Mitkoivanov's Weblog

септември 15, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с променен край /част втора/

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 11:29 am

Районното я посрещна недружелюбно и строго. Пъстра група от хора, мълчаливо и чинопоклонно,  пристъпваха от крак на крак  в очакване  на  реда си. Младежи, девойки, възрастни мъже и жени,  повечето със свитък документи, други без нищо, гледаха  уплашено и с надежда към дежурния полицай. По отстрани шумна група мургави жени и деца разговаряха и жужаха като кошер.  Седнал удобно  зад гишето с надпис „ Информация”, блюстителя на реда  и закона,  звънеше или отговаряше  по някои от трите различни по цвят телефони пред себе си.От време на време навеждаше леко глава,  посочваше с пръст следващия от  опашката  и  го привикваше с пръст. След кратък разпит, при кого, за какво, по каква работа и прочее, някои  от посетителите тръгваха обратно към града,  други  пак на опашката , а малка част щастливци, подаваха личната си карта и биваха записвани  в голям  и  дебел тефтер. След минута две дочакваха от вътре да  ги поеме друг полицай или цивилен и заедно с него се изкачваха по етажите. Дойде и нейния ред.  Полицаят почти се усмихна.

         Вие госпожице при кого?

         Извинете, но аз не знам при кого трябва да отида – заоправдава се  М. – Надявам се Вие да ме насочите.

         За какво става  въпрос?

         За фотоапарата! – поясни притеснено М.

         Откраднат ли е? Кой го е откраднал?

         Не, загубен е!

         Къде сте го загубили?..

         Не, не съм го загубила, аз само го намерих!

         И какво като сте го намерили?

         Искам да намеря собственика му! – успя да изкаже най после интимната си мисъл  Тя и извади фотоапарата.- Ето го, намерих го тази сутрин на плажа.

         Хубава работа, че ние да не сме служба „Намерени вещи”?

         Помислих си, че притежателят му може да го е потърсил при вас! И идвам да го предам!

         Кого да предадете? – наостри слух полицая.

         Фотоапарата, кого!

         На кого да го предадете, бе млада госпожо? 

         На вас, на полицията. Надявах се, че  вие ще откриете собственика.

         Млада госпожо, вие имате ли си понятие  колко по важни неща трябва да откриваме. Вие знаете ли колко крадци, мошеници и убийци трябва да открием? Колко откраднати  превозни средства и  лични вещи трябва да открием? Колко дилъри на наркотици трябва да обезоръжим? 

         Ама все пак  проверете, може  собственикът на фотоапарата да го е потърсил при вас.

       Тук вече полицая, отегчен от невежеството на красивата гражданка се  размърда изнервен. Като срещна, обаче,  за пореден път умоляващия и  поглед,  напълно обезкуражен от  поредното примигване на дългите и вити мигли, отсече:

         Добре! Сега ще проверим!

         Много  ви благодаря! –  усмихна се  Тя и го дари с  благодарния поглед на най невинното момиче, доближавало  някога неговото гише.

Тогава Той  протегна ръка и взе най отдалечения телефон. Набра някакъв номер.

В  слушалката се чу  едно басово:

          Комисар  Х слуша.

         Разрешете да се представя г-н комисар.  Дежурния на информацията, сержант Послушков  Ви безпокои.

        Докладвайте, сержант Послушков!

       Тук вече сержанта  се  беше изправил  прав ! С  едно дълго и сложно  изречение успя да обясни, че гражданка е намерила фотоапарат, дошла е да го предаде в полицията и се надява да и помогнат да намери собственика на фотоапарата. По нататък телефонния разговор продължи така:

         Да!..Да! Да!.. Тъй вярно!.. Разбрах, господин комисар!.. Слушам, господин комисар!…Ще предам, господин комисар!  ..Да, разбрах, господин комисар! Да няма при нас, господин комисар! Да разбрах,  да остави! Слушам, господин комисар. Разбрано! –  и седна отново на стола плувнал в пот от притеснение.  В един кратък миг, събра цялото си красноречие, пое дълбоко въздух и с категоричността на началник  нетърпящ възражения изстреля:

         Госпожице, вземате си намерения фотоапарат, оставяте си данните да ви потърсим, ако се наложи и изчезвате! При нас никой не е подавал жалба за изгубен фотоапарат.  Началника каза да  Ви благодарим.!

       Така първия опит на  М да намери собственика на фотоапарата  завърши безславно. Оставаше и да сподели с колежките  в офиса и заедно да  намерят верния път  към мечтания образ…

 

(Тук  пак ще следва продължение, дето още не съм го написал. Сега го измислям!

  Впрочем идеята ми дойде от поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвАз ще  се опитам да експериментирам!  Какво ще излезне, ще видим!?).   .

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: