Mitkoivanov's Weblog

юли 24, 2008

ПРОДЪЛЖЕНИЕ С НАЧАЛОТО за гара Пордим

Filed under: разкази — Tags: , , — гравитон @ 10:14 am

            За вас лъжа, за мене истина! Когато в далечната 1864 година, на 21 май, Русенския валия Дариф  Паша,  направил първата копка на първата железница в България, в изостаналото, скрито в землянки село Пордим, не били и чували за железница…  Местното население  се занимавало не само с отглеждане на коне за турската армия,  но и със земеделие и животновъдство. Селището се намирало на около четири километра по на север, близо до пътя  Плевен – Русчук. И както е известно, минаващите по пътя турски потери и армия, редовно го плячкосвали .

           Това принудило нашите  далечни  пра родители да  се породят( да станат роднини,  да родят отново селището) с живеещите по на юг селяни от Вълчи трън и да изместят селото си  непосредствено до тяхната мера.  Породили се  те,  но когато след Освобождението,  35 години по-късно се чуло за прекарване на железница София – Горна Оряховица, между техните потомци възникнало съперничество, през кое землище, аджеба, да преминава трена. Злите езици и легендата говорят :

       Като се заговорило за железницата и в двете селища,  минали хора от София  да разговарят с местните първенци, от къде да мине железницата.. Вълчи трънските селяни не били много склонни да си отстъпят земята.

        Пордимските, даже искали.  Имали те вече опит в посрещането на  гости. В селището по време на обсадата на Плевен  били щабовете на руските и румънски войски. След Освобождението често посрещали гости, първенците  ходили даже и до Москва, на гости на Руския император и били видели как се гощава. За това посрещнали чиновниците от  София с подобаваща софра.  Несъмнено софрата оказала своето положително въздействие, щото макар и по по-отдалечения  и неблагоприятен маршрут, през възвишенията между Гривица и  Згалево, железницата  минава през земите  пордимски. Нещо повече. От чиновниците ли, кой ли ги подучил,  историята мълчи, но  една ранна сутрин трима първенци от Пордим, яхнали конете и запрашили за  София.   Пристигнали те в Столицата. Отиват в народното събрание и започват:

   – Ние сме представители на Вълчи трън.  Населението на Вълчи трън не е съгласно железницата да минава през нашата мера. Не си даваме земята и толкоз. Разберете, че не сме съгласни влака да минава от там,  да ни плаши животните, че да не ни снасят  и кокошките. Не щем!

    Така пообиколили те и по министерства, срещнали се този с онзи и навсякъде, все същото:

    – Не щем железницата през мерата на село  Вълчи трън! – И си заминали…

    На другия  ден пристигнала  нова делегация.  Пак от Пордим. Дисагите на конете натоварени с печени пилета, с подаръци, с вино, с ракия, мед. Върви втората делегация по пътя на първата, раздава подаръци и се моли:

     -Като представители на Пордимската общественост, сме натоварени от целокупното население на село Пордим, да заявим, че поласкани от вашето мъдро виждане, пътя на железницата да премине през нашата мера, сме съгласни и молим да прокарате железницата през земите ни! – Оставили даже и писмен документ. Раздали каквото носили на когото трябва и си тръгнали . По пътя ги чакала първата делегация . Събрали се весели двете делегации от пордимски първенци  и с удволетворение  се прибрали.

     Така  влязлата в експлоатация на 8 ноември 1899 година,  железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна , минала през землището на село Пордим.   станала северната врата на селището и не само допринесла за  по нататъшния бурен растеж на селището,  но и се превърнала в свързващо звено между Западна и Източна България.

 

Гара  Пордим

Гара Пордим

  Първата влакова композиция превозвала невероятните за времето си 73 тона товари.

Влакът развивал главозамайващата скорост от 28 километра в час. В началото железницата била посрещната с недоверие.  Хората се плашели. Особено страшно било по завоите.  За това, първоначално пътниците се возили безплатно…

     Днес Пордим е немислим без своята  железопътна гара.  А вие когато минавате  с влака от там, помахайте за поздрав на  потомците на  далновидните и прозорливи, хитри българи,  допринесли гара  Пордим да е точно там!  Тя ви очаква. Добре сте дошли. Пордимци са гостоприемни хора!  Доказано знаят да посрещат  и гощават!

     

има 1 коментар »

  1. […] ПРОДЪЛЖЕНИЕ С НАЧАЛОТО за гара Пордим   […]

    Pingback от ГАРА ПОРДИМ – началото на един роман « Mitkoivanov's Weblog — декември 8, 2010 @ 9:31 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: