Mitkoivanov's Weblog

август 31, 2008

ДАНЧЕТО , ДИСТАКАР И ДЕЦАТА – трагедия с много въпроси

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:28 pm

    Аз самия много им се радвах. Живееха заедно и се обичаха, нежно, всеотдайно и страстно. Данчето беше крехко, кротко и грациозно миньонче,  а Дистакар  елелегантен, игрив пъргавелко, спортен тип. Стотици пъти съм  ги наблюдавал в различни ситуации. Много пъти съм се чудил от къде тази привързаност и всеотдайност. Често, гледайки я кротко и влюбено,  той изчакваше  тя да се нахрани, после дояждаше оскъдната храна и се гушкаше до нея. В студените зимни дни телата им се преплитаха в една топла пулсираща топка нежност,  а  в горещините лягаха един срещу друг по корем и се гледаха… Засичал съм ги как правят секс.

     

 Тя, смирена и кротка,  а той буен, по мъжки твърд и убедителен,  със самочувствието на истински мъж.

    Средата на август си отидохме в Пордим. Идилия – баба, дядо и внуче при пра баба. Тишина, слънце, зеленина, спокойствие, пресни зеленчуци и плодове и  забавления. Както обикновено, между двете ябълки завързах  хамака.   Той се полюлява и в очите на легналите в него деца, денем раздвижва слънцето а вечер звездите. Децата са четири.

  

 Най голям е внукът. Софиянеца за четвърти клас. След него се нареждат съседското момиченце Надето , Павлетка – втора братовчедка на внука и последен най малкия, братчето на  Надето.  Надето е на години колкото внука, но по крехка и кротка. Те двамата се заиграват, щото са все за четвърти клас и имат общи интереси. От само себе си се разбира, че постоянно се крият  от малките и се усамотяват. Правят се на големи…

    На третия ден се случи нещо изключително. Като минаваше през „минушката” за към двора на стринка, внукът чул някакви особени звуци. Извика и  жената, оглеждат се край 26 метровия геран,  ослушват се  из  двора и най на края  откриха… 

       

    Данчето,  котката  на стринка Величка беше родила три котенца.

     Какво преживяване беше това за внука , не мога да  Ви опиша.  Особонно като му казахме че бащата е любимия му котарак Дистакар, събитието  обсеби цялата  детска душевност.  Разбира се веднага сподели великата тайна  с Надето.  Уж щяха да  крият от  по малките, но до вечерта и четирите деца се надпреварваха през  няколко минути да ходят при майката с трите малки като мишлета котенца. Всяко ходеше и носеше на котката  храна, мляко, даже и от  сладоледа си. Котката мъркаше доволно, гледаше децата с благодарствен поглед и заставаше все между котенцата и децата.

      Поуспокоена, след един два дни постоянни грижи и ласкави погледи, от страна на децата към котката и нейните три създания, тя започна да приема техните нежностти.  Бяхме обяснили на децата, че малки котенца не се пипат, защото майка им ще ги изостави и те не смееха да ги пипат. За сметка на това  докато ги кърмеше те галеха нея, дълго, нежно и с толкова много любов, че тя се отпускаше блажено, оставяше  малките котенца да сучат и  даряваше децата с  неземна признателност и благодарност. Децата бяха щастливи и с нетърпение очакваха да дойде десетия ден та да прогледат малките котенца.

   Като добра майка, Данчето първите дни почти не се отделяше от тях. Слизаше само за да се напие с вода или да хапне, а в най големите горещини и за да се поохлади на мократа земя в доматите, но погледът им бе все  към котенцата. Само да се запътеше дете или възрастен към тях и тя веднага притичваше  при  рожбите си. Пазеше ги.

   Дистакар през това време обикаляше горд из двора.

    

 Скришом наблюдаваше ситуациата  и  никога не се доближи на по-малко от 4-5 метра. След петия, шестия ден, като се хранехме и двете котки идваха. Колкото и храна да им давахме, Дистакар изчакваше майката да се нахрани. Когато тя беше готова, той я изпращаше с едно благосклонно  погалване по изнемощялото и тяло, после с  одобрителен поглед я проследяваше докато отиде при рожбите им и чак тогава хапваше. После тръгваше на лов.   

    Така в наблюдения, грижи, игри  и забавления изминаха десетте дни. Котенцата прогледнаха. Първите живи създания  които видяха бяха децата.. Грижовни и щастливи те се радваха на малките котенца, беше направено и съответното разпределение  кое котенце на кого е  и ваканцията свърши.  Събрахме багажа, натоварихме колата и внука зажаднял за ласките на мама и татко бе „доставен” в София. Родилката остана без детските грижи на вниманието на старите прабаби. Котешкия рай свърши. Нямаше вече кой да им купува, котешка храна, кой да купува мляко  от кравата на чичо Васко и да ги обсипва с любов и нежност.  Оставаше в реалността…

           

    Днес , майка ми – пра баба Мара се обади по телефона. Котката тръгнала на лов в хамбарите, от другата страна на улицата… Премазал я камион… На  18 дни трите котенца  останаха сирачета… Пра бабите купили спринцовки и биберончета и се мъчат да ги хранят, но как да кажем на децата ?..

Advertisements

3 Коментари »

  1. Това моите турбо бабички на Пордим са голяма работа! Настина ще отгледат котенцата. Току що говорих с майка по телефона и разбрах: котенцата са подхранени със спринцовка и вече близват млекце самички – значи ще оживеят, горките сирачета!
    А бе те бабите нас, внуци и правнуци отгледаха, та едни котенца ли няма да отгледат!

    Коментар от гравитон — септември 6, 2008 @ 7:14 am

  2. Ясно е, че ще оживеят котенцата! Няма да ги изоставят прабабите. А Дистакар как е? Сигурно тъгува за любимата си. Снимките са великолепни и ще ви припомнят за Данчето.

    Коментар от вили — септември 6, 2008 @ 9:49 pm

  3. Дистакар тъгува! Имам му снимки, но не знам как да ги помествам в коментарите! Пък и дали е възможно въобще? Може би е по добре да продължа поста, а най добре нов пост отразяващ тъжните му и угрижени за бъдещето на децата му мисли??

    Коментар от гравитон — септември 7, 2008 @ 6:22 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: