Mitkoivanov's Weblog

септември 17, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с възможен край ( последна част)

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 9:24 am

 

     В офиса  допиваха сутрешното кафе. За приключване броя на списанието имаше цели 12 дни  и момичетата още разпускаха. Пушачките си  забиваха поредния «гвоздей в раковото»  и коментираха:  Защо  мъжете са склонни на случаен секс, а жените на случайни връзки.  

 След като  обсъдиха  и  дали размерът има значение, те единодушно стигнаха до извода, че има – особено ако е в милиони долари. С това сутрешния  разбор  приключи.

       Здравейте момичета! – посрещна ги  М.- Познайте какво си намерих? Който познае печели бира!

      Колежките и се скупчиха над нея, а тя седнала  пред още не включения компютър, скри с ръце и тяло дамската си чанта.

       Пари?.. Брошка?..  Билет  за концерта?..  Пръстен?.. Бижу?..   Гадже? – налучкваха една през друга младите дами и любопитството им  вземаше застрашителни размери.

        Стоп! Стоп! Спрете малко! Ще ви кажа, но искам да ми помогнете да намеря собственика му!

          Ееее! – отговори множеството над нея.

          Няма  «Е»! Трябва да ми помогнете!

          Добре, добре! Казвай за какво става въпрос!

          Кажи какво си намерила?

          Ето го! Фотоапарат!

         Ооооо! – простена разочарованото женско войнство над нея  и поразхлаби обръча.

          Чакайте, чакайте! Помогнете да намерим притежателя на този фотоапарат!

           Що не го занесе в полицията? Може вече да го е търсил?

           Момичета опитах. Намерих го сутринта на плажа. Веднага отидох  до районото  . Обяснявам и, че съм намерила  фотоапарата на плажа и че  искам да и го предам. 

          Е, и?

          И !  Направо ме отпратиха. Казаха да не ги занимавам с такива дребни неща.  С една дума,  да си вземам фотоапарата  и да изчезвам, пък ако случайно някой го потърсел, те щели да ми се обадят!  И ето ме!.. Да решаваме какво ще правим!

           Има ли снимки в него?

           Има, но видях само три, четири, неудобно ми е да ги разглеждам.

           А така, неудобно и било! Нали трябва да се захванем за нещо?  Я да видим какво има тука? –  издърпва от ръцете и фотоапарата най-напористата и визуализира първия кадър.

          « Охо!.. Виж ти!.. Я какво имало тука! .. Че то и аз искам да го намеря!» – коментират момичетата приковали поглед в  кадъра и обръчът от любопитство става  още по-здрав от  промъкваща се завист.

          – Струва си! Господи какъв готин мъж?? ..

          – Момичета стига, искам само да му върнем  фотоапарата!

          – Да бе, вярваме ти?

           И докато  Тя разбере какво става, момичетата се разтичват,  комплектоват  фотоапарата със съответните кабели към компютъра.  На  големия монитор  излиза  образът от първия кадър… на втори.. на третия… на четвъртия… Офисът се насища с похотливи мисли и благородна завист. Момичетата започват да пристискват бедра и да облизват навлажнените си устни.

          – Леле маце,   тоз ще ти го открием , ако ще и извънземен да е!…

          В този момент излиза петия кадър. Младежът е седнал  в някакво бистро, а погледът му е съсредоточен в екрана на готин лаптоп. Пръстите  на двете му ръце са застинали над клавиатурата, ха да се разтичат по клавишите.

           – Душа страхотен е! – отсича едната от тях  и пита: –  Девици, ще и го намерим ли?

           – Ще и го намерим. Честна мускетарска! «Един за всички, всички за един»!

           – Наш е ! Интернет е велик!

           – Давай  по-нататък!

        За всеобща изненада, неудволетвореност и раздразнение, на следващите няколко кадъра им се усмихва ведро и подкупващо прекрасно женско създание. Сексапилно тяло, разкошна  коса, красиво лице и две весели, щастливи очи ги  блъскат в лицата  и ги    потапят в безмълвие!  Неловка тишина! Само компютъра продължава  да  измъква   с жуженето на вентилатора  си поредните кадри. Зареждат се  автоматично заснети кадри: той и тя, тя и той, те двамата, един до друг, прегърнати, целуващи се,  в леглото, позиращи пред огледалото – преливащи от щастие…

         Момичетата гледат  и не вярват на очите си. Такава хармонична двойка! Толкова  много обич!

               Леле мацета,  тез са  от рая! Честно да си кажа, почвам да им се радвам!

               Наистина са страхотни! Бас ловя, че са на сватбено пътешествие?

               Не знам на какво са, но са били на почивка! Кадрите от стаята са в хотел!

         Тя ги слуша объркана и видимо унила.  Обсебилите я розови мечти я напускат. След кратка пауза, тръска глава и с присъщата и решимост пита:

               Момичета, как ще ги намерим? Грехота е да си нямат тези кадри! Трябва да и ги върнем!

         Колежките и  се замислят и една през друга започват да правят

предложения. След бурни  обсъждания на ситуацията и анализ на даденостите,  единодушно стигат до извода, че е необходимо да  дадат  гласност на изникналия казус. Снимката с лаптопа   ги навежда на мисълта,  че младежа е на ти с интернет технологиите и най голяма е вероятноста да се засекат в интернет океана, още повече, че не знаят  от каква народнаст е.

          До края на  работния ден, направеното разпределие на задачите дава резултат. В едни от най големите интернет форуми, блогове и платформи на английски, руски и български, казусът, придружен от снимков материал и електронния адрес на редакцията, за обратна връзка, се завърта в глобалната мрежа. Поместват се   обсъждания, предположения, коментари, разсъждения и благопожелания  за щастлив семеен живот на младата двойка… Откриването на влюбената двойка  и   връщането на фотоапарата става цел на  милиони доброжелатели. Като лавина нараства броя на желаещите да помогнат…

       На третия ден, в редакцията се получава  електронно писмо:   

   « Уважаема редакция!

    Багодарим Ви за положените усилия да  върнете загубения фотоапарт!            Уведомяваме Ви, че на публикуваните в интернет кадри е моят съпруг, баща на

две деца и  жената на нашия  кум, също с две деца.. Тъй като фотоапарата е лично мой, с благодарност  Ви моля да го задържите! Ще сме  Ви благодарни,  ако ни предоставите, на  електронен адрес…… и останалия снимков материал. Същия ни е  необходим  за  двете  бъдещи бракоразводни  дела!

     Съпруга,  кум и техните четири деца оставени зад кадър!

     От все сърце Ви пожелаваме никога да не изпадате в нашата ситуация!»

…………………………………………………………………………………………………………………………….

         

 

  ( За сега  не следва продължение!  Това е само един възможен  край на измислен разказ, за който ме провокира   поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвFLICKR.)

Advertisements

4 Коментари »

  1. Да, това наистина е разказ с неочакван край! Вярно е, че един от всички възможни, но е вероятен и може и да се е случил. Велико нещо е Интернета! Освен да събира, може и да разделя хората. Хубав разказ се получи!!!

    Коментар от вили — септември 17, 2008 @ 7:24 pm

  2. Според мен, най-хубавото е, че недеиствителен – измислен!

    Коментар от гравитон — септември 17, 2008 @ 9:32 pm

  3. ДА!! Така си е. Малко е гаден края. Толкова търсене, толкова народ се включва и щрак изневяра. Но това е животът!! Всичко е възможно!

    Коментар от вили — септември 17, 2008 @ 9:45 pm

  4. А може би има истинска любов? Може тя да прерастне в щастлив брак? И това го има в живота, нали?

    Коментар от гравитон — септември 18, 2008 @ 6:12 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: