Mitkoivanov's Weblog

юни 15, 2008

НАСЛЕДНИЦИ – подслушан разговор, за размисъл

Filed under: внуче — Етикети:, — гравитон @ 5:13 am

  Две девет годишни хлапета, ученици в елитно столично училище разговарят:

 –  Разбра ли, Борко  Монев и Ванчо станаха приятели?

–   Как са станали приятели, че той Ванчо не може да трае Борко ?

–   Да, ама вчера Борко му донесе нов новеничък, голям бионикъл, за 20 лева и му вика „Ванчо, ето ти подарък! Ставаме ли вече приятели?“ – и си стиснаха ръцете.

– А той пък Петьо, на Ватков малкия син,  онзи ден беше донесъл 250 евро и успя да си купи,  цели десет приятели!…

Advertisements

8 Коментари »

  1. Ех, да не беше истина, Гравитон! Ама то не само с девет годишните хлапета е така. И с големите е така – повечето. В основата на „приятелствата“ почти винаги стоят някакви интереси. Чисто, безкористно приятелство е рядко изключение. А всеотдайно и безусловно приятелство – още по-голямо изключение.
    Всъщност приятелството е доста коварно нещо. Не че не вярвам в него – напротив. Но за да кажеш за един човек, че ти е приятел, трябва да сте изяли много хляб заедно.

    Коментар от Диана — юни 15, 2008 @ 8:18 pm

  2. Диана, боли ме, че това са реални деца, на реални, днешни политици! Те са утрешните ръководители на страната и света ! А не са ли вече душевно осакатени?..
    В медийното пространство тръбим срещу купуването на гласове. А не са ли купени вече и душите на децата ни?

    Коментар от гравитон — юни 16, 2008 @ 10:23 am

  3. Гравитон, имай предвид, че бъдещото поколение ще е наистина бъдещо поколение – съвсем различно от нас. На там отиват нещата – по всичко личи. Специално тези деца, които си описал (чрез постъпките им), може и да са с ограбени души. Но има и други – невероятни деца – умни, информирани, добри. Иска ми се да вярвам, че те ще са тези, които ще ни управляват утре (за разлика от днес).
    Днес си говорихме с една майка, която живее в „квартала на богатите“ – един от онези новопостроени комплекси в София, където се нанесоха новобогаташите. Та и нейните наблюдения не са много оптимистични. Казва, че децата се интересуват само от маркови дрехи, джиесеми, почивки в чужбина, и по тези неща измерват стойността на човека пред себе си. Но ние сме в стар квартал – покрай мен хората са нормални, децата им – също. Все още има надежда всичко да не се опорочи. И бъдещите хора да не бъдат с ограбени души.

    Коментар от Диана — юни 16, 2008 @ 12:57 pm

  4. Не знам! ? В един комерсиализиран до уродливост свят! Свят, в който и глобализацията и цялата информационна епоха се движат преди всичко, от целта за по-голяма печалба и власт на малцина „богоизбрани“ над мнозинството хора. Човека, не се ли превръща само в инструмент, в придатък към машини и технологий, в постигането на по-големи печалби и господство, от малцина свръх богати над мнозинството човешки същества?
    Днешните деца, не живеят в духовния свят на добрите приказни герой, те са все по-далеч от топлината на живото същество (животно или разстения) ! Днес, те боравят и се възпитават (обсебват) от материални, без духовни предмети
    – телевизори, компютри, плеъри, фото и кино камери, мобилни телефони ,нетенда, материални играчки и разлагащ духовността им лукс, в един виртуален, възпитаващ ги на жестокост свят!… Колко деца биха се зарадвали днес на книжка, проповядваща доброта? Има ли дете, което ще се зарадва на написана за него песен или стихче?.. Обсебени от динамиката и правилата на комерсиалния живот около нас, не виждаме, че растят самотни и нещастни, че ги правим жестоки и безчувствени! Дано не съм прав! Дано, впечатленията ми са погрешини. Дано се отнясят само за тези които познавам от близкото си обкръжение. Дано греша!…

    Коментар от гравитон — юни 16, 2008 @ 2:09 pm

  5. И аз понякога истински се плаша. Дано това е само някакъв „преход“. Дано.
    Не може всичко да отиде по дяволите. Аз съм идеалистка и до последно такава ще си остана (надявам се де). И това не е просто някакво бягство от действителността. Познавам я добре, имам очи за нея. Тя ужасно ме плаши на моменти. Но все пак вярвам, че не всичко е загубено!

    Коментар от Диана — юни 16, 2008 @ 2:17 pm

  6. Мисля, значи съществувам! Нали така беше казано. А щом съществувам, значи се боря и живея. Нека направим каквото можем, пък да става каквото ще! А съм непоправим оптимист! Вярвам, бог или природата са създали заобикалящия ни свят и нас, за да съществуваме и да се развиваме, да се самоусъвършенстваме, а не да се самоунищожим. Иначе просто няма смисъл! В природата безмислия няма!

    Коментар от гравитон — юни 16, 2008 @ 3:14 pm

  7. 😀

    Коментар от Диана — юни 16, 2008 @ 8:03 pm

  8. Иска ми се да напиша, че не мога да повярвам на очите си!!! Излишно е да пиша за отражение на днешното общество..
    Според мен като цяло си е предизвикателство да останеш неизкушен от всичките новости, които ни заливат. Но може би именно така изпъкват тези, които се изграждат като личности въпреки материалните изкушения.
    В тази връзка, Диана, това и според мен е някакъв преход. Колко дълго ще продължи, зависи от самите нас. Трябва гласът на хората, ценящи духовната храна, а не толкова материалната, да се чува повече. Колкото повече се чува, толкова по-рано може да се обърнат нещата. Това им е хубавото понякога на блоговете..:) Може в този момент някой объркан тийнейджър, попадащ в описаната по-горе категория, да е попаднал на този блог и някаква частица от него да се промени..:)

    Коментар от Цветана — юни 28, 2008 @ 2:21 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: