ЗА БЪЛГАРИТЕ В КОМИ – спомени

       Българите – дърводобивници в Коми АССР, по нищо не се различаваха от другите организирани гурбетчии по света. И те, в края на миналия век   и социализма, се  заемаха да облагородяват средата в която живеят и да я преправят по свой тертип. Опитваха се да я правят рай, като  България.

С една дума, като сънародниците  ни  пребиваващи в Нигерия,  Конго и Мозамбик, или Либия, Тунис и  Мароко, или Куба, Казахстан и Тюмен, щом стъпеха на далечната земя, я приемаха като своя и се опитваха да я облагородат. Така пясъците на Африка и плодородните  кубински  и мозамбикански земи, или замръзналите торфени полета на тюменската и комската тайга  се сдобиваха с нови за тях растителни видове.

 

     И в Благоево – Коми АССР, с идването на българите дърводобивници се появиха типичните български градинки с чеснов лук, краставици и домати. За разлика от Куба, където  изкарваха по 2-3 реколти, поради благоприятните природни условия, то тук пък поради над 20 часовата продължителност на  летните дни, високата температура – до 39 градуса, и богата  торфена земя, нашия чеснов лук избуяваше над 50-60 сантиметра, а картофите  ставаха с правилна форма,  еднакво големи и страшно вкусни.

 

    Няма да ви казвам как, като паднали от Марс, гледаха местните  нашите жени, че пекат чушки, после ги белят, нарязват краставици, домати,  лук, чесън и магданоз и накрая, като  ги поръсят с рендосано бяло саламурено сирене, става едно неземно вкусно ядене – наречено Шопска салата.

 

    С една дума, научихме ги на много неща. Включително как да ядат и пият, като нас и да се радват на живота. Научихме ги как да си правят  компоти и сладка от  едрите черни и червени боровинки, клюква или как да си варят и правят ракия, като се започне от рябина, боровинки, та и от картофи, хляб и консервни домати, дето се продаваха по нашите магазини.

 

    А нали знаете какво почва да прави българина като се види с пари и време?  Почва да прави къщи, паркове и вили! Та и българите в Благоево си  бяха направили, по българо-комски образец, една доста голяма вила. Изградена на брега на  пълноводната река Вашка, само от боров материал, тази вила носеше  свидното име България. Имаше даже бензинов електроагрегат  с мощност  цял киловат. Електричество достатъчно за осветление и озвучителни уредби. Като спомена, че вилата се състоеше от сервизни помещения, складове, кухня, голям салон за 40-50 човека и външна открита тераса, всичко в битов български стил, сами ще се досетите какви приятелски срещи ставаха там и каква атмосфера  цареше особено след няколко поредни  тоста от страна на местните.. Тостовете бяха за  дружбата, за приятелството, за любовта, за живота и щастието и много, ама много често, завършваха с думите:

 

     – Кой не види дънце,  да не види слънце! Ха, на здраве! – След няколко такива тоста, с 200 милилитрови  стакани, картинката ви е от ясна по ясна. Не можеха вече да помогнат и  действащите отрезвяващо тежки мезета и чистия въздух.

 

     Ще попитате сигурно, какви пък мезета може да има в тайгата? Аз пък ще ви попитам , знаете ли какво е риба хариус, какво са есетрови риби и сьомга, де, и какво е чер хайвер?! Ама ще побързам да ви кажа, че освен реката  и тайгата се грижи за изхранването на човека. За гъби  и боровинки няма да ви говоря. Ще ви напомня само, че  в тайгата има и животни. За дребните от рода на зайците, ще премълча. Но не мога да не спомена за едрите. Представете си  тежащия 500 килограма Комски  лос или почти толкова тежащата  сива горска мечка…

Впрочем, да не си мислите, че само ние сме  учили комяците?  И те ни учеха! Досещате се, че при толкова много риба в реката и дивеч в гората, те пък ни научиха на лов, риболов и още нещо. Ще рече, импровизирания кей пред вила България на река Вашка, беше осеяна с моторни лодки.  За рибата, ясно! Но за  лосове и мечки имаше забрана. Глобата беше голяма, пък беше и даже подсъдно. На оръжие, официално нямахме право,

но  рядко имаше шофьор на лесовоз, дето да няма скрита в колата пушка. Ами ако го срещне в гората мечка?. С  две думи, обществена тайна за местната власт  руснаци, комяци и българи, беше притежаването на оръжие и ловните подвизи на този или онзи българин. Та нали ви казвам – всички банкети бяха съвместни. Обикновено легалната версия беше,  лосът изкочил ненадейно пред  лесовоза и станала белята. После месото на лоса се  предаваше в съвета на държавните органи,  половин тон месо беше това, а за шофьора  оставаше главата на лоса. Една глава на лос се вареше и тежеше 30-40 кг., крехко месо с което най спокойно ставаше запой  с 30-40 човека.

                         ( продължение с „Мека сте яли! А ?

   МЕЧКА СТЕ ЯЛИ, А ? – разказ