Mitkoivanov's Weblog

юни 18, 2008

ПОЗВЪНЯВАНЕ – или покана за среща

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 1:36 pm

  

    Седя си на терасата, скучая, и се любувам на панорамния изглед към Родопите. Изведнъж телефона, стационарния, звъни  едно междуградско. Кой ли се е пресетил за мен в 1 часа на обед?…

     Вдигам, значи и чувам:

         Алооо! Митко ти ли си?

         Аз съм! – викам.

         Митко  Пордимски ли е? – пита  пак мъжкия глас отсреща.

         Да, аз съм.

         Разбра ли кой ти се обажда?

         Ти ще си кажеш!

         Борко, бе. Съученика ти от Белене. Ама не Борката  Спиров, а другия.- пояснява гласа от среща и продължава: –  Събрали сме се тука в Белене на маса , аз, Златка, Янка – и изброява още 4-5 имена, на съученички от техникума.

         А, живи здрави да сете!

         Още сме на ракийката, пак се  сетихме  за тебе и рекохме да те чуем. Ей тука всички искат да говорят с теб. Говори спокойно не се притеснявай. Ти как си? Какво правиш?

         Добре съм. Младо пенсионерче съм, измъкнах се на 58 – втора категория.

         И аз се пенсионирах втора категория. А бе, – подхваща ме с укор – толкова пъти се събираме целия курс, как пък един път не се излъга да дойдеш? Той Борката  Спиров, на 27 юли, има рожден ден и ни е канил всички в Клисура.  Този път трябва да дойдеш. Тя и  Златка ще ти каже, пък той ще ти се обади…

       Тук е редно да поясня, че с  Борис Спиров,  през далечните 1963-65 години  бяхме съквартиранти. Живеехме у  Фъркача в една стая, а в другата, квартируваше  Киро с едно приятелче, на което не помня вече името.  В училище бяхме известни, като карето на Фъркача. Главната причина за това „карето”,  има всеизвестния факт,  че често закъснявахме за училище и директора ни беше сварвал 2-3 пъти,  като играем карти – деяние, строго осъдително и наказуемо. На всичко отгоре в двора на хазайте се намираше и казанката за варене на ракия. Имаха ни катно собствени деца. Зимата, обикновено, стария  Фъркач ни будеше за училище с чайник, греяна ракия.   Добре, че директора на техникума беше нещо роднина на хазайката  и  все ни се разминаваше.  Та думата ми беше за Борката. Той беше 1 -2  години по голям от нас и изключен от гимназия в Плевен, се озова с нас в класа на другаря Божинов.  Божинов,  беше завършил зоотехника. Имаше много хубав,  гъст и черен мустак, черни като маслини очи, къдрава тъмна коса,  и една лека усмивка, зад която се криеше едновременно,  добродушие и строгост. Обичахме го всички. За съжаление си е отишъл от този свят, много скоро след като завършихме. Светла му памет, добър колектив изгради от нас. За онова време среден  успех на класа,  над 5  беше рядкост.  С Борката играехме в градския отбор по баскетбол и в театрален колектив. С представленията си сме обиколили, в тези години,  всички околни села.. Двамата бяхме и нещо като хумористична двойка към читалището.  Участвахме с написани от мен критични материали за неуредиците в градчето. С една дума, бяхме лични магарета. После живота ни разпиля: мен, през София и Русе в Пловдив, а Борката в Клисура, семеен, с три деца  и  2-3 мандата кметуване. Честно казано през тези над 40 години сме се виждали 2-3 пъти. Първия  , по повод тържества в Клисура. Тогава му помогнах да намери пана за една изложба. А последния път, ми се обади и се срещнахме в Пловдив. Беше пак кандидат кмет  на  Клисура и обмисляше планове за построяване на малка ВЕЦ край селището.  Помня, че  стана хубава среща в ресторанта зад  радио Пловдив…Тогава се срещна с още куп хора от общинската  и областната власт и разискваха и други негови идеи и проекти. С една дума, Борката като някога си остава двигател и душа на компанията.

         Ало, ало, Митак, ето и  Златка иска да говори с тебе. – Златка си беше коренячка Беленчанка, отличничка и комсомолски секретар на курса ни. След  като завършихме, аз бях в ЖП института,  тя известно време се подвизава също в София ,  но после разбрах, че се е върнала в Белене и всяка година организираше срещи със съучениците ни.

         Мите,  здрасти бе! Тази година няма оттърване. Правим срещата в Клисура, близо ти е. Трябва да дойдеш.  Ела бе, ела да се видим, че доста от нас вече си отидоха. Ти с Борката чу ли се?  И той ще ти се обади. Ама наистина, на всяка цена трябва да дойдеш Ний тука сме се събрали в Белене, на маса сме и ни е хубаво.

         Дай, дай на мен телефона да го скастря! – чувам отстрани свеж женски глас.

         Мите, ето Янка иска да те чуе. И да дойдеш, чуваш ли?- допълва та и предава слушалката.

         Ей,  Митак – подхваща  Янка, със сериозен тон и по меко продължава. –  Как можа поне веднъж да не дойдеш бе, човече? Толкова години минаха. Поостаряхме вече, но сме си все същите, луди и юрнати. Пак сме си хубави и готини.   Ей, човече ако не дойдеш и в Клисура, да знаеш ние идваме при тебе. Изсипваме ти се всичките на куп. – заканва се тя и всички се смеят.

         Заповядайте!. И ракия има, и вино има, и широко сърце има. Добре сте ми дошли

         А бе, ние, че ще дойдем, колко му е. Ами я по добре ти ела в Клисура да направим на Борката рождения ден, поканил ни е човека. Да дойдеш, чуваш ли?

         Чувам, чувам, ще дойда? – отговарям аз машинално, а тя поема отново.

         А бе, ти що се не обаждаш, че си в Пловдив? От коя година си там?

         От 1970 се установих тука.

         Знаеш ли колко пъти съм идвала в Пловдив? Брат ми живее в Пловдив, ама де та знам, че си там, като се скатаваш. От тука на татък отърване няма.  Айде, в Клисура ще разказваш! Много поздрави от цялата компания и да се видим  на 27 юли  в Клисура. Дочуване.

         Дочуване  и на здраве на цялата компания…

Приключвам заглушения в шеги и закачки разговор. Става ми едновременно тъпо и виновно, че 40 години не отидох,  поне на една среща на випуска. Любопитство избуява в мислите ми.  Опитвам да си ги представя,  какви са сега?  А те изплуват в съзнанието ми –  все онези 18 – 19 годишни  момчета и момичета , свежи и усмихнати, изправени на прага на живота, преди над 40 години. И ми става тъжно и радостно, че не са ме забравили.

 

  

 

Advertisements

4 Коментари »

  1. Накара ме да се замисля и за моите – завършихме точно преди 20 години и от тогава – нито веднъж не сме се срещали. Ние обаче не бяхме „хубав колектив“, големи индивидуалисти бяхме. Но все пак се замислих – как ли изглеждат и какво ли правят сега. Надали изобщо някога ще разбера, а „можеше по-иначе (де е), значи“ 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 19, 2008 @ 8:29 pm

  2. Диана, не можеше, а може! Зависи от теб! Колко му е да потърсиш координатите им в училище, да се свържеш с някого, за когото имаш информация, да се изпрати някое писмо, да се потърси връзка чрез интернет и още стотици начини…Изпращаш координатите си и и им предлагаш есента да се срещнете на определен час и място. Който иска, намира начин, който не иска, намира причини! А си заслужава да се срещнете, уверявам те. Няма да съжаляваш. Поеми инициативата!

    Коментар от гравитон — юни 22, 2008 @ 7:19 pm

  3. Ами, една съученичка се опита преди пет години да го направи, но явно се оказа невъзможно, не знам. Иначе има как да се намерим – всеки поддържа връзка поне с още един и знае за него къде е. Аз си останах с цели две приятелки от класа – на едната съм и кума, а другата на мен ми е кума 😀
    Но тука става дума явно за свръхчовешка организация да ги хванеш всичките на куп! Ние бяхме четирдесет и няколко човека.

    Коментар от Диана — юни 22, 2008 @ 8:13 pm

  4. Охоо, че даже и не си сама!!! Я кумички-сетрички, се хванете и бандата си съберете!
    Веселба Ви яка чака, имате го вече знака!

    Коментар от гравитон — юни 22, 2008 @ 9:40 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: