Mitkoivanov's Weblog

юни 9, 2008

ВЛЮБВАНЕ – или любовните терзания на един мъжкар

Filed under: разкази — Етикети:, — гравитон @ 10:03 pm

        Само  като я видя, как грациозно  и ловко се вмъкна през вратата и се влюби от пръв поглед. Тя го изгледа от високо с пренебрежителен поглед и достолепно, бавно и ловко  заоглажда нежните си като коприна къдрици. Сърцето му се разтупа, като на врабче пред котка.  Една топла буца се сви и припари в широките му и силни гърди. От опит  знаеше, че несподелената любов най -тежи. Стана му мъчно. Прииска му се и той да се издигне,  да погледне света от високо като нея. Но уви!  Гледаше от ниското и нямаше никаква надежда. Замисли се! Какво му остава, да се предаде ли?  Не ! Той беше мъжкар. Точно нейната непристъпност го привличаше.  Лесните не го радваха. Тази пролет достатъчно се беше раздал. Всеотдайността му към женското съсловие беше пословична. Спортната му фигура, вече беше станала още по лека и подвижна, даже ушите му  бяха станали прозрачни!                                 – Не! – каза си твърдо, той. – Така не бива. Време е  да помисля за семеен живот. Тя ще бъде моя, каквото ще да става!  Ще се издигна и аз! –  и тръгна да се изкачва при нея.

       Тя стоеше горе на гардероба и кокетно и обнадеждаващо го поглеждаше. Все още не можеше открито да признае, че също го харесва. Все пак тя бе

kотката на Marfa!

..

СВАЛКА  или продължение любовните терзания на един мъжкар

   Тя продължаваше да го гледа все така  недостъпна и от високо. Несръчния му опит да я впечатли с походка на МАЧО, завърши с неуспех – тя просто завъртя бялата си шия, извърна изящната  си главица и примижала от удоволствие се отдаде на  своите си блянове. Тогава унижен и нещастен, той се оттегли . Настани се на прилично разстояние и имитира безразличие…

         Господи, колко е хубава! – простена  душата му, свита от мъка и неистово желание поне да повърви с нея…

         Какви изящни, бели крака?Да , тя е дама от класа,  дама с перспектива! – въздъхна тежко Мачо и се замисли.

          Предстои и да стане звезда в цирка!!? – простена още по тежко той и си я представи на цирковата арена: Грациозна, обляна в светлината на прожекторите, танцува под звуците на оркестъра с него… Публиката ги аплодира след всеки акробатичен номер. Обсипва ги с погледи на възхищение и благородна завист… А те са щастливи… Тя го докосва с нежната си кожа умилквайки се и засвидетелства пред всички своята любов.Какво блаженство!?

  Обнадежден от собствените си блянове, Мачо отваря очи и предприема нов опит да я впечатли.

-Мяу, мяу! –запява той с най-нежните струни на изтерзаната си мачовска душа.

   Тя отвръща поглед от  телевизора и му намига неволно. Тома продължава  да пее сам! 

   Тогава Мачо, решен да я впечатли окончателно,  се отърква в дамаската на дивана и   скача ловко върху фотьойла. После „прелита” по облегалката на дивана и плъзгайки се по огледалнатна повърхност на  холната  масичка, събаря вазата с цветя. От шума на съборената ваза и впечатлена от неговата ловкост, тя се изправя с цялото си великолепие, внимание и възхита. Така още веднъж доказва, всеизвестната истина, че хубавите момичета си падат по лоши момчета.

   Това вече е достатъчно. Дава му „криле”.  Превъзбуден, той се засилва, в движение събаря още някакви статуетки и  предмети, докопва се до дантеленото перде и се изкатерва  ловко, горе, при нея. Разгорещен, щастлив и доволен от себе си, съблазнително я доближава. Посяга да я погали…,  а  тя  настръхва,  ядосано се нахвърля върху него с лапи и нокти и го събаря.  Изненадан, неразбиращ  тази неочаквана реакция, Мачо  се озовава на пода, разбрал, че една жена може да издигне  мъж, но още по бързо,  да го свали !?

   Така, за сетен път, Мачо се свива под дивана, отдаден на мъката от несподелената любов по   kотката на Marfa!

 

Advertisements

7 Коментари »

  1. 😆 😆

    Коментар от Marfa — юни 10, 2008 @ 10:22 am

  2. Хахахах, много готино 🙂

    Коментар от Pippilota Mentolka — юни 11, 2008 @ 7:16 am

  3. Ако накрая кажеш, че тя ползва едикъвси парфюм или че той има обувки цвят синьозелен, веднага си ги купувам. Разбираш ли – това ми звучи като иделаната реклама. След тая котешка история можеш да м енакараш да си купя всичко. Е, ако кажеш да скоча от прозореца, сигурно пак ще те послушам.
    Много готино написано. Пък за мацата на Марфа… думи нямам…

    Коментар от Svetlina — юни 11, 2008 @ 8:11 am

  4. Момичета, благодаря Ви за добрите думи! Радвам се, да ви „чуя“! За това написах и продължението!

    Коментар от гравитон — юни 11, 2008 @ 10:41 am

  5. Поздравления! Прочетох всичко с голямо удоволствие. Радостен съм да Ви открия.

    Коментар от Графът — юни 11, 2008 @ 3:47 pm

  6. браво, господин Гравитон, много се смях 🙂

    Коментар от deni4ero — юни 17, 2008 @ 9:03 pm

  7. Графе, благодаря! Удоволствието е мое!
    deni4ero, ми тя тази работа въобще не е за смях! Вижте я каква стана.. Котката на Марфа, хептен се главозамая. Днес гледам, Марфа се оплаква, не искала да яде в купичките си глезлата! А Мачо стои свит под дивана, тъгува и крои планове, на шопинг да я води! Мишо палто ще и купува!

    Коментар от гравитон — юни 17, 2008 @ 10:03 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: