Mitkoivanov's Weblog

август 28, 2008

МЕЧКА СТЕ ЯЛИ, А ? – разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:41 pm

 

         Веднъж отидохме по рано на вилата Аз, Трифон Трифонов,  Лазар Битулски,  Любо Керемедчиев и Слав. Трябваше да подготвим терена за вечерта. В големия казан още от обед къкри главата на един  неразумен лос, дето уж  се изпречил пред връхлитащия с 80 километра  и 16 тона дървен материал лесовоз, и то с твърдото намерение да  го прогони  от изконните си владения. Та  ври си месото, ние сме насядали на терасата, пием си водката, говорим си ловджийски и рибарски масали и поглеждаме жените.  Те са се разпръснали  по поляната, на изток от вилата и берат боровинки край реката. Разстояние то до тях  има няма  стотина метра. Битулски разказва, как някаква мечка  се била научила и всяка нощ нападала  фургона на секаческа бригада. С едните голи нокти раздирала близо мелиметър дебелата ламаринена облицавка на фургона, пробивала  дупка и задигала храната. Секат горските без храна цял ден, закърпят фургона и пак заредят с храна. На следващата  нощ мечката пак разбие и пак отмъкне храната. Видели се в чудо.

    Сещаме се за жените.

    – А бе, тука мечки има  ли? –питам аз като най скорошен.

    – Има, ами! Миналата  зима два пъти разбива кухнята.

      Ей, жените май много се отдалечиха. – сподели притеснено  Битулски.

    И в този миг проехтя кански, смразяващ женски рев… За броени секунди пет мъже, с не знам откъде появили се четири пушки се озоваха при жените… Те стоят като  изтукани, с отворени уста , без звук и стон, а само Кремедчиева цепи привечерния свеж въздух с неспирното си: – Уааааааааааааааааааааа..

 Чак когато  мъжът и  с пушка в ръка се изправи пред нея и я побутна по рамото, тя млъкна и бавно, с трепереща ръка посочи към бягащото животно.

         Мееечччка! – прошепна тя и застина отново с вдигната ръка.

         И кво ? – с престорено безразличие  отсече Любо Керемедчиев.

         Изззббягаа. – продължи да пелтечи жена му.

         Е, и? Ша избяга, ами!  – па продължи.- Такова зло си, че  и мечката избяга от тебе.

Видя ли? Само аз  мога да те трая!

     Всички избухнахме в неистов смях, а Любо побягна пръв към вилата подгонен от жена си.

     Прибрахме се на терасата. Жените все още уплашени продължиха да коментират  случилото се и да подготвят салатите. Ние ударили още по 1-2 водки продължихме с ловджийските истори

         Та какво казваш, Лазаре за мечката миналата зима? – подхвана Трифон.

         Ааа!Убиха я! Ама тя историята стана после по  интересна.

         Що?

         Ми щото по комските закони за убийство се полагат  и до 5 години затвор

         Ай де стига бе! – прояви своето неверие Любо.

         Няма стига, щото по руските закони  мечките са защитен животински вид и глобата е до 5000 рубли и  5 години затвор.

         Да бе, то ние ще работим цяла година за тези пари, пък местните с техните 150-200 рубли кога ще я изплати тази глоба? – продължи да  се съмнява Любо.

         Ти слушай какво стана по нататък! – пое отново Лазар.

        Така..Четири човека били и в петък успели да гръмнат мечката. Още там я одрали, разфасовали  месото и го принесли у Стефан и  Зоя. Мобилизирали и децата му! Той нали 3 дъщери и 2 сина има и цял ден кайма мляли. Наденици и луканки правили. Привечер и колет  за България изпратили с нощния самолет за България. Вечерта седнали на мечи кюфтета. Цялото семейство и другите трима. Яли пили и се веселили… 

    Ама на  другия ден??? Станала   Зоя  – лошо и е ! Децата и те спят, не стават. Гледа тя Стефан, подуло му се лицето, като че ли цял кошер пчели са го жилили. Тича при децата в другата стая – и те отекли. Поглежда се в  огледалото  – поничка съща… Ами сега? Вдига тя децата и се обажда в районния център в Усогорск, направо в болницата.

         Трябва да дойдете тук! – им казват. –  Линейка да пратим само 2-3 човека може да вземе, пък се обадиха още  трима мъже.

Тогава Стефан се обадил в  ремонтно механичния цех и  изпратили  рейс.40 километра са това по плити, но ги откарали по най бързия начин в болницата в Усогорск.

    Почнали изследвания, кръв, урина, разпитват ги! „Епидемия, някаква” – викат си  лекарите и нищо не могат да разберат. Ама  Зоя, започнала да се усеща. Гледа тя, каква ти епидемия, всички дето яли мечи кюфтета натръшкани, с подути очи и гледат като натровени от гъби. Лошо им е, повръщат,  потят се, краката им треперят. Лекарите търчат,  лекарства изписват, промивки им правят, още по лошо им става.  Разпитват ги пак: – Гъби  да сте яли, нещо да ви е жилило? – ама те мълчат като пукали. Усетили се, че от мечката ще да е, ама смеят ли да признаят. А кажат за мечката, а са влезли в затвора и то комския. Та усетила се Зоя, събрала сетни сили и се примолила на една сестра да я заведе до пощата, да се обади до Българи.Слава богу, успели да я свържат с майка и.

         Майко, каквото съм пратила в колета да не го яде никой! Изгорете го! -простенала жената и припаднала.

     Прибрали я пак в болницата, пак промивки на всички, пак лекарства всякакви, но пустия му оток не минава и това си е. Силите все повече ги напускат.

     На третия ден  двама доценти от  София със самолет пристигнали, нищо не могат    направят. След още ден и двама доценти  и професор от  Москва  долетели. Преглеждат ги и те, изследвания нови назначават, тука ги натискат, там ги опипват, разпитват ги и те, диагноза не могат да поставят. Звънят телефони до Москва, до София, до Ленинград. Тревога голяма, ще изпуснат хората… Тогава , на шестия ден,  от  град Ухта, зад полярния  кръг, извикали някакъв местен лекар, комяк. Един такъв дребничък, слабичък, с проскубана бяла брада и прозрачна кожа. Надникнал той през вратата. Очичките му едни такива дребни, като въгленчета, светнали. Само като ги видял, засмял се и отсякъл хитро:

         Мечка ще ядете, а?

         Не,  не сме яли никаква мечка..- заотричали болните.

         Добре, добре, не сте яли мечка, щом казвате. Ама тази мечка дето не стя я яли е била  мъжката. За всеки случай, от мен да знаете, че на мечока както и на глигана веднага се чистят жлезите. А сега от тези лишей чай ще пиете! – и извадил  платнена торбичка  с около килограм, някакви лишеи  и билки местни. Оставил ги на медицинската сестра и си заминал за  Ухта.

Сварили и чая. До вечерта пили два пъти по 300 милилитра, както заръчал местния лекар. На другия ден още два пъти пили чай до обед и след обед ги изписали  живи и здрави всичките…

     Така завърши своя разказ Лазар Битулски, а междувременно  главата на лоса беше готова.  Дойдоха и още приятели.Стана чудесен пир и веселба,  на повече от 4000 километра от Родината, но във вила България, на брега на река Вашка в Коми.

  

Advertisements

15 Коментари »

  1. […] МЕЧКА СТЕ ЯЛИ, А ? – разказ […]

    Pingback от ЗА БЪЛГАРИТЕ В КОМИ - спомени « Mitkoivanov’s Weblog — август 30, 2008 @ 8:25 am

  2. Гравитон, гледай сега какви ги разказваш! Вече не смея да припаря в гората, да не подплаша бедните диви зверове. 😉
    Накара ме да си спомня, как в детството ми се събираха по няколко приятелски семейства „на зелено“ – пускаха нас дечурлигата да изследваме и играем, жените се заемаха с разни полезни дейности, а мъжете с важна мъжка работа – я риба да ловят, я просто да седят на сянка и да обсъждат „важни“ теми. Весело беше!

    Коментар от vilford — септември 6, 2008 @ 6:26 am

  3. То веселото и сега може да си го направи човек. Пък ако го направи за другите, ще му бъде още по весело!

    Коментар от гравитон — септември 6, 2008 @ 7:58 am

  4. Весело беше и да прочетем за случката. Аз не се стряскам обаче и пак бих ходила в гората.(нали съм жена – ще уплаша мечката)

    Коментар от вили — септември 6, 2008 @ 9:56 pm

  5. То зависи мъжка ли ще бъде или женска. Ако е мъжка, току виж, че почне да ти носи мед после!

    Коментар от гравитон — септември 7, 2008 @ 6:39 am

  6. Zdraveite bih iskala da se zapoznaq sas tezi hora koito sa rabotili vav komi i y4ili ostaviqm si kordinati za vrazka sas men skaip.04 imeil kemi_04@abv.bg az sam ot Vraca

    Коментар от kameliq lalkovska — юли 15, 2009 @ 7:21 pm

  7. Много се радвам,че открих такъвсайт.Работихме със съпругът ми от 1979г до 1987г,но в Усогорск.Дано срещна познати,макар,че може да не се познаем вече.

    Коментар от Мария — октомври 14, 2009 @ 4:43 pm

  8. На последната снимка разпознах двама души. Мъжа с вдигнатите ръце е Антонио Йовев(мир на праха му почина преди две години) жената пред него е Славка Трифонова, жената на комсомолския секретар Трифон Трифонов(и той е покойник). Вичев, ние се срещнахме с теб виртуално в сайта на Усогорск. Сега да се представя и аз.Преди 35 години (а бях само на 25) стъпих за пръв,но не и за последен път на Удорска земя. Бях разпределен за Благоево и там започнах работа,разкройка на ІІ поток 21 бригада с бригадир Христо Фелибето,гл. инжинер на ДС инж.Димитров, страшен колектив бяхме,здравата работихме, но и славно се веселяхме.След това се прехвърлих на товаренето в бригадата на Георги Кишкилов от Асеновград. В края на 1981г. станах домакин на долен склад и вече завършвах задочно Ленинградския финансово икономически институт специалност „Материално техническо снабдяване и пласмент“. През 1982 се прибрах в Б-я, но не ме свърташе,сънувах Вашка, лодката си, усещах вятъра в лицето си седнал отзад на бака и хванал газта на двигателя. През 1984 се върнах пак, но вече като „началник“,бях назначен на най-гадната длъжност инспектор ЖКО, в най-тежкия период от пренаселеност на жилищата в Благоево, все имаше недоволни(колко ли от вас са ме псували защото не можех да им осигуря самостоятелна квартира)….Работих заедно с Лазар Битолски, Атанас Янков, Ивайло Бойчев, хубави времена бяха, имахме прекрасен директор Любомир Цинцев (без време покойник вече).След това се прехвърлих да работя по специалноста си и станах н-к отдел МТС. Тежко беше, все не достигаха материалите,ту вериги за бензинопилите нямаше,електродите за заварка бяха кът. Трельовачните въжета не устискваха до края на месеца, горивата свършваха ден-два преди да пристигне новата ж.п цистерна, но се справяхме. През 1987 си заминах. Пак обаче същата история със съня и пак се върнах през 1989 г. Една случайна среща в София с директора на ГПП Междуреченс инж. Стоянов в края на 1989 г. запали пак „фитила“ за заминаване. Приех предложената работа като н-к отдел ПТХОРС, макар че всичките ми руски и български приятели бяха в Б-во. Речено, сторено. В студената е снежна утрин на 5.01.1990 г. кацнах на в Кослан.Посрещна ме стар приятел, Иван Янев н-к ГСМ в Б-во заедно работехме когато бях н-к МТС. Пътувахме със една Уаз-ка, малко след п. Чим на един завой колата поднесе и се обърнахме, никой не пострада. Преценявайки от сегашната позиция на случилото се и послеследващите събития това е било едно яко предупреждение за мен. Изкарахме Иванов ден (6.01) и аз заминах за М-ск. Доста тревожно започна новият ми договор. Развала на СССР бе започнал, „демокрацията“ работеше с пълна пара, работниците стачкуваха за щяло и нещяло, сухият режим бе факт, недоимъка на стоки също. Една сутрин директора ми звъни по телефона, Кольо ела на стоянката, горските пак стачкуват. Проблема им беше ,че в стола за закуска имало само три вида супа, а не 5 както винаги. Хляба бил от нощеска и не е топъл.(и сега се срещаме с много от тях и те сами си задават въпроса, за какво всъщност стачкувахме, хората са гладували, а ние искама 5 вида супа и топъл хляб)……И така 14 годинки в Удора, но не съжалявам!

    Коментар от Желев — февруари 9, 2010 @ 5:05 pm

    • Все така усмихнат, Антонио Йовев винаги беше в центъра на компаниите, както на снимката от „Вила България“. Тогава тъкмо си беше подновил зъбите. Светла да е паметта му, наистина беше светла личност.

      Коментар от гравитон — февруари 11, 2010 @ 2:58 pm

  9. Много приатно звучат историите от коми,израснал съм с тях имах прекрасен дядо,кйто ми е разказвл много…. Сега съм и аз на гурбет както и той е тръгнал само че,в Чикаго….и тук за краткото време от 4 месец успях да прославя това име което имам от него… Станах шампион на америка по бразилско жиу-жицу,вид боен спорт…сещам се за него всеки път когато ми се наложи да си кажа имената !!! Радвам се много че го споменавате…Бъдете здрави и щастливи, вие и вашите близки!!!!

    Коментар от Любомир Василев Цинцев (младши) — април 11, 2013 @ 3:40 am

    • Любомир Цинцев – младши, шампионе, поздрави и пожелания за здраве, късмет и нови спортни успехи! Радвам се за теб. Благодаря ти, че се отби в сайта ми. А дядо ти наистина беше готин човек и ръководител! За това много хора го обичат и уважават и днес! Името и живота му задължава!
      Още веднъж се радвам, че успешно защитаваш името му!
      За мен ще бъде истинско удоволствие ако продължаваш да се отбиваш в сайта ми. Споделяй как я караш в Чикаго. Носталгията си е носталгия където и да е човек!
      Дядо Митко Иванов – Гравитон, от Пловдив, Директор на Дома на културата в Благоево – Коми АССР през 1985-1988 година! През януари 1987 година дядо ти навърши в Благоево 50 години! Аз 40 ! Сещаш ли се колко готини сме били!

      Коментар от гравитон — април 12, 2013 @ 6:42 pm

  10. Митко стана ми навик да пиша в блога ти ,но се развълнувах! Спомних си за Трифонов и Славка Колко ми помогна за приема на децата ми при Арихина в училище защото Добчев и цинцев ме уговориха да остана още и после включиха женаа миБлаг топъл човек беше Трифон мир на праха му сега разбрах че го няма вече Кольо Желев имаше най хубавия мустак с селото . Помня го като началник снабдяване, в планов отдел беше и ивайло той ми даваше първите уроци по компютъра ина ЛукаровНаско Янков отговаряше винаги за почерпката Що се късае до бай Любен Цинцев дори след като се върнахме преди трагичната случка с него работихме заедно със износ на бук за Италия помога ми много при създаването на мойте бизнес начинания.Иска ми се и аз да кажа на младия шампион че дядо пу би се гордял с него и че нашия народ има една дума за голям мъж и организатортова е думата Т А М А Д А Ей пич гордей се с дядо си защото той беше тамада мачкай всички в името на България ти имаш закваската от дядо ти Митко а ти ме правиш щастлив Благодаря ти Ще се радвам ако някой се свърже с мен

    Коментар от АнтонБлагов — август 28, 2013 @ 7:30 am

  11. Здравейте всички, попаднах случайно на сайта, търсейки информация за Коми (за големите каменни истукани – едно от природните чудеса на Русия ).
    Родителите ми работят в Благоево. Баща ми (Бояджиев) е бил първо секач после отговорник по спортната дейност (ВИФ-аджия). Леля ми и свако ми – здравни лица (сем. Няголови). Нашите си тръгват 1975 – майка ми с мен в корема – в Коми съм направен. Наскоро дигитализирах 8мм филми на свако ми и видях брат ми като малък, нашите млади да танцуват и т.н. манифестации за 9.9 и 24.5 🙂 доста вълнуващо. Бих отишъл да видя мястото някой ден… Поздрави на всички!

    Коментар от николай — ноември 17, 2014 @ 7:32 pm

    • Николай, познаваме с баща ти бегло, но с със свако ти много добре,беше фелшер към мед. служба.Аз също имам около 3 часа 8 мм.филми от Коми. Къде ги дигитализира и на каква цена. Всяка година благоевци се срещаме на яз.Копринка имаме си определено място,заповядайте, там се преброяваме и си спомняме за приятните и неприятните мигове от живота ни .Кожата от въпросната мечка е у Венци фотографа, той е направил мулаж и снима децата на него.

      Коментар от Николай Желев — ноември 21, 2014 @ 8:36 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: