Mitkoivanov's Weblog

август 2, 2008

БАЛКАНЧЕТО – последен разказ за Мартата

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , — гравитон @ 3:55 pm

   

    И тази  есенна вечер Мартата, Сухия и  Смока, се шмугнаха в кръчмата на Калчев. Мартата беше без колелото. Снощи спука гума. Това, че работеха на гарата, беше добре, но лошото беше, че оставаха 2-3 дни до заплата. Беше изтънялнял като църковна мишка. Официално нямаше пари! Все пак, дълбоко в малкото джобче на железничарския панталон, имаше скътани 2  топлещи зажаднялата му душица, смачкани лева. Пък то номера си беше да има с какво да се поръча първото пиене. После работата се нареждаше от само себе си. Или се намираше  някой да почерпи, или  Калчев го съжаляваше и Мартата за пореден път влизаше в дебелия, мазен тефтер за версиите. Та с една дума, почерпката за тая вечер, беше осигурена.

     Седнаха тримата, поръчаха по една плодова… и се започна. От дума на дума стана въпрос за болести. Мартата се разприказва.

         Миналата година, като ми правиха операция  за язвата на стомаха, 20 дена ме държат в Окръжната, бият ми всеки ден някакви инжекции и не ме оперират. Идва една сутрин на визитация, доктор Хинков и ми вика: – Марта, утре си под ножа!

         Ами инжекциите свършиха ли? –питам го поуплашено?

          А, грешка е станала. Те бяха за засилване на сърцето. Тебе тъкмо сме те подсилили. Твоето е здраво. На друг човек е трябвало да ги слагат. Днеска го оперирахме.

         И какво стана?

           Не издържа, отиде си. Утре ще  оправим и тебе!

         На другия ден започна операцията- продължи да разказва Мартата… Слагат инжекции, упойките не ме хващат.

         Ей Марта, що те не хващат упойките бе ?  Попийваш ли? – пита ме д-р Хинков.

         По малко докторе – мънкам аз.

         Какво ти малко, бе човече, че ти направо си спиртосан!? – Майтапи се с мен доктора и нарежда да минават на пълна упойка…

Приспиват ме значи, оперират ме и на другия ден д-р Хинков на визитацията ми вика:

         Прескочи трапа, Илийка, ама имай в предвид, че две трети от стомаха ти съм изрязал. Сега си само с една трета стомах. Ще започнеш да се храниш по-често и по по-малко. Пстепенно стомаха ти ще се разшири и ще си заеме нормалния обем.

         Ха на здраве! – подканя Мартата и поръчва отново на кръчмаря – Я донеси по една мастика, като мехлем ще ми дойде на скастрения стомах. Па пиши там на тефтера! Утре ще плащат,  съ управим.    Калчев охотно донася  три стограмки мастика и додава от него по една лимонада. Кристалите за отрицателно време се плъзгат по зажаднелите мъжки гърла и чашите остават пак празни. Лимонадата стои.

         Калчев – провиква се Сухия. – Я дай по една ментичка, че лимонадата стои.

Калчев донася по още сто грама, после още 3-4 пъти и когато вече решава да затваря, дружината е достатъчно втасала, за  да тръгнат по нанадолнището, весели, олюляващи се и малко на зиг-заг.

         Отиваме у дома! – отсича  Мартата, прегръща двамата си приятели и има няма, след десетина минути се озовават пред слисания и сърдит поглед на жена му.

         Жена, дай нещо за пиене и мезе – нарежда фъфлещия и мъж и с най-категоричен глас до нарежда.- Сядайте!

         Че то какво ли има? То ти търпиш ли нещо за пиене в къщата? – заоправдава се женицата и донася от някъде последния си запас. Една бутилка червено вино. – Ей ви и таз диня за мезе! – додава тя и тръшка  и динята на масата. После тихомълком се изнизва от лятната кухня и ги оставя сами.

           Нашите  герои, безропотно се нахвърлят на  сочната и сладка диня. Някак от само себе си и  бутилката бива пресушена… Осъзнали, че вече няма да има нищо за пиене, Сухия и Смока все пак си тръгват.

         Мартата се прибира в къщи, съблича се, но от комбинацията между вино и диня ли, от другите питиета и лимонадата ли, или просто от  факта, че изрязания му стомах още не се е уголемил достатъчно, хуква към тоалетната.  А тя строена, не до строена, отзад с една тънка ламарина го посреща с готовност. Тича  Мартата по долни гащи и потник в нея,  с облекчение  изстрелва, като от автомат, един откос динени семки по ламарината.

            -Пърррррррррррррр – звучи ламарината и звука и десетократно усилен от среднощната тишина,  проехтява чак в съседните дворове… Та така, цяла нощ… Притичва на прибежки,  Мартата по долни гащи, прикляква в ламаринената тоалетна  и  раздира нощната тишина с пърпоренето си.

         На сутринта, Стефан  – зевзек и негов съсед, си мие очите на чешмата в двора и наднича любопитно над ниския  плет.

           Мартата отново излиза от къщи по долни гащи,  държи се с ръце   за корема и  с  поредната прибежка се шмугва в тоалетната.

              – Пъррррррррррррррр – проехтява поредния откос и когато най-после, Мартата притичва към къщи, Зевзека се провиква:

               – Комшу, добро утро бе! Ха честито, честито!

           Мартата спира за миг и почти в движение пита учуден :

               – Какво ми честитиш?

             – Ами, купил си  ново “Балканче”, слушам от мерак,  цяла нощ  го припалваш!

Мартата не каза нищо.Продължи на бегом към къщи и се скри  засрамен…. Не мина и година и стомахът му го скри за винаги.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Хаха! Гравитон, дума няма – сладкодумен си! Много се забавлявах, въпреки че на нас жените генетично ни е заложено, като чуем пиянски мъжки истории, да гледаме възмутено. 😉

    Коментар от vilford — август 6, 2008 @ 7:35 pm

  2. И мен ме разсмя! Чудесен разказ! :о

    Коментар от вили — август 13, 2008 @ 8:53 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: