, породени от чувството за страх и несигурност, с всяко ново влизане в многобройните тунели на през балканската линия. Особено в самите тунели, смесицата от  шумове е  толкова разнообразна, че ти идва да зажумиш и да затвориш с две ръце ушите си.  Както казах, прозорчетата и повечето странични /външни/    врати стоят постоянно отворени. Това и състояние позволява, шума от колелетата, спирачките и триещите се части под вагоните, да нахлува, да превзема пространството в  „конските вагони” и да стегне сърцето Ви, с никога не проверявани децибели. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       

     Тук драги читателю, спирам описанието на това екстремно пътуване. То не може да се опише! Може само да се изживее и изстрада.

      И наистина бих приключил до тук, ако естествено в гражданската ми съвест не изникнаха редица, тревожни въпроси… Допустимо ли е в този тежък участък на БДЖ, да пътуват, толкова допотопни вагони, морално и материално изхабени? Пожароопасни (защото са от стари горяеми материали), с необезопасени външни врати, особено опасни за децата, с не самозатварящите се и самозаключващи се в движение врати и постоянно зеещи като ями, готови да глътнат всеки момент, дете или възрастен пътник. И недай си боже, когато стане това, какво?  Новините пак ще отразяват в емисиите си, пак ще се искат и може би, ще се подадат оставки от министри и генерални директори, но това няма да върне сред живите пострадалите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

     Разбирам, че тук са «скрити» тези стари вагони. Разбирам затрудненията на БДЖ. Но не разбирам, до кога ще се допуска безотговорност? До кога наскоро внесени вагони ще стоят неизползваеми? До кога политици и висшестоящи ръководители в МТ и БДЖ, няма да си вършат работата и ще внасят пътнически вагони, без необходимите резервни части, без необходимото обучение на  персонала за обслужването и,  и голяма част от тях ще се разкомплектоват за резервни части и скрап?  До кога, морално и материално остарели вагони ще превозват нас, «новите европейци», застрашявайки живота ни?..

 

 

юни 24, 2008

ЕНЬОВ ДЕН И ЖЪТВА – напомняне

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, — гравитон @ 11:16 am

 Еньов ден е! Слънцето се е застопорило на най високата си точка в небето над гр. Пордим и прижуря безмилостно с жарките си лъчи. Жътва е!

– Хлябът се пече ! – казват старите пордимчани и се радват  на тази гиздава пордимска къща!

 

 

 

 

 

 

                                                                                

СЕНЗАЦИЯ – ПАРКИРАНЕ ОТ ВЪЗДУХА

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 5:39 am

Не стига, че колите са много,  ами и самолети почнаха да паркират по паркингите…

Не се шашкай народе! Паркирал си е съгласно закона и  правилника за движение по пътищата. Има си и знак, нали? Намира се в центъра на гр. Пордим. В него бихте могли, да помечтаете, че летите, да изядете един ароматен сладолед или да пийнете разхладителна напитка!

 Още интересни неща за Пордим, в следващите постове! 

юни 18, 2008

ПОЗВЪНЯВАНЕ – или покана за среща

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 1:36 pm

  

    Седя си на терасата, скучая, и се любувам на панорамния изглед към Родопите. Изведнъж телефона, стационарния, звъни  едно междуградско. Кой ли се е пресетил за мен в 1 часа на обед?…

     Вдигам, значи и чувам:

         Алооо! Митко ти ли си?

         Аз съм! – викам.

         Митко  Пордимски ли е? – пита  пак мъжкия глас отсреща.

         Да, аз съм.

         Разбра ли кой ти се обажда?

         Ти ще си кажеш!

         Борко, бе. Съученика ти от Белене. Ама не Борката  Спиров, а другия.- пояснява гласа от среща и продължава: –  Събрали сме се тука в Белене на маса , аз, Златка, Янка – и изброява още 4-5 имена, на съученички от техникума.

         А, живи здрави да сете!

         Още сме на ракийката, пак се  сетихме  за тебе и рекохме да те чуем. Ей тука всички искат да говорят с теб. Говори спокойно не се притеснявай. Ти как си? Какво правиш?

         Добре съм. Младо пенсионерче съм, измъкнах се на 58 – втора категория.

         И аз се пенсионирах втора категория. А бе, – подхваща ме с укор – толкова пъти се събираме целия курс, как пък един път не се излъга да дойдеш? Той Борката  Спиров, на 27 юли, има рожден ден и ни е канил всички в Клисура.  Този път трябва да дойдеш. Тя и  Златка ще ти каже, пък той ще ти се обади…

       Тук е редно да поясня, че с  Борис Спиров,  през далечните 1963-65 години  бяхме съквартиранти. Живеехме у  Фъркача в една стая, а в другата, квартируваше  Киро с едно приятелче, на което не помня вече името.  В училище бяхме известни, като карето на Фъркача. Главната причина за това „карето”,  има всеизвестния факт,  че често закъснявахме за училище и директора ни беше сварвал 2-3 пъти,  като играем карти – деяние, строго осъдително и наказуемо. На всичко отгоре в двора на хазайте се намираше и казанката за варене на ракия. Имаха ни катно собствени деца. Зимата, обикновено, стария  Фъркач ни будеше за училище с чайник, греяна ракия.   Добре, че директора на техникума беше нещо роднина на хазайката  и  все ни се разминаваше.  Та думата ми беше за Борката. Той беше 1 -2  години по голям от нас и изключен от гимназия в Плевен, се озова с нас в класа на другаря Божинов.  Божинов,  беше завършил зоотехника. Имаше много хубав,  гъст и черен мустак, черни като маслини очи, къдрава тъмна коса,  и една лека усмивка, зад която се криеше едновременно,  добродушие и строгост. Обичахме го всички. За съжаление си е отишъл от този свят, много скоро след като завършихме. Светла му памет, добър колектив изгради от нас. За онова време среден  успех на класа,  над 5  беше рядкост.  С Борката играехме в градския отбор по баскетбол и в театрален колектив. С представленията си сме обиколили, в тези години,  всички околни села.. Двамата бяхме и нещо като хумористична двойка към читалището.  Участвахме с написани от мен критични материали за неуредиците в градчето. С една дума, бяхме лични магарета. После живота ни разпиля: мен, през София и Русе в Пловдив, а Борката в Клисура, семеен, с три деца  и  2-3 мандата кметуване. Честно казано през тези над 40 години сме се виждали 2-3 пъти. Първия  , по повод тържества в Клисура. Тогава му помогнах да намери пана за една изложба. А последния път, ми се обади и се срещнахме в Пловдив. Беше пак кандидат кмет  на  Клисура и обмисляше планове за построяване на малка ВЕЦ край селището.  Помня, че  стана хубава среща в ресторанта зад  радио Пловдив…Тогава се срещна с още куп хора от общинската  и областната власт и разискваха и други негови идеи и проекти. С една дума, Борката като някога си остава двигател и душа на компанията.

         Ало, ало, Митак, ето и  Златка иска да говори с тебе. – Златка си беше коренячка Беленчанка, отличничка и комсомолски секретар на курса ни. След  като завършихме, аз бях в ЖП института,  тя известно време се подвизава също в София ,  но после разбрах, че се е върнала в Белене и всяка година организираше срещи със съучениците ни.

         Мите,  здрасти бе! Тази година няма оттърване. Правим срещата в Клисура, близо ти е. Трябва да дойдеш.  Ела бе, ела да се видим, че доста от нас вече си отидоха. Ти с Борката чу ли се?  И той ще ти се обади. Ама наистина, на всяка цена трябва да дойдеш Ний тука сме се събрали в Белене, на маса сме и ни е хубаво.

         Дай, дай на мен телефона да го скастря! – чувам отстрани свеж женски глас.

         Мите, ето Янка иска да те чуе. И да дойдеш, чуваш ли?- допълва та и предава слушалката.

         Ей,  Митак – подхваща  Янка, със сериозен тон и по меко продължава. –  Как можа поне веднъж да не дойдеш бе, човече? Толкова години минаха. Поостаряхме вече, но сме си все същите, луди и юрнати. Пак сме си хубави и готини.   Ей, човече ако не дойдеш и в Клисура, да знаеш ние идваме при тебе. Изсипваме ти се всичките на куп. – заканва се тя и всички се смеят.

         Заповядайте!. И ракия има, и вино има, и широко сърце има. Добре сте ми дошли

         А бе, ние, че ще дойдем, колко му е. Ами я по добре ти ела в Клисура да направим на Борката рождения ден, поканил ни е човека. Да дойдеш, чуваш ли?

         Чувам, чувам, ще дойда? – отговарям аз машинално, а тя поема отново.

         А бе, ти що се не обаждаш, че си в Пловдив? От коя година си там?

         От 1970 се установих тука.

         Знаеш ли колко пъти съм идвала в Пловдив? Брат ми живее в Пловдив, ама де та знам, че си там, като се скатаваш. От тука на татък отърване няма.  Айде, в Клисура ще разказваш! Много поздрави от цялата компания и да се видим  на 27 юли  в Клисура. Дочуване.

         Дочуване  и на здраве на цялата компания…

Приключвам заглушения в шеги и закачки разговор. Става ми едновременно тъпо и виновно, че 40 години не отидох,  поне на една среща на випуска. Любопитство избуява в мислите ми.  Опитвам да си ги представя,  какви са сега?  А те изплуват в съзнанието ми –  все онези 18 – 19 годишни  момчета и момичета , свежи и усмихнати, изправени на прага на живота, преди над 40 години. И ми става тъжно и радостно, че не са ме забравили.

 

  

 

юни 15, 2008

НАСЛЕДНИЦИ – подслушан разговор, за размисъл

Filed under: внуче — Етикети:, — гравитон @ 5:13 am

  Две девет годишни хлапета, ученици в елитно столично училище разговарят:

 –  Разбра ли, Борко  Монев и Ванчо станаха приятели?

–   Как са станали приятели, че той Ванчо не може да трае Борко ?

–   Да, ама вчера Борко му донесе нов новеничък, голям бионикъл, за 20 лева и му вика „Ванчо, ето ти подарък! Ставаме ли вече приятели?“ – и си стиснаха ръцете.

– А той пък Петьо, на Ватков малкия син,  онзи ден беше донесъл 250 евро и успя да си купи,  цели десет приятели!…

юни 13, 2008

ПЛОВДИВ ЧЕТЕ – опит за кратка фото-информация

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , — гравитон @ 1:43 am

    Докато  Пловдив чете, София срича! Така се изрази в кръга на шегата, една известна  издателка в интервю пред Пловдивската обществена телевизия. Разбира се, че такова твърдение е пресилено. Но с респект, трябва да признаем: от 10 до 14 юни 2008 година Пловдив наистина се превърна в европейско литературно  пространство….

 

    Главна заслуга за това имат организаторите  на  Празници на книгата, под надслов

ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

(и тук)

.Празниците са  посветени  на 180 –тата годишнина от рождението на  Христо Г. Данов. Организират ги Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Издателство „Литера”, ИК”Хермес” и ИК”Жанет 45”. Съдействат им най- активно Министерство на културата, Община Пловдив, Международен панаир – Пловдив, „Язов ООД” и цялата културна  и научна  общественост в града на тепетата.

 

 

    Ето само няколко снимки от главната на Пловдив  днес 12.06.2008 година.

                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

      С национално значение,  е организираната на 12-13 юни 2008 г., Кръгла маса „Българската литература: творба, книга, читатели”. Нейни организатори са  Министерство на културата, Община Пловдив и Народна библиотека „Иван Вазов”- Пловдив.  Кръглата маса бе открита от г-жа Надежда Захариева – зам. Министър, Министерство на културата. 

 

В първата сесия  „Творбата и нейният автор”, водещ и автор на основния доклад бе 

”. 

Проф. Валери Стефанов анализира, какви събития са  се  случило с българската литература в последните 20 години, с един изключително аргументиран доклад, озаглавен „От Египет към Ханаан”.

 

 

 

 След негоПламен Дойнов    

разгледа „Тенденции в българската литература след 1989 г.: жанрове и дискусии”. От своя страна 

 оспори някои от тезите на проф. Неделчев и на Пламен Дойнов със „Каква ми е на мене творбата.Около стратегиите на четенето на модерната българска литература”.

 

 

     В завързалата се дискусия участие взеха още  Александър Кънчев, който не прие систематизирането и опитите за виждане на тенденции за последните 3 до 5 години. Според него е необходим по дълъг период от време за улягане на процесите и тогава да се направи намиране  тенденции в развитието на съвременната българска литература.

    Директорката на библиотеката в Разград поиска да се анализира , дали се приема нашата  съвременна литература и кой би могъл да насочи и институционализира читателските вкусове.

  Сатирика  Здравко Попов, направи едно интересно сравнение между писателите и условията, които е имало в СССР и НРБ. Изказа мнение, че при много по лоши условия,  съветските са   израсли на световно ниво,  за разлика от нашите, които несъмнено са творили при по добри условия, но са написали по слаби произведения.

                                                                               

     Така се стигна до  ІІ сесия „Книгата”. Водещ и автор на основния доклад Николай Стоянов     – „Балада за продавача на чудеса”. В него, той постави въпроса за Книгата, словото, еманацията и превръщането и в стока. Много образно, живо и  сладкодумно, той изложи виждането си за новите идеологеми и митът за писателя като регулатор на обществото, който според него е рухнал на 10 ноември. Като отрицателно явление,  посочи и критиците като политици и участието на писателите в политиката.

         Кои станаха издатели? – риторично попита  Николай Стоянов  и продължи- Какви бяха те по образование, по професии? Подготвени ли бяха? Всъщност няма само борци…

        Едно интервю с Николай Стоянов    и още за него                                                                  

 

  Работещия години наред в сферата на образованието Александър  Панов с „Книгите и парите”посочи, че в световен аспект през последните години броя на издадените книги нараства в пъти. Той говори за превръщането на книгата в специфичен вид стока, която обаче излязла веднъж на пазара, се влияе от парите. Разгледа книгата в консумативното общество, като пазарен феномен и тезата за консуматоризуемост и пост модерно общество. Интересни за аудиторията бяха съжденията му по посока: Производство – потребности продаване  – формиране на нови потребности за ново производство. А също така и ролята на  писателя за продаване на книгата, както и ролята на авторитета.

  Важно е кой подписва.  Съвременната реклама използва легенда и чудо като двигатели за продаване на стоката. Литератор, книга, автор, са понятия от 19 век. Те са не относими със съвременната роля  в консумативното общество….

    – „Срещал съм и по щастливи издатели”  започна със заглавите на своя доклад господин Нейко Генчев и посочи необходимостта от насърчаване на   четенето. После посочи, че у нас липсва  Закон за книгата, Закон за библиотеките и не на последно място необходимостта от намаляване на ДДС. По принцип и той посочи положителните тенденции през последните 2 -3 години и повишеното финансиране 2008 година спрямо 2007 година. Ролята на големите издателства, които стават все по-големи и със все по голямо разнообразие на издавана литература, за сметка на малките, имащи само около 20% дял от общото книгоиздаване.

    Основен въпрос, посочи в доклада си Нейко Генчев, е интегрирането на българския книжен пазар в европейския.

    ДДС да се задържи, но да се отстъпи на библиотеките. Това са 30 милиона лева.

 Работа с децата.: – Подари книга на всяко дете! Възпитавай го в любов към книгата. За да има четене, трябва да има читатели, а те се формират до 10-12 години!-  заключи той.

      В кафе паузата  Зам. Министър Надежда Захариева откри Обществен информационен център към НБИ Пловдив.                            

 

  Професор Боряна Христова – Директор на Народна библиотека” Св.св. Кирил и Методий” говори „От позицията на читателя  (българските романи през 2007- 2008 година  Тя също вижда положително развитие през последните години. Появяват се много хубави книги.  По търсена в НБ енаучната литература спрямо художествената.

Проблем според нея е, че не се преиздават класиците, а се преиздават само тела. Тава просто не са нови издания. В тях няма новоткритите неща и т.н. Липсва добра и изброена библиография. Професор Христова посочи също и належащата нужда от редактори, които да бъдат, дори,   малко като съавтори.

 – Имаме нужда от културно на добър език поднесена книга – посочи тя! – Защотото имаме  културна и взискателна  аудитория. Хубав точен език и култура на поднасяне.(за нея)

     Н.с. Галя Дериманова засегна- «Интересът  на чуждестранните партньори на Народна библиотека «Св.св.Кирил и Методии» към българската  книга

– Оптимикстична нотка за качеството през последните 2-3 години. – сподели тя.А също посочи като проблем за муждународния книгообмен високите пощенски разходи. По конкретно тя разгледа международния книгообмен с Американската конгресна библиотека, С Р,уската национална библиотека от която заявките са увеличени за българска литература, с Френската, с Румънската, които ни изпращат огромни количества ите ги преращат в Силистра и Добрич. В края на доклада си н.с.Дериманова заключи: – Българската книга е четена по света!

 По въпросите за  «Издатели и книги в системата на ISBN(2000-2008 г). Учасниците запозна н.с.Татяна Дерменджиева. Тя използва богата гама от сравнителен цифров и графичен материал.

     Последна за първия ден от кръглата маса говори Ст.н.с. Антоанета Тотоманова. – «За « лицето» на  книгата и пътя на нейното реализиране». Какви сведения трябва да съдаржа издадената книга?Какво, как и къде трябва да се помества в нея? Стандартите за библиографското оформление съгласно международните стандарти!  Още държавна политика чрез Националната  библиогравска агенция.

     Така при голяма активност премина първия ден на Кръгла маса «Българската литература: творба, книга, читатели». Работата на кръглата маса продължава на 13 юни от 9.30 часа в НБИВ – Пловдив с ІІІ сесия «Тъмната страна на литературата: Какво се случва с четенето и читателя?»

 

 

 

  На 13 юнии,се проведе ІІІ сесия озаглавена „Тъмната страна на литературата:“Какво се случва с четенето и читателя ?“Водещ и автор на основния доклад  бе доц.доктор  Александър Кьосев -„Либералния читател“  Ето едно по ранно   интервю с  него.

За да е пълната картината с учасниците на кръглата маса, е задължително с благодарност да посочим и участието на доц.Александър Димчев  с „Българските библиотеки между европейските политики и локалните практики“.

Радостина Ангелова -„Четенето като социална практика“.

Доц.Бойко Пенчев -„Средства по избор: моделирането  на читателя в най-новата българска литература“.

  Доц.Десислава  Лилова – „Читатели и писатели в интернет: fan fiction общностите“.

    Последни изнесоха своите доклади Кристина Димчева -Регионална библиотека Варна -„Организирането“ на читателя – за читателския кръг и читателските общности“  и н.с. Славка Шопова -НБИВ -„Българската художествена литература и четенето и в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.

юни 9, 2008

ВЛЮБВАНЕ – или любовните терзания на един мъжкар

Filed under: разкази — Етикети:, — гравитон @ 10:03 pm

        Само  като я видя, как грациозно  и ловко се вмъкна през вратата и се влюби от пръв поглед. Тя го изгледа от високо с пренебрежителен поглед и достолепно, бавно и ловко  заоглажда нежните си като коприна къдрици. Сърцето му се разтупа, като на врабче пред котка.  Една топла буца се сви и припари в широките му и силни гърди. От опит  знаеше, че несподелената любов най -тежи. Стана му мъчно. Прииска му се и той да се издигне,  да погледне света от високо като нея. Но уви!  Гледаше от ниското и нямаше никаква надежда. Замисли се! Какво му остава, да се предаде ли?  Не ! Той беше мъжкар. Точно нейната непристъпност го привличаше.  Лесните не го радваха. Тази пролет достатъчно се беше раздал. Всеотдайността му към женското съсловие беше пословична. Спортната му фигура, вече беше станала още по лека и подвижна, даже ушите му  бяха станали прозрачни!                                 – Не! – каза си твърдо, той. – Така не бива. Време е  да помисля за семеен живот. Тя ще бъде моя, каквото ще да става!  Ще се издигна и аз! –  и тръгна да се изкачва при нея.

       Тя стоеше горе на гардероба и кокетно и обнадеждаващо го поглеждаше. Все още не можеше открито да признае, че също го харесва. Все пак тя бе

kотката на Marfa!

..

СВАЛКА  или продължение любовните терзания на един мъжкар

   Тя продължаваше да го гледа все така  недостъпна и от високо. Несръчния му опит да я впечатли с походка на МАЧО, завърши с неуспех – тя просто завъртя бялата си шия, извърна изящната  си главица и примижала от удоволствие се отдаде на  своите си блянове. Тогава унижен и нещастен, той се оттегли . Настани се на прилично разстояние и имитира безразличие…

         Господи, колко е хубава! – простена  душата му, свита от мъка и неистово желание поне да повърви с нея…

         Какви изящни, бели крака?Да , тя е дама от класа,  дама с перспектива! – въздъхна тежко Мачо и се замисли.

          Предстои и да стане звезда в цирка!!? – простена още по тежко той и си я представи на цирковата арена: Грациозна, обляна в светлината на прожекторите, танцува под звуците на оркестъра с него… Публиката ги аплодира след всеки акробатичен номер. Обсипва ги с погледи на възхищение и благородна завист… А те са щастливи… Тя го докосва с нежната си кожа умилквайки се и засвидетелства пред всички своята любов.Какво блаженство!?

  Обнадежден от собствените си блянове, Мачо отваря очи и предприема нов опит да я впечатли.

-Мяу, мяу! –запява той с най-нежните струни на изтерзаната си мачовска душа.

   Тя отвръща поглед от  телевизора и му намига неволно. Тома продължава  да пее сам! 

   Тогава Мачо, решен да я впечатли окончателно,  се отърква в дамаската на дивана и   скача ловко върху фотьойла. После „прелита” по облегалката на дивана и плъзгайки се по огледалнатна повърхност на  холната  масичка, събаря вазата с цветя. От шума на съборената ваза и впечатлена от неговата ловкост, тя се изправя с цялото си великолепие, внимание и възхита. Така още веднъж доказва, всеизвестната истина, че хубавите момичета си падат по лоши момчета.

   Това вече е достатъчно. Дава му „криле”.  Превъзбуден, той се засилва, в движение събаря още някакви статуетки и  предмети, докопва се до дантеленото перде и се изкатерва  ловко, горе, при нея. Разгорещен, щастлив и доволен от себе си, съблазнително я доближава. Посяга да я погали…,  а  тя  настръхва,  ядосано се нахвърля върху него с лапи и нокти и го събаря.  Изненадан, неразбиращ  тази неочаквана реакция, Мачо  се озовава на пода, разбрал, че една жена може да издигне  мъж, но още по бързо,  да го свали !?

   Така, за сетен път, Мачо се свива под дивана, отдаден на мъката от несподелената любов по   kотката на Marfa!

 

УБИЙСТВО – нещо, като разказ за ВИП гост, Еньов ден и мечка ?

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , , , , — гравитон @ 11:41 am

     На този ден всичко засиява, като сребро призори, като злато по пладне. Слънцето се  издига и достига най-високата  си точка над хоризонта.Денят на лятното слънцестоене – Еньов ден . Най-дългия ден в годината…

     В Перущица е напрегнато. Посрещат важен гост… От  съображения за сигурнот, резервата Тъмреш е отцепен.  От  снощи VIP  персоната е настанена сред живописна местност в Парк  хотел “Родопи”.  До късно през ноща барбекюто в латната градина дими и  пропъжда чистия, наситен с полезни ухания на бор, треви и билки,  въздух.  С една дума  Max all inc   храна без ограничения с включени вносни напитки и допълнителни услуги… Чаша след чаша, разказ след разказ и легенда след легенда атакуват въображението на  високия гост. В паметта му се забиват  образи като папрат, билки, ритуали с голи момичета в плодородни ниви, баятелки и магьосници,  китки и венци  и особено един голям, богато украсен с цветя и билки венец,  събрал цветовете на  небесната дъга… Големия Еньовски венец,  през него се провират за здраве. От другата страна ги посрещат първите слънчеви лъчи. Наоколо млади момичета, в народни носии, накичени с цветя и билки,пеят песни    

      Програмата е наситена. И най- дългия  ден в годината е кратък за предлаганите удоволствия. Фитнеса, сауната, спортното игрище, тениса на маса, билярда и мини голфа направо отпадат. Конния туризъм  също,  за сметка на  велотуризма. Екотуризма, брането на гъби,горски плодове и билки се видоизменя в обед с чеверме край планински поток. Сафари туризма, остава  пътьом – благородни елени, сърни, глигани  и диви кози бол.  Фото апарата се заменя с огнестрелно оръжие и влиза в графа –  ловен туризъм. Решено е, докато се върти чевермето, госта ще се сдобие с ловен трофей мечка…

      И ето го нашия герой, настанен на пусия.  Седнал на специално подготвено за целта място, само на някакви  500-600 метра разтояние до потока и чевермето. До него облегнато зловещото оръжие.  За да се прибере надолу по пътеката ,от страни лежи и велосипед с дамска рамка . Между гъстите храсти и дървета се изнизва широка пътека. По нея мечката трябва да се появи връщайки се от сутрешен водопой. Някъде назад остават Комаров камък и местнотта Костенурка. Тракийските могили и римския път до с Тъмреш са притихнали в тревожно очакване. Само високо над дърветата, обляни в топли слънчеви лъчи, върховете “Модър” и “Персенк,” надничат загадъчно. Навсякъде зеленина и спокойствие. Дървета и храсти помахват с  раздвижени от птича песен и летен полъх листенца.  Напечени от все по жарките юнски лъчи треви и билки.   изпълват въздуха с аромата си. Няколко еньовчета се гушат до рехава папрат. Като малки дечица са  се стройнали бял равнец, омайниче и змийско мляко.По горе в ливадата, лечебна динка се прегръща с рани лист. Протегнали цветове- очички, планинския очеболец се търси с царичето,    омайничето и блатния тъжник тъгуват едно за друго. Фитоцидните здравец и борове,  унищожават и малкото микроби наоколо. Въздухът е омайно чист и унася 

 

       Ненадейно две сърнета се стрелва по пътеката! След тях притичва заек и виторога козичка.По пътеката се чува пукот на счупени съчки,  а  от храстите тревожно излитат група птичета…

        Още миг тишина… и с тромави стъпки излиза тя – мечката. Оглежда се  и полюлявайки грамадното си космато тяло приближава  отстрани заспалия ловец. После изръмжава и  се изправя на задни лапи до него… В този момент той се събужда, ококорва ужасен очи, надава неистов вик  и хуква надолу по пътеката. За отрицателно време нашия герой се озовава при другите  до реката.  Настава  паника. Всички наобикалят пребледнялия, като януарски сняг,  ловец! Още не разбрали какво е станало, всички погледи се обръщат нагоре по пътеката. О там, качена на колелото, мечката, невъзмутимо се спуска към тях  и очаква аплодисменти…

        До вечерта се разчу новината:   За да  осигурят трофей на вип госта, домакините  осигурили, една вече пенсионирана от цирка  мечка !

юни 1, 2008

АЛАМИНУТ

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, — гравитон @ 10:57 pm

 

 

 

 

 

 

Най-после успях да си купя цифрова фотокамера! Чудесна е. Само за мързеливи хора. Вече няма да се мъча  с описание на заобикалящия ме свят. Няма да търся нужните думички и да губя време за тяхното подреждане и написване. Просто насочвам фотоапарата и ЩРАК МАРИЙКЕ НА ПОРТРЕТ.  С една дума аламинут работа.

 Само, че има една малка подробност.  От диска за фотокамерата,  качих нов софтуер и на компютъра.  ACDSee for PENTAX – Windows Macintosh.Чудесен е. Интуитивен, опростен, красиво оформен  и с богати възможности. Ама ако го познаваш? Та сега го усвоявам. Но ще се опознаем.

 В прочем, я да не  Ви губя времето а да Ви покажа няколко от първите си снимки:

   Това бяха  Писана и Писан. Те са свободни котки, толкова свободни, че редовно прихождат и до затвора за храна. Писан е влюбен в Писана.  Даже и по очите му личи…

    

 Импресия!

– Добро утро свят! – Така  казват,  изгряващото слънце, спящия кран и глухарчето конкуриращо красотата на небето!

  Синигерче е спряло нощната си песен  и усърдно се занимава с утринния си тоалет.

   Под него, ранобудна пчеличка събира нектар  от  разцъфналите майски рози.

        

 

 

 

 

 

   Паметника на Кан Крум, бди сред потъналия в зеленина Район Тракия в Пловдив!  За близо 80 хиляди жители на района,  отминава още едно съзидателно денонощие.  Само щатния пазач Шаро се стяга за нощна смяна!

          

Create a free website or blog at WordPress.com.