Mitkoivanov's Weblog

декември 3, 2008

РАЗПУТИЦА – ( не е това което си мислите)

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:06 pm

recovered_jpeg-digital-camera_898              Казах Ви, че не е това дето си го мислите с вашето мръсно подсъзнание. Не всички де. Ама голяма част от Вас. То иначе и аз знам,  за да се започне нов живот,  за да се роди  нещо  в природата е нужна влага и топлина.

              Ха сега, представете си над половин година майката природа скована от студ. И то сибирски студ. Че то на човешки бой дълбочина всяка семка е замръзнала. Как тогава от нея нов живот ще захване? Как ще се промуши животеца към светлината, ще протегне най-напред крехките си сетива и чак тогава да се устреми с цялата си същност към слънцето?  komi271

               Така става в комската природа напролет. Сняг, месеци наред само вали и трупа. Че като се позатопли,  като понапече слънцето и  тръгне ледохода на север, има няма за двайсетина дена южняка стопява снега.  Вода бол. Тръгват ония ми ти водиери, разкашкавя се земята,  блатата омекват и  пак стават непроходими. Ама тя природата в Коми си е подредила нещата както трябва. Поставила значи под дебелия сняг пясъклива почва и торф. Растителноста пуснала корени в него и пие от хранителните  сокова. Е,  пак се дига нивото на реките, но не като при нас. По голяма част от стопения сняг  , като в гъба сюнгер,  попива   неусетно в пяскъка и торфа и  дава влага  през цялото горещо лято. А прибавете топлина до 42 градуса по целзий, пък си спомнете и за дългия ден и белите нощи през лятото и ще  Ви стане ясно защо,  като  погледнете годишните кръгове по дървесината, разстонянието между едни е по голямо – летните, а при други е по малко – зимните.recovered_jpeg-digital-camera_506

               Става въпрос, значи, за нашенската пролетна кишавица. На руски ще рече разпутица. Това е най трудния период за работа на дърводобивниците в Коми.  Пътищата не са така проходими като през зимата или през лятото. Влагата на въздуха става много голяма и ти се струва по студено, даже и от зимата.Разпутица, какво да  Ви разправям. Но без нея не може. Тя дава сили за живот. Колкото и неприятна да е, след нея идва винаги жизнеутвърждаващата, буйно зелена пролет.

                 Ей за това все си мисля, че и в политиката на междудържавно ниво, с  България и  Русия е така. recovered_jpeg-digital-camera_1027recovered_jpeg-digital-camera_1066recovered_jpeg-digital-camera_1601След период на дълго горещо лято, мина студена зима, после неприятна  разпутица или кишавица, кажете го както искате, но пролетта си идва…recovered_jpeg-digital-camera_1460

                 А ако не вярвате, елате на 6 декември от 19.00 часа в зала № 1 на НДК, входът е свободен. Посетете ГАЛА КОНЦЕРТ НА РУСКАТА КУЛТУРА  в България и ще се убедите  сами…

                  

Advertisements

4 Коментари »

  1. Мразя разпутица! Гадно е, мокро и много трудно проходимо! 🙂

    Коментар от вили — декември 4, 2008 @ 11:48 pm

  2. Вили, чак пък да мразим? Неприятно по бива да се каже. Че то в живота много неща са ни неприятни, че даже ги мразим, ама и без тях не може! Полезни са !

    Коментар от гравитон — декември 5, 2008 @ 12:28 am

  3. Да, ама аз наистина не я харесвам(мразя). Обичам когато вали сняг и всичко стане красиво, бяло и приказно!

    Коментар от вили — декември 5, 2008 @ 9:31 pm

  4. „… красиво, бяло и приказно!“ Хубаво го каза. Ама на мен ми прилича на чисто празен бял лист, платно без багри и шарки… в едно очакване!

    Коментар от гравитон — декември 5, 2008 @ 10:47 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: