Mitkoivanov's Weblog

септември 13, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с променен край

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , — гравитон @ 4:30 pm

 Утринните лъчи нахлуха в стаята и окъпаха очите и.  Денят обещаваше да е прекрасен.  Преоблече се  с лекота  и настроение и слезна на улицата. Градът  се събуждаше. Изгряващото слънце протегна първите си утринни лъчи и го погали. Крайморския бриз я загърна и понесе на вълните на щастието.  Искаше и се,  половин часовия  джогинг  да не свършва. Бягаше  като волна кошута по мокрия плажен  пясък  и весело криволичеше  от  закачките на  морските  вълни.  Въздухът свистеше в черните и къдрави коси  и ги вееше като знаме на  младостта. Две влюбени чайки прелитаха по пътя, подплашени от нейния бяг…

  Този път, чайките  кацнаха до някакъв тъмен предмет. Тя спря. Те я изгледаха недружелюбно и подплашени отлетяха към шумния град. Притеглена от неустоимо любопитство М. се приближи плахо  и колебливо се наведе. Протегна изящната си  ръка и като археолог фокусирал  вселената в намерена древна находка, започна внимателно и усърдно да разравя пясъка с първото и попаднало  птиче перо. Пред очите и с целия си блясък се показа изящен и модерен, цифров фотоапарат. Вдигна го с крехките си ръце и  вселената я затрупа    въпроси:

         Как е попаднал тук?

         Загубен е.- отговаряше аналитичния и ум.

         Кога е  загубен?

         Съдейки по  влажния пясък върху него, навярно още снощи! – разсъждаваше тя.

         Може би собственикът му го търси ?

    Тук вече, тя се  изправи, огледа се  с надеждата, че ей сега собственикът на фотоапарата ще се появи. В представата и той изплува, кой знае защо, висок, широкоплещест,  красавец с топли добродушни очи, къса гъста коса и  непринудена плаха усмивка… Представи си как ще му подаде фотоапарата, той ще и благодари и притеснено ще я помоли за снимка.. Огледа се  пак и пак, наоколо нямаше никой. Не и остана нищо друго освен, объркана от лавината въпроси, да си тръгне…

      Вече се беше забавила. Остави фотоапарата , взе си един освежителен душ, постави си минималното количество грим, което  си поставяше всяка сутрин  и се приготви за работа. Понечи да тръгне,  но мисълта за фотоапарата я прикова отново.

         Кой е собственика? Какъв е? –  и пак в представата  и изплува като  мечта, образа на младежа от плажа.

       Този път не можа да устои. Предала се на неустоимо желание да види  кой е, приближи до холната масичка и   взе фотоапарата. Системата и беше позната.  Натисна и изкара първия кадър.  О, небеса!  Краката и се подкосиха. Сърцето и заби лудо, премаля и…Това беше той!.. Образът от нейната представа. Нейната мечта! Гледаше го като хипнотизирана. Светът изчезна.  Съществуваше само той. Неговия образ. Трескаво започна да разглежда следващи те кадри. Втори  кадър – той  по бански, прав на плажа. Слънчевите лъчи отблясват по мускулестото му тяло. Определено е спортен тип… Трети кадър – пак той. Седнал на плажа, чете книга…Слънчевите му очила са  на главата  и откриват  високо умно чело. Определено е интелектуален тип. Четвърти кадър –  отново той  на фона на градската градина и  морето! Облечен  в светло син, спортен панталон,  кристално бяла,   риза с навити  ръкави и  светло синьо копринено шалче под колосаната яка.. Определено е артистичен тип..

 

         Момиче, хайде на закускааа?  По живооо! Закъсняваш за работа!–  подкани я майка и от кухнята.

       Топлия мачин глас я  извади от въображаемия свят в който се беше  набутала. После тръсна с глава, така правеше винаги когато вземаше твърдо решение  и  стана.

         Не, мамо,  няма да закусвам. Тръгвам! – и още преди думите и да стигнат до кухнята, докато сложи фотоапарата в дамската си чанта и майка и я посрещна на прага, с две топли мекици, каквито само тя правеше.

         Чакай, вземи ги за из път, до спирката ще ги изядеш.

         Добре, добре! – съгласи  се М и добави – Дай ги, че трябва да се отбия до районното. Намерих на плажа фотоапарат, трябва да го предам.

         Да трябва ! – потвърди майка и.

         Собственикът може да  го е търсил вече!

         Навярно! – потвърди отново майка и я изпрати с благославящ поглед…

 

 

(Тук вече ще следва продължението, дето още не съм го написал. Сега го измислям!

  Впрочем идеята ми дойде от поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвАз ще  се опитам да експериментирам!  Какво ще излезне, ще видим!?).   .

       

Advertisements

3 Коментари »

  1. Интересно, а какъв ли ще е краят?

    Коментар от вили — септември 14, 2008 @ 3:20 pm

  2. Бас ловя, че ще е неочакван!

    Коментар от гравитон — септември 14, 2008 @ 8:34 pm

  3. Чакам края! Чакам края! 😀

    Коментар от Муниконтин — септември 14, 2008 @ 11:19 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: