Mitkoivanov's Weblog

ноември 22, 2008

НАПУСНАХ – изповед

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , — гравитон @ 2:53 pm

        Сглупих ли или постъпих правилно? Не зная! Вчера напуснах работа…

        В дни на разрастваща криза и  безработица,   приятел ми гласува доверие и ме покани на работа в  управляваната от него фирма.  А  фирмата реномирана и  авторитетна, с вътрешна и международна търговия. Позицията на която ме назначи  престижна. И започнах с отговорност и всеотдайност да изпълнявам задълженията си. Ден след ден, седмица след седмица, че  в старанието си и  в къщи доработвах.  Сутрин от 8.30 до 17.00 часа все в офиса пред компютъра. Ровя се в каталози и цифри,  в машинни чертгежи, заявки и оферти, в писма и документи на 4-5 езика, че пиша и нови, та  и разговори със служебен мобилен телефон провеждам. И  заплащането добро. Междуличностните  взаимоотношения също на ниво. Работа мечта… Но нещо ми липсва. Нещо не е както трябва. Напрежението в мен с всеки изминат ден нараства, сърцето  все по-често ме стяга и  прескача, дъхът ми се събира и   цифрите на монитора  се замъгляват,  офиса  ми  става тесен. Неусетно потъвам в тази микро среда и  радостта от живота изчезва…

          Няма го щастието на свободния пенсионер с прилична пенсия (парите никага не стигат). Няма го свободното време  за спомени и размисли, за наблюдения и анализи,  нама ги блоговете в интернет   и  срещите с хората. Няма го времето за писане на разкази, за  гледане на филми и слушане на музика. Неусетно загубвам радостта от веселите багри по листата на дърветата  и есента  става тъжна и скучна. Липсва ми свободата.

Advertisements

10 Коментари »

  1. еехх..

    няма пълно щастие..

    Коментар от batpep — ноември 22, 2008 @ 10:03 pm

  2. Все нещо ще липсва…

    Коментар от Графът — ноември 23, 2008 @ 8:18 am

  3. Важно е да се чувстваш добре там, където работиш, с това, което правиш.
    Хубаво си направил, така мисля. Да.

    Коментар от Аmelia Еkhart — ноември 23, 2008 @ 8:54 am

  4. Благодаря Ви за съпричастността! Още след като се разбрахме по човешки с шефа, ми стана леко и приятно! Почувствах се свободен и прав в решението си. Но после дойдоха рационалните мисли и съмненията започнаха да ме глождат.
    Не си ли позволявам твърде голям лукс?

    Коментар от гравитон — ноември 23, 2008 @ 3:14 pm

  5. Свободата и щастието са важни! Никога не съжалявай за пропуснати възможности, а си търси нови простори!

    Коментар от вили — ноември 23, 2008 @ 9:17 pm

  6. Ох, ако можех да бъда и молко по-комерсиален?

    Коментар от гравитон — ноември 24, 2008 @ 8:45 am

  7. е па то си е въпрос на пазарлък, комерсиалното

    ти си даваш гъза под наем и си търсиш наема – то е много просто, всъщност 🙂

    Коментар от batpep — ноември 24, 2008 @ 10:39 am

  8. Просто е, но все си мисля, че с душата на човека е по друго, по сложно. Иначе колко му е, плюеш на човешкото в себе си: изпълняваш една „мокра“ поръчка, примерно, и ето ти го комерсиалното втасало?

    Коментар от гравитон — ноември 24, 2008 @ 11:50 am

  9. е, все пак добре е да внимаваш какво и на кого си даваш нещото под наем, нали?

    а може и да не ти пука какво и на кого даваш (или пък не даваш) каквото и да било, отношението спрямо битието е едно и също. ето така, например, се стигна до днешното положение в бълХария – понеже на голяма част от хората в тази държавица не им пука какво дават (или не дават), затова сме на тоя хал.
    много от нас не си дават сметка, че взимането на решение може да доведе до същите последици, както и невзимането на такива.

    при всички положения значително по-добре е да вземеш решение (обмислено, естествено), да поемеш евенуалните рискове и негативи, отколкото да кесиш, да си драпаш ташките и да пцуеш, че нищо не ставало.

    както казва един мой приятел – батьо, за да се роди бебе си требе здраво е%ане, много малко вероятно е да стане по друг начин!

    Коментар от batpep — ноември 24, 2008 @ 12:03 pm

  10. То тъй, ама цял живот се опитвам да избагам от материалното и да се отдам на нещо по духовно, като изкуството например. Пък то не става. Все нещо се случва в този пусти живот и обективната действителност ме заставя да се предам на бъхтенето за насъщния. Виках си стискай зъби Матак, веднъж да хванеш пенсията, па се отдавай на каквото душата ти сака. Ама не би…Като ви слушам с Графа, май пак трябва да ми иде временцето за някакви кирливи финикийски знаци… Бе поне да беше за работа в духовната сфера, а то все железарии … Че колко ми е останало вече, няма за кога да отлагам. Баста! Свърших я вече!…Само дето не знам как да обясня на жената!?

    Коментар от гравитон — ноември 24, 2008 @ 3:01 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: