Mitkoivanov's Weblog

ноември 25, 2008

ВРЕМЕНА И НРАВИ – за размисъл

   

        Около сто  години по рано,  в с. Пордим, Плевенско е имало детска градина. Дежурен минавал с каруца по къщите. Родителите предавали децата на каруцаря и заминавали по полето на работа. Събирали децата в днешната Професионална гимназия по селско стопанство  и се грижили през деня за тях.

       По това време, пак там били организирани курсове за ограмотяване на населението. След  димитров ден  жените от  Пордим посещавали курсове по шивачество, готварство, консервиране и преработка на храни. Били обучаване на ръкоделие,  подредба на дома и добри обноски.  За младите майки имало безплатни курсове по обгрижване на малолетните и тяхното възпитание.

       Неоставала назад и работата с мъжете. Те се запознавали с най-модерните за времето си земеделски практики.  Учили ги на животновъдство, градинарство, лозарство, бубарство, а някой от най сръчните се научили на дърводелство и други занаяти.

        За всичко това говорят не само документите от архивите, не само наличието на списания и литература от онова време по старите тавани и килери на пордимци, но най вече, възхода на  обществено икономическия живот  през първата четвърт на миналия век. Така пордимското население се издигнало интелектуално и материално над населението на околните села в Централна Северна България.

        Сигурно вече се питатате, кои са благодетелите за този възход? Кои е организирал и провел успешно, това мащабно обучение? Кой е дал предимство на  местното население за цели десетилетия напред?  И сигурен съм, вече любопитствате не само какво е отношението  на местното население към неговите някогашни благодетели, но и дали се използва и днес този успешен модел? Днес, когато  България е член на голямото европейско семейство и земеделието се води основен приоритет…

         Няма да Ви губя повече времето.  Поставям  въпроса  на вниманието на Община  Пордим, Министерство на земеделието, Министерство на образованието и науката и Посолството на САЩ в България.

         Тези светли американски личности са семейство Д-р Едуард Бел Хаскел   и неговата съпруга Елисавета Хаскел.  Те пожелаха и костите им да останат у нас. Ето техния гроб в двора  на Професионална гимназия по селско стопанство гр. Пордим.  Как се отнасяме ние към тяхното дело и памет съдете сами…

         Предлагам Ви  снимков материал от месец август 2008 г. и връза към информация за техния , роден в Пловдив и живял в Пордим син Едуард Хаскел  . Последния е учен и мислител синергик отдал живота си за обединението на науката…

     recovered_jpeg-digital-camera_15731                                                                           recovered_jpeg-digital-camera_14501

 recovered_jpeg-digital-camera_15874

recovered_jpeg-digital-camera_15801

 

 

 

recovered_jpeg-digital-camera_1449recovered_jpeg-digital-camera_1311recovered_jpeg-digital-camera_14481recovered_jpeg-digital-camera_1293recovered_jpeg-digital-camera_12963recovered_jpeg-digital-camera_16112recovered_jpeg-digital-camera_16081recovered_jpeg-digital-camera_1274recovered_jpeg-digital-camera_1586recovered_jpeg-digital-camera_12951recovered_jpeg-digital-camera_16093recovered_jpeg-digital-camera_1582 recovered_jpeg-digital-camera_16101recovered_jpeg-digital-camera_1297

ноември 22, 2008

НАПУСНАХ – изповед

Filed under: Uncategorized — Tags: , , — гравитон @ 2:53 pm

        Сглупих ли или постъпих правилно? Не зная! Вчера напуснах работа…

        В дни на разрастваща криза и  безработица,   приятел ми гласува доверие и ме покани на работа в  управляваната от него фирма.  А  фирмата реномирана и  авторитетна, с вътрешна и международна търговия. Позицията на която ме назначи  престижна. И започнах с отговорност и всеотдайност да изпълнявам задълженията си. Ден след ден, седмица след седмица, че  в старанието си и  в къщи доработвах.  Сутрин от 8.30 до 17.00 часа все в офиса пред компютъра. Ровя се в каталози и цифри,  в машинни чертгежи, заявки и оферти, в писма и документи на 4-5 езика, че пиша и нови, та  и разговори със служебен мобилен телефон провеждам. И  заплащането добро. Междуличностните  взаимоотношения също на ниво. Работа мечта… Но нещо ми липсва. Нещо не е както трябва. Напрежението в мен с всеки изминат ден нараства, сърцето  все по-често ме стяга и  прескача, дъхът ми се събира и   цифрите на монитора  се замъгляват,  офиса  ми  става тесен. Неусетно потъвам в тази микро среда и  радостта от живота изчезва…

          Няма го щастието на свободния пенсионер с прилична пенсия (парите никага не стигат). Няма го свободното време  за спомени и размисли, за наблюдения и анализи,  нама ги блоговете в интернет   и  срещите с хората. Няма го времето за писане на разкази, за  гледане на филми и слушане на музика. Неусетно загубвам радостта от веселите багри по листата на дърветата  и есента  става тъжна и скучна. Липсва ми свободата.

Блог в WordPress.com.