Mitkoivanov's Weblog

юли 7, 2008

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНАТА САМОДЕЙНОСТ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, — гравитон @ 12:15 pm

Няма де крия, че спомените ми за самодейността , бяха провокирани от Графът.  Не се включих в коментарите на неговите постове, защото не съмнено щях да се отплесна и да заема прекалено много място в неговия блог. Предпочетох да споделя  собствените си спомени за самодейността  тук, не само защото са си мои, но и защото половината от съзнателния ми живот премина  под  знака на художествената самодейност.  Дори и сега правя опити да се изявя като блогър – самодеец..

    Не се наемам да правя научни обяснения за възникването на художествената самодейност. Само ще посоча, че ако приемем за вярно твърдението за еволюционното развитие на човечеството,  трябва да признаем,  то е един безкраен наниз от усъвършенстване  на човешкия материален и духовен живот. Като започнем от сечивата с които си е служил  за да осигури своята прехрана с физически труд(върховете на стрелата, копието, ножа, мотиката и ралото, металорежещите инструменти и  превозните средства), преминем през материалните средства с които е подпомагал своята умствена дзейност( възлите,  сметалата, сметачните  линийки, калкулаторите и сметачните машини, словото, писмеността и запазването, предаването и разпространението на натрупания опит и усет за изящество). Тук вече трябва да признаем ролята на изкуството, като отражение на реалния живот. Изкуството, като съвкупност от рационализъм, емоционалност и необходимост от духовен, не материален живот на индивида. Впрочем това е друга,  необятна тема, с която не искам и не мога да ви занимавам. Ще отбележа, само, че за  емоционално отразяване на околния свят, говорят и произведенията на изкуството от най дълбока древност. 

    И така.  Няма дете, което още от ранната си детска възраст, да не се е докосвало до

магическия свят на изкуството. Моите първи спомени за „организирано” участие в художествената самодейност, са свързани с детските спомени  от вечерни театрални представления  в родното ми село Пордим. По това време ( около 1955 – 1960 година), председател на селското читалище беше бащата на писателя  Иван  Радоев, господин Дашо Радоев. Читалището, подкрепяно от ТКЗС-то на селото и държавната власт, разполагаше с над 20 хиляди тома художествена литература.

  

 Беше прeстижно и модерно,  даже и децата да вземат безплатно   книжки от читалището и да участват в състезание, кой повече книги ще прочете. Читалището разполагаше с кино-салон за над  300 кинозрители. В него, се прожектираха седмично 2-3 филма. По късно беше изградено и лятно кино. Имаше и детска музикална школа с класове по акордеон, цигулка, китара и не помня още какви инструменти.  Ръководител  беше господин Симеон Чордбаджиев от Плевен. Един изключителен музикант и педагог, който можеше да свири на всякакви инструменти. Аз се учех да свиря на китара, а брат ми на тромпет.

      В читалището, освен хоровия състав, танцовия състав и духовата музика, с най-голяма популярност и уважение в селището се  ползваше театралния състав.  По това време той представяше „Иванко – убиецът на Асеня”.  Историческата пиеса се играеше с огромен за времето и мястото  интерес и респект. Освен, че се играеше, не знам колко пъти, в салона на читалището, това представление  се посещаваше и  от зрители от околните села. С тази постановка, театралния колектив даже гастролираше  из окръга.  Незабравими, успешни образи в нея създадоха  кинооператора  чичо Пенчо Танев,  в ролята на Иванко и  даскала Кирил Христанов в ролята на Исак. С една дума, беше успешна постановка,  оставила  в детските ни  сърца  траен отпечатък.

    Когато бях в 4 клас, бай Дашо – бащата на Утвърдения вече поет, писател и драматург, от Априлското поколение, Иван Радоев, написа и постави детския  мюзикъл „Дядо Тилилейко”. Имах честа  да   се превъплътя  в ролята на Дядо  Тилилейко.  От само себе си се разбира, че вече имах необходимите данни  за тази роля. Не само, защото бях по-едричък на ръст, но и защото участвах в честите детски, махленски представления, било в градинката или на поляната в другата махала. На тях  освен децата от махалата присъстваха и нашите баби.  Какво представяха ме?  Запомнил съм една пиеска. Бяхме си я измислили  и поставили сами – „Доктори”.  Пренесли от къщи бял чаршаф за екран и ветроупорен фенер за осветление, докторът правеше стомашна операция в която вадеше и разгъваше, вместо черва, конопени въжета, донесени също от къщи. Обикновено представлението беше придружено  и с други изяви. Рецитации, песни и хуморески.

      В периода 1963 – 1966 година,  като ученик в  селско стопанския техникум  в Белене,

Вече пишех сам хумористични материали и играех в сформирания към техникума театрален колектив. С него  изнасяхме представления в  околните села.

      Театралната ми дейност остана на заден план в Железопътния институт „Тодор Каблешка” – София. Причината, отдадох се  на баскетбола. Участията ми в художествената самодейност на института се ограничи с участието ми в една вокална група.

      И така до 1974 година, когато вече задочник студент, във Великотърновския университет    специалност българска филология, започнах да играя в театралния колектив на дома на културата на работниците от транспорта „Гео Милев” в гр. Пловдив.

 По това време Пловдивския драматичен театър беше на върха. Това беше ерата на творци като режисьора Любен Гройс, сценографа Веселин Ковачев, Георги  Пенев, Младен Младенов, Стоян Бъчваров, Бончо Урумов, Георги Пенев, Бай Пано, Златина Тодева и Цветана Манева. Театроведите Богомил Стоилов  и  Янко Стефанов. Като прибавим и балет майстора и педагог Румяна Лазарова, картината се изяснява и става ясно  какво съм учил в Националната школа за театрална режисура към Комитета за култура.

Та по това време имам участие в десетина постановки на театралния колектив в ДК на работниците от транспорта –  Пловдив.  Запомнящи за мен са, лейтенант Векилов,  Иван от „Светът е малък”на Иван Радоев, Сисой Псоич Рисположенски от „Свой хора сме ще се спогодим” на Н.Островски, Митьо Куката от „Стачката” на Богомил Стоилов и редица други,  завоювали успех не само на националните прегледи на художествената самодейност и в сърцата на  пловдивчани, но и далече зад пределите на Родината.

    Междувременно  1975 година се измъкнах от работата с вагоните и преминах на работа в Окръжния профсъюзен дом на културата  в града. Тук първоначално организирах работата на народните университети: Театрално изкуство с декан з.а Георги Василев, Джаз с декан Веселин Николов, Киноизкуство съвместен факултет със Националната филмотека и  Съюза на филмовите дейци, изобразително изкуство с декан Любен Белмустаков, литература с  Клео Протохристова и Огнян Сапарев, риторика с Мирослав Янакиев и редица други изявени личности на пловдивската култура. Имах честта не само да организирам работата на тези и редица други факултети, като Правни знания, Ергономия и промишлена естетика, Клуб „Пътешественик и т.н., но и да слушам лекциите, музикалните изпълнения, филмите и картините при техните представяния и обсъждания.  В такава среда се дипломирах и оглавих художествената самодейност, първо в ОПДК, а после 8 години и в Дома на железничаря. Освен театралния колектив в дома, изключително силни състави бяха: Хора за народно пеене с худ.рък. Елена Симеонова, Танцовия състав с худ.ръководител  Хари Каспарян, Хорът на Пловдивските девойки с худ.рък. Герги  Самарджиев. Колективи познати и разнасящи славата на българското изкуство далече зад пределите на Родината ни. Зад техните успехи се крие не само любовта и  всеотдайността на самодейците, но и подкрепата на държавата.  Това бе времето на Людмила  Живкова.  За всяко място в нароните университети се харчеха минимум 5 лева  на занимание за участник,  всеки самодеец получаваше безплатна закуска на репетиция и т.н. и т. н…

Те бяха школи, за нравственост, за естетика и човечност.

     Ранната есен на 1985 година,  съдбата ме отведе сред дървосекачите в Коми АССР.

Постъпих на работа като директор на Дом на културата в посьолък Благоево.

 

 

 

 

 

 

 

 

Това бе периода на ранната перестройка и обявения сух режим на  Горбачов.

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наследих традиции и развита самодейност от колегата Тодор Горинов. С него бяхме работили заедно в ОПДК в Пловдив. Още с пристигането си получих  само за костюми на танцовия колектив над 116 хиляди рубли.  Идвах си  България и с тях направихме народни носии и костюми за Ансамбъл за български народни песни  и танци „Тракия” при Дом на културата при ГПП Блогоево Коми АССР. 

 Хор за народно пеене, битов оркестър и танцов състав – общо 76 самодееца. Изградихме го по подобие на Ансамбъл „Тракия” в Пловдив.

 Още първата година изнасяхме  самостоятелни концерти в Тюмен, Сыктывкар и Москава. Лятото на 1987 година ни гостува ДФА „Филип Кутев” с худ. рък. проф. Кирил Стефанов. Изнесохме и концерт. Скрихме и шапките ! Думите на Кирил Стефанов бяха, че всеки областен град би се гордял с такъв Ансамбъл.

   

       

 

 

                                                                           

 На прегледа на художествената самодейност представих 103 колектива с над  1300 самодееца. Хорове,  ВИС, естрадно-музикални, вокални групи, сатерични групи, илюзионисти, колективи за художествено слово, театрален колектив, ансамбъл за народни песни и хора, битови групи…                                                              Хора на администрацията

           .

      

 

 

 

 

 

 

 

Моя  постановка на „Михал Мишкоед“.

 

 

                                                                                               Илюзионисти.

 Над хиляда самодейци, които през деня бяха на волана на тежките лесовози, на разкройката на Долен склад, в гората като секачи… а вечер в дома на културата на репетиции. Денонощна работа за която най- голямото признание бе   радостта на публиката.

 

 

     Днес на фона на поголовната комерсиализация, на фона на сриване и смяна на морални и естетически  норми, този творчески, всеотдаен труд и

 

 

интусиазъм може и да е необясним.  За мнозина от младото поколение е не разбираем и неприемлив. Безмислен и излишен, фалшив и изкуствен. Но  е факт, че десетилетия  наред, цяла епоха , той бе факт и начин на живот. Цяла епоха, спомагаше поколения наред да се опазят от алкохолизъм и наркомания  и да  запазят българщината си, човещината си,  морала си и периспективата за съзидателност.  

Advertisements

3 Коментари »

  1. Г-н Иванов,на снимката послучай 8 март,на първият ред права от ляво на дясно шестата хористка е моята съпруга-Валентина Вичева-рускиня.Работеше като секретарка на Третяков В.П.в руската Главка.

    Коментар от Николай Вичев — юни 13, 2009 @ 11:50 am

    • През следващата седмица ще бъда в София. Помолих и Лазар Битулски да проучи кога ще бъде събора. За сега нямаме точна информация. Наистина обикновено е втората събота на септември. Предполагам, че и тази година ще е така. Ще информирам веднага щом науча твърдо.
      Вичев, поздрави и благодарност за участието на госпожа Вичева в художествената самодейност на Благоево!
      Да сте виждали вече такъв голям хор, даже и в България?
      Ей голяма работа бяхме това Благоевските самодейци!

      Коментар от гравитон — юни 13, 2009 @ 5:14 pm

  2. Здравейте!
    С много приятна изненада открих, че сте били в Коми. Аз и съпругът ми също бяхме, но вие сте били след нас. Ние си тръгнахме лятото на 1984 година. Бяхме в Благоево. Познавам Ваня Горинова и Тодор Горинов, за когото вие споменавате. Чудесни времена, чудесни преживявания. Всички изпълнения на самодейците бяха на очудващо високо професионално ниво.
    Ще се радвам да ми отговорите: Имате ли връзка със семейство Горинови? Ето Скайпът ми: vania_lybenova Ето и мейлът ми: vandela007@abv.bg И тел. 0899567508
    Сърдечно ви поздравявам; ще очаквам да ми отговорите.
    🙂

    Коментар от Ваня Любенова — септември 26, 2010 @ 11:22 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: