Mitkoivanov's Weblog

август 1, 2008

СРЕЩНАХМЕ СЕ – продължение на ПОЗВЪНЯВАНЕ от june 18,2008

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 6:27 pm

    За  мнозина Белене е  наслоената  от медиите,  негативна представа за острова, за затвора и чудовищна жестокост на едни хора над други…  За мен са Беленчани! Някогашните и днешни беленски люде,  били те католици, власи, източно православни

Българи, цигани или турци,  живеещи в селището  преди 42 години и днес. Хората и техните потомци с които се запознах като ученик там.    Месните, трудови хора! Последните  две поколения  дето  обработват плодородната  Беленска низина и Острова  -земите на някогашното Държавно земеделско стопанство, отглеждат царевица и коноп, животновъди и рибари, станали химици в Свищов, строители на   апартаменти, детски градини,  и основите на Втора атомна.  Трудовите хора на Белене! Обикновени, трудолюбиви, широкоскроени и спокойни, хора с разтворени длани и сърца. Родителите на моите съученици, съучениците ми от    Селско стопански техникум «Климент Аркадиевич Тимерязев» – випуск 1966 година и техните деца и внуци.      И днес те  се трудят,    вгледани  с надежда в бъдещето на Втора атомна и  България.

    Такива са моите съвупускници. С тях бяхме добри съученици  и   останахме  добри приятели. Разпръснати из страната, Варна, Плевен, Свищов, Пловдив, София  и Клисура; железничари, митничари, медицински работници, комбайнери и трактористи, заварчици, селско стапански работници, административни работници и служители с една невидима духовна връзка затвърждавана  с ежегодни съученически събирания,   цели 42 години. Различни по социално  и семейно положение, по професия и просперитет , остарели но  все така щури, упорити и уверени, че утре ще бъде по добре, че утре ще бъде по хубаво за техните деца и внуци. Моите съученици, доказали през годините, че който може и знае как да работи, може и знае как да се весели! Моите съученици,  с които се срещнах на 26 юли 2008 година в Клисура, след 42 години. Исках да си останат в представите ми както ги помнех,  18 годишни момичета и момчета, млади, красиви и дръзновени и ги намерих  прехвърлили 60-те, помъдрели, уморени, не живяли напразно, все така весели и жизнерадостни!  Сравнете ги:

    Какви бяхме преди 42 години, а   какви сме днес!?

 

 След една бурна нощ, обсипана с безброй далечни спомени, училищния автобус потегли през  Балкана, към новата среща през  2009 година!

Advertisements

3 Коментари »

  1. Улегнали, щастливи и доволни? Хубаво е да се срещне човек след години с приятели от детството, юношеството… 🙂

    Коментар от вили — август 13, 2008 @ 8:56 pm

  2. Страшно приятно ми беше да прочета и особено да видя тези отдавнашни снимки… Винаги се питам като гледам лицата какво ли ги е вълнувало тези млади хора, за какво са си мислели и какви планове са си правели. Какво са искали от живота. А неформалните снимки като тези не са това, което може да се прочете във вестниците например.

    Коментар от razmisli — септември 2, 2008 @ 3:12 pm

  3. @вили , @ razmisli Благодаря Ви, че се отбихте!
    Казват, че изкуството да бъдем щастливи е да ценим и това което имаме. Не случайно съм поместил снимка на която гласуваме за първи път. Усмихнати сме. Не гласуваме за политици, а за един сигурен и съзидателен живот. И както виждате от съвременните снимки сме го изживяли не напразно. Ние не мислехме как да отидем някъде далече, където да живеем щастливо, а мислехме как да направим живота си щастлив тук в България. Не ни беше лесно. Не ни беше срамно, че се учехме как да отглеждаме крави и прасета, как да жънем с комбайни и да орем земята, как да строим заводи и да удвояваме и електрифицираме железници, как да ръководим бригади и да бъдем полезни за хората. Не бяхме себелюбци.
    Опитвахме се да усвоим знания и умения. Обичахме се по стажовете в нивите на полето и кравифермите, по сбирките на самодейните колективи в които участвахме или по спортните площадки и почивните станции. Споделяхме романите които четем, музиката която слушахме, споделяхме мечтите си. Споделяхме доброжелателността и обичта си към хората!

    Коментар от гравитон — септември 2, 2008 @ 8:44 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: