Mitkoivanov's Weblog

октомври 7, 2008

ТРУДЪТ КРАСИ ЧОВЕКА – приказка

Filed under: внуче, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:48 pm

     

„Трудът ни избавя от трите най-големи злини: скуката,  порока и бедността.”

 

                                                    Волтер                                                                                                                                                                              

 

 

 

      Имало едно време един работлив и умен старец.  Дошло време да умира.  Събрал той  тримата си сина  и им казал:

 

–                             Синове мои,  дойде време да  поемете своя

 

път сами в живота. Ще ви разделя каквото имам. На най-големия , оставям къщата, която  градих с много труд и обич. На  средния оставям кръчмата с  виното. На най-малкия оставям земята  с която се борих цял живот.

 

       И заживели  тримата братя с бащиното имане, кой както разбира живота. 

 

      Най големия се разположил в просторната къща и заживял спокоен, че има сигурен покрив над главата си. Спял си  до късно, топлел се на бащиното огнище и не подхващал никаква работа. Скуката го обхванала още повече и той станал още по мързелив. Но времето си летяло. Идвали  есен и зима, ветровете брулели къщата, дъждове и снегове я затрупвали, лятото слънцето я напичало и обгаряло боята по фасадата и прозорците.  Най-големия брат само скучаел. Не се хващал да я  стегне, да поправи покрива, оградата, да постегне вратите и прозорците, само  лежал и скучаел. Малко по малко къщата  овехтяла и  се разрушила.  От мързелуване и скука, тялото на най-големия син залиняло, мускулите   му отслабнали, а лицето му погрозняло от завист и страх, че ще остане на улицата.

 

      Втория брат, дето получил кръчмата и виното, се настанил в нея.  Започнал да продава от виното и най вече да пие с приятели и женски компании, да играе на комар с надеждата, че изведнъж ще спечели много пари. С една дума отдал се на пороци и не усетил кога бащиното вино и готовите пари за търговия се стопили. Постепенно, доскорошните му приятели, мъже и жени се оттеглили. Останал  сам и оглупял от многото пиене. Лицето му почерняло и се набръчкало от алкохола и цигарите. Нещо повече. Стигнало се до там, че от алчност и неразумност,  лъжливите му приятели го изиграли на карти и той загубил и кръчмата.

 

       Най-малкия, дето получил нивите , макар и да бил слаб и още неукрепнал се захванал здраво за работа. Спретнал  си една малка колиба и започнал с труд и пот да обработва земята. От тежкото рало и работа тялото му заякнало. Станал здрав и силен, красив и умен. Постоянно се учил как да обработва земята, какви зеленчуци и плодове да произвежда, как да ги съхранява. Намирал  време в  кратките почивки  и книжка да прочете. Научил  се, как най-добре да продава плодовете от своя труд. Започнал  да търгува!  Спечил пари. Разширил  стопанството си.  Построил си нова и красива къща,  ходел  чист и спретнат  и не спирал да се учи,  да въвежда новости.  Станал най- личния  момък на селото. И както си му е редно, се оженили с най красивата мома. Родили им се три деца и те заживели  влюбени и щастливи. Всички го уважавали и обичали.

 

      Той бил потвърждение на народната мъдрост: Трудът краси човека!

 

 

 

                                                     

 

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: