Mitkoivanov's Weblog

октомври 14, 2008

БЕЛИТЕ НОЩИ НА КОМИ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:17 pm

       Полунощ  е. Седя на терасата и  чета вестник. Никаква лампа не свети. Слънцето уж полегна зад високите комски върхари, а пак се понесе нагоре. Явно не му се спи…Сега са БЕЛИТЕ НОЩИНе ми се спи и на мен.  Натрупаните впечатления и породените от тях мисли, идват толкова бързо в главата ми, че чак не мога да ги хвана. Само от няколко месеца съм в Благоево – Коми АССР. Годината е 1986-та. В дома на културата денонощно е оживено. Денем –  ученически самодейни колективи а вечер –  работнически. За прегледа на художествената самодейност, само в Благоево подготвяме 103 колектива с над 1300 самодееца.

Репетициите вървят нон-стоп, по график.  За битовия оркестър е ясно – на разположение са 24 часа в денонощието. Щом има кой да репетира. Репетиционните зали не стигат.  Гайда,кавал, гадулка, тамбура и тъпан звучат над тайгата. Комплект от България. Пет  превъзходни музиканти, свирили и в Странджанския ансамбъл. Сега худ. ръководител на оркестъра е Цвятко. А как свирят само!!! Сложи и малко носталгия от 4000 километра за България и ще разбереш, защо хората през деня са на работа в гората, долен склад, РМЦ-то, пароцентралата или ОРС-а, а вечер са на репетиции в дома на културата.

          Носталгията и в мен бушува и стяга сърцето ми. Току ме подбутва да се понеса направо през тайгата – към Пловдив. Старите комяци, казват:”Най-трудни са първите 6 месеца. После се свиква”.  Колко се свиква не знам. Но не рядко има хора дето си тръгват, ей тъй, направо  през тайгата. Ще рече не  им издържат нервите – психясват.. Моя екип в дома на културата му беше намерил колая. Работа. Денонощна заетост, физическа и душевна. Но право да си призная, по някога издебвах в дома да е по тихо и пусто и слизах под сцената. Там си бяхме направили Клуб на самодееца.  Кафе заведение  със сепаренца, видео и 50 места. Та като ме стегнеше „шапката”, издебвах да няма никой,  слизам там и крещя.Ама крещя ви казвам. И то така силно, като че ли ще ме чуят чак България… Правят го и други. С една дума от психична гледна точка положението хич не беше розово. За това  ръководството на Горско промишлено предприятие  (ГПП) Благоево в Коми АССР,   си имаше собствени традиции. Освен празниците, спортните състезания и художествената самодейност, организираше задължително среща с  почти  всеки новопристигнал.

            Приема ги, значи, директора на ГПП-то  Любомир Цинцев в кабинета си. От дясната му страна  – Партийния секретар (първо др. Овчаров, а после др. Андонов). От лявата страна – Профпредседателя (заварих Георги  Шопов, а оставих  първия герой на социалистическия труд  Васил Джигрев). След профпредседателя – Комсомолския секретар (заварих и оставих Трифон Трифонов, светла му памет – научих, че починал като  Директор на информационния център в Сливен в разцвета на силите си).

             И така провежда се с тях беседа и се преценява на каква работа да бъдат устроени новопристигналите…   Най-напред взема думата партийния. Разяснява и той повелята на Партията и честта която им се пада за укрепването на българо- съветската  дружба.Прознася си речта и преотстъпва думата на Профпредседателя.

      Момчета, казва им той, примерно – трябва да знаете, че дървесината е стратегическа суровина. Тя се нарежда непосредствено след диамантите, златото и нефта. Имайте в предвид, че до сега  сме изсекли и изпратили в България и директно за износ от тук, повече дървесина отколкото са всички гори в България.  Тук условията са трудни, работата е тежка и специфична. За това сме организирали и наставничество, с цел подпомагането в адаптациата и обучението на младите.

Така предава щафетата на Комсомолския. Представя Трифон на младоците условията за забавления и спорт, Дома на културата –  с кинозала за 650 посетители, репетиционни зали, библиотека, радиовъзел   и т.н., Дискотеката – за 200 човека, Спортаната зала, магазинната мрежа, трите стнола за прехрана и изградените със собствени сили клубове  в доста  бригади  и цехове.

 Кой какво говори от тях тримата няма особено значение. Всеки новопристигнал вече знае, че най-важно е какво ще разпореди директора.  Четворката е ръководство, ама става каквото каже директора.

         Ти момче, за какво си дошъл в Коми? – пита обикновено Цинцев.

         Ами аз, другарю Директор, къща  съм започнал да правя, но парите свършиха. Не мога да я довърша. Нямам пари за майстори.

         Добре момче! Утиваш ли в гората? Там се изкарва най-много. Още първите  шест месеца ще почнеш да изпращаш, а до година ще се оправиш майсторите.

Така новопристигналия е назначен в гарата като секач.

         А, ти бе момче,, семеен ли си? О къде си? Кяакво те води насам? – пита  Цинцев следващия.

          Аз др. Цинцев съм от Пловдив. Женен съм с две деца. Под наем живем и парите не стигат. Иска ни се за апартамент да съберем.

          Колко са големи децата? – пита директора.

         Малкия е втори клас, а големия в пети.

          С какво образование е жена ти?

          Хранително-вкусовия техникум е завършила.

     Тук вече се включва и комсомолския.

         С художествена самодейност нещо да се е занимавала?

          А, в танцовия състав на градския профсъюзен дом  играехме и двамата. Там се запознахме.

          Тя не иска ли да дойде на работа тук в Коми с децата? Имаме две детски градини и  руско училище с изучаване и на български език.- пита и профсъюзния.

           Е иска, подадохме документи, но в София, в ДСО „Дърводобив и строителство” ни казаха, че няма места за жени.

          Ясно отсича Цинцев.- Пишете го  на Длен склад и да и  изпрати телеграма, щея назначим от тука. Ще видим в столовете или в магазинната мрежа.

         Ами ти бе,  за какво си дошъл? Семеен ли иси? – обръща се  Цинцев към  следващия.

          Не съм семеен, другарю Директор, но съм дошъл да уча и  кола да си купя.

           Добре! Какво ти е образованието?

           Механо-техникум съм завършил.

            Пишете го в Ремонтно-механичен цех! – разпорежда Цинцев и минава към следващия младеж. – Та за какво си дошъл?

            Аз апартамент  и кола си имам. Не съм женен. Два ма приятили  тръгнаха и аз с тях тръгнах.

Не довършил още младия наконтен младеж и  Цинцев го прекъсва:

         Ти момче, тука, работа нямаш. Най-добре си вземай пътя и обратно за България, докато е време. Да не стане тъй неустойюки на договора да изплащаш.  Просто няма да издържиш. И го отпраща.

     Ей така, директора на ГГП Благоево Любомир Цинцев,  беседваше с  новопристигнали и разпореждаше, кой в гората, кой на долен склад, кой в асфалтовата база или на щипите, кой в пароцентралата  или в РМЦ-то да се труди през следващите  години. Потичаше времето за новоназначения,  като  водите на пълноводната река  Вашка.  Белите нощи се сливаха с дните, и на повече от 4000 километра, над 30 хиляди Българи, осъществяваха мечтите си.

     На работа, в квартирата, в дома на културата и докато се усети минали първите шест месеца – той свикнал . Минава лято, минава есен, проточва се зимата. Притръпва. Гледа посъбрал рубли. Хайде вика си да остана още една година и като се огледа 3-4 години минали, а за някои даже и 20.

 Така неусетно Коми става съдба на хилядите българи  и остава завинаги в сърцата и!

(Ще последват „Есен в Коми“, „Северно сияние“  или „Зима в  Коми“ и „Разпутица“)

Със следващата снимка: „Белите нощи на Тракия“- Пловдив- България, си позволявам да поздравя, всички, бивши, настоящи и бъдещи, местни и български дърводобивници!      Градът спи, но спомените не заспиват! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

15 Коментари »

  1. Не съм виждала бели нощи и ще ми е интересно да го видя това явление отблизо.

    Коментар от вили — октомври 17, 2008 @ 10:26 pm

  2. Пожелавам ти от сърце, не само да видиш, но и да усетиш тяхната магия и мистериозност!

    Коментар от гравитон — октомври 17, 2008 @ 11:11 pm

  3. http://www.journey.bg/guide/guide.php?guide=2041&&country=110&gtype=10&page=

    Коментар от гравитон — октомври 17, 2008 @ 11:13 pm

  4. Zdravei,iskam da se svarja s niakoi koito e bil v Komi za perioda 1983/1984 g.
    Shte chakam vashite pisma na e-maila po gore.

    Коментар от Ivan Stefanov Topalow — декември 25, 2008 @ 1:15 pm

  5. Prez 82-83-84 u4ih v komi pos.Blagoevo,mnogo mi se iska sega da se varna tam i otnovo da si spomnya vsi4ko ot onava vreme kogato horata v 4ujbina byaha hora.

    Коментар от Ivan — февруари 26, 2009 @ 11:08 pm

    • Иване, много хубаво си го казал: когато хората в чужбина бяха хора ! Да, когато живееха задружно и се подкрепяха. Когато дома на културата в Благоево се пръскаше по шевовете от трудови хора отдадени на изкуството. Приятно ми е, че има много млади хора, които гледат позитивно на живота и оценяват градивното в прибиваването на българите в Коми и по света. Когато навън бяхме строители, а не слуги.
      От сърце ти пожелавам отново да отидеш до Коми. Не си решил твърдо, не си го направил. Поразрови се в нета, в сайтовете за Коми, потърси съученици и осъществи желанието си.
      Ще ми е особено приятно ако споделиш някои от спомените си!

      Коментар от гравитон — февруари 27, 2009 @ 8:23 am

    • И аз съм учил в Коми, Благоево! От 1986 до 1990, най-прекрасните ми спомени в живота са свързани с Коми и Благоево – истинска приказка!

      Коментар от Красимир — февруари 16, 2016 @ 9:18 am

  6. Zdraveite! Imate li oste snimki ot Komi,Blagoevo? Publikuvaite gi, molia! Az i semeistvoto mi jiveehme tam prez perioda 79- 84g. Po onova vreme biah mnogo malka , no imam kristalno iasni spomeni. Spomniam si hranitelnia magazin v centyra na grada, kinoto, detskata gradina(nali hodeh tam =))), bezkrainite snejni zimi, belite nosti.Oceniavam godinite prekarani v Komi kato edni ot nai-stastlivite za semeistvoto mi. Jiveehme zadruzno. Priatelstvata ,koito roditelite mi izgradiha togava sa jivi do dnes. Te(roditelite mi) raboteha v GPP(estestveno), diado mi beshe glaven schetovoditel tam , a baba mi beshe detska u4itelka .
    Ako niakoi ima snimki ot grada i okolnostite molia, pokajete gi !

    Коментар от Jivka Yaneva — април 15, 2009 @ 4:58 pm

    • Разбира се, че ще публикувам още снимки – всичко с което разполагам. Но наистина най доброто е и Вие приятели, които имате снимки да изпращате! Ще ги публикувам. А през септември живи и здрави да се видим на поредния събор на Приятелите на Русия! Живке здраве и късмет!

      Коментар от гравитон — април 15, 2009 @ 6:41 pm

  7. За всички които са работили в Коми-АССР и им предстои издаване на документи за пенсиониране – УП2 и УП3. Документите се издават в НОИ. Необходимо е да се подаде молба на гише в съответния клон на НОИ в страната. Адресите ще ги намерите на сайта на НОИ – http://www.noi.bg/ – „контакти“

    Коментар от гравитон — януари 21, 2010 @ 3:52 pm

  8. Аз учих в Коми,Благоево през 84-85-86-87 г.Роден съм 1974г. и бих искал да се свържа със съучениците ми . Моля свържете се с мен по е-майл monika_haneva@abv.bg (е-майла на дъщеря ми , също и моят .

    Коментар от Алдин Николаев Ханев — януари 29, 2010 @ 7:00 pm

  9. Здравите. Работил сам в Коми АССР ПС Благоево 46-та Консомолска Младецка Бригада „Лиляна Димитрова“ през годините 1985-1988. Ако някои е работил в същата бригада и същoто време да пише на посочения адрес petarkisov64@abv.bg

    Коментар от Petar Kisov — март 25, 2010 @ 8:35 pm

  10. Zdraveite,iskam da pomolq nqkoi ako e rabotil v Blagoevo prez perioda 1988-2007 i poznava liceto Georgi Tsvetkov Natzev ot Ruse,i znae neshto za smurta mu da mi pishe,az sum sina mu,obadiha ni se prez 2008 godina uj nqkakuv negov kolega che e bil pochinal i ni poiskaha 5 xil $ da dokarat tqloto do Bg,i ot togava nikakva informacia i sled nito ot bashta mi nito ot toq chovek …potursih pomosht v posolstvoto i v ofisa na Glavbulgarstroi no ne ni dadoha nikakva informacia…shte sum mnogo blagodaren na vsqkakva informacia.

    Коментар от Ivaylo — май 7, 2011 @ 3:18 pm

  11. rabotin v usogorsk 1981-1989 na lesovoz.be6e hubavo -beh mlad.semeistvoto mi be6e s mene .mom4etata mi u4eha. sega sa golemi imat detsa ,no hubavia jivot ispomenite za komi vinagi ni toplat,beli no6ti,reka-mezen ,posoleka,rusnatsite,vob6te zivota,komarite,studa,rasputitsata,razhodkite do siktifkar,moskva,kiev i mn.dr.be6e prekrasno,,,spomeni,spomeni ex…………………………simeon,sanka ,grigor,dimitar …………………sega jivea v koln germania simeon,sneja simona

    Коментар от simeon yotov — март 27, 2012 @ 3:03 pm

    • Симеоне бъдете живи и здрави цялата фамилия! Особенно ми е приятно да разбера, че и в Германия има обичащи Коми и спомнящи си с топлина и носталгия за приятелите и годините от там. Белите нощи от Коми, оставиха светля диря в душите ни! Още веднъж бъдете живи и здрави и успех на новия гурбет! Ще очаквам нови обаждания! Било спомени и случки от живата и годините в Коми или от новото Ти местоприбивавене! Пролетно настроение!
      Митко Иванов – пребивавал 1985-1988 година в Благоево и художествената самодейност там!

      Коментар от гравитон — март 27, 2012 @ 7:42 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: