Mitkoivanov's Weblog

август 26, 2008

ТРАГИКОМИЧНО – разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 12:53 pm

 

    Лесно им  е на сегашните локомотивни машинисти.Осигурителни инсталации, електрическа и дизелова тяга, климатици, автоматика, че даже и радио… А хайде, сега опитайте  да си представите труда на железничаря машинист от преди 30-40 години. На парен локомотив. И до него огняра, дето хвърга  въглища в ненаситната уста на парната машина. На смяна по 10-15 тона кюмюр, с една широка метална лопата. Обърне се на зад към тендера с въглищата, загребе 4-5 килограма  кюмюр и замахне  към отворената вратичка на огнището. Въглищата се плъзнат по  излъсканата  лопата и се изгубят в червено жълтата паст. От там огъня  пече!  Огняра потъва в пот от челото до палците на краката си.  Над тендера вали сняг, бризентните завеси отстрани на машината се  развяват и нахлува студен въздух. Така от пред си пече, пък отзад на гърба, потта замръзва.

    Машиниста стои отстрани, вперил поглед напред по железните релси. Ръката му стои на спирачката, ако не дай си боже,  по пътя има нещо или семафора е затворен , да спре внезапно. Шум, дим и пушек изпълват не уютната, почерняла от сажди и въглищен прах кабина.

         Давай Гоше, хвъргай въглища, че налягането пада, пък сме на нагорнище.- надвика бай Иван Сирака тракането на колелета и бутала, свистенето на парата и пронизващия студен вятър. Хвърлям! – провикна се и Гошо огняра. Излъсканата и изхабена  от работа  метална лопата се разтича ритмично от тендера  с въглищата до отвора на пеща.

     Бай Иван се взира в гъстата мъгла. Главата му стърчи навън от малкото наблюдателно стъкло и обира мокрите студени капки.

         Гъста мъгла, ей! Нищо се не види, мамка му стара… Я ела гледай, че нещо ме присви стомаха! Дай лопатата, тука! Минаваме край моето село , няма да се огъзвам  навънка я.

       При тези обясненения двамата разменят местата си. Гошо застава зад наблюдателното стъкло, подава глава навън и потните му черни кичури коса засвистяват в юрналия се срещу му въздух от скреж и мъгла.Сирака се усамотява зад него, кляка пред тендера  над нагорещената лопата. Напъва се съсредоточено и украсява излъсканата лопата с  едно навито произведение на „изкуството”, дето и царя го прави сам. После става, загащва се, взема лопатата и запокитва  произведението си дълбоко в огената пещ.

          Бай Иване, нищо се не вижда, толкова е гъста мъглата. – обяснява   Гошо огняра и  се захваща отново да храни ненаситната парна машина.

          Айде стига, че поваме спускане от завоя след селото…

       В този момент се усеща удар от към  скарата пред локомотива и предните буфери, чува се едно  глухо и тъпо „туп”… и  локомотива невъзмутимо продължи да се спуска по нанадолнището.

         – Ударихме нещо!? – констатира разтревожено  Сирака. – Нещо черно ми се мярна.

         – Някоя коза или овца ще да е. – предполага  Гошо и занаднича любопитно навън.

         – Не, това беше по голямо. Колко овце и кози съм мачкал.При тях на верига ги връхлиташ. Това беше само магаре!

         – Някоя заблудена овца ще е !

         – Не, не по-голямо и черно беше. – настоява бай Иван и додава: -След няколко минути спираме долу на съседната спирка, ще огледаме да няма нещо изкривено.

      След няколкото минути, със забавено пухтене , влака спира на следващата спирка. Двамата слизат от машината и заоглеждаха предната част на локомотива. Оглежда Сирака отпред и си мърмори:

         Бая удар беше. Добре, че  няма нищо изкривено. Ама сме ударили нещо…я колко кръв има…

         Бай Иване, виж тука, десния буфер от вътре.- посочва  Гошо и се  отдръпва да направи място на Сирака. Последния се привежда, заоглежда, по едно време протяга дясната си ръка и отлепва залепнала кървава маса.

         Това е черен дроб. Голям е, само магаре сме ударили. Излезе ни късмета.Качвай се!

     Качват  се в машината.  Сирака прибира и черния дроб.  Измива го под някакво малко кранче с топла вода и нарежда:

         Хвъргай сега въглища, че тръгваме, а и жарава ни трябва.

Гаровия чиновник, вдига  „слънчогледа” и дава път. Потеглят. Гошо още хвърга въглища. Сирака вади от железничарската си чанта увита във вестник сол, посолява черния дроб и пита:

         Ял ли си магаре?

         Не съм!

         Е, сега ще ядеш! – констатира  Сирака и продължава-  Дай лопатата и гледай  напред! Аз ще го опека.

      После взема лопатата, издърпва  още червени въглени и я поставя върху тях. За няма и минута, лопатата се нажежява.  Сирака я изважда от пеща, оставя  я на пода и изпраща по нагорещената ламарина една обилна плюнка.  Чува се едно едно кратко „Циуу” и плюнката се изпарява.

         Готова е! – отбелязва вещо той и внимателно разстила черния дроб  върху нагорещената лопата. Черния дроб започва да  цвърчи и  локомотивната кабина се изпълва с уханието на печено месо…

      Изяждат го !…

      На другата вечер, след дежурството,  Сирака влиза в кръчмата на селото. Наспал се е  и му е весело.

         А бе на кого  магарето утрепа снощи влака? – пита той дяволито и чака отговор…

      Получава се неловко мълчание… Всички навеждат глави. Само кръчмаря го поглежда с укор и казва:

           Дядо поп утрепа влака. Утре ще го погребваме. Събират го още…

Advertisements

2 Коментари »

  1. za6to vsi4ko trqbva da e kato 1 vreme trudno.Znaesh li 4e vseki mashinist e ubival po 10 4oveka i predi tova gi e gledal pravo v o4ite.(samoubiici).Znaesh li ti 4e rabotqt v meseca po 100 4asa nad normata ,ne znaesh ,togava ne govori

    Коментар от milen — юли 24, 2009 @ 10:09 am

  2. milen – Не се люти! Знам. Такъв е живота! Има го и това в него! А както разбираш разказа се отнася за преди петдесетина години и не е измислен. А знам и че отговорноста на машиниста, е за онези 500 зад него, във влака, нали!

    Коментар от гравитон — юли 26, 2009 @ 8:42 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: