Mitkoivanov's Weblog

януари 7, 2009

ПЪРВА СРЕЩА – откъс №1 от недописаната семейна сага ОРИС

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 8:13 pm

От Руския музей до Румънския и обратно. Всяка вечер, най-вече събота и неделя, момите и ергените, младите семейства и улегналите вече пордимци излизаха на разходка. Традиция. Излизат привечер, не само да се поразходят напред-назад по „Главната”, но и да се срещнат с този-онзи, да поразменят някоя новина и клюка или да изпият по „едно” в кръчмата.
И тая пролетна вечер на 1942 година е така. Едни се разхождат напред – назад, други бистрят политиката. Група по наперени ергени са се събрали пред кметството. Разговарят за футбол и немската сила. Разговарят разпалено, ама очите им все по „стъргалото”, оглеждат момите и ги претеглят на хубост и акъл. Тука на десния тротуар пред общината са се събрали синовете на по първите хора в селото. Дашката Иван на Дашо Радоев, Димитър на попа Кутуев, Манджика – вече бирник, Коста Кучев, Лалката, Винетко и още двама трима от не толкова богати но авторитетни семейства. Между тях е и Кольо Монков, големия син на бай Иван – железничаря. Това е групата на германофилите, бранници и членове на футболния клуб на д-р Хаскел. Та, точно футбола и чувството му за хумор са причината и Кольо Монков да е сред тях. Той играе централен защитник в отбора. За него казват, че топката минава край него, но човек не. Висок и строен, с атлетично телослужение и дълги, издаващи интелигентност крайници. От ежедневното мятяне с лопата въглища в ненаситната уста на помощнта парна машина на гарата, Колю е вече със заякнали мускули и момите все го заглеждат. И него, като по- заможните , бай Иван го записа гимназист. Е не в Плевен, а в гимназията в Славяново, но си беше година време гимназист. Само, че още първия срок нареди сума ти двойки и Иван Монков, разумен човек със златни ръце и тежка дума, като видя, че не го тегли и земеделието, го натири край себе си , железничар. Да хвърля по цял ден въглища, та да му стигне акъла.
О другата страна на главната, пред градинката, както обикновено се бяха събрали друга група младежи. По дрехите им още личеше, синове на по бедни селяни. Те си бяха с по леви убеждения. Някой от тях членуваха в РМС (Работнически Младежки Съюз ), други в ЗМС(Земеделски Младежки Съюз), а трети просто им симпатизираха и гледаха с ненавист и завист през улицата. В тази група беше и Митко Монков, по малкия брат на Колю. За него, бай Иван беше отредил да го прави земеделец, щото виждаше, че не е силен на акъл и кьопав в ръцете, че да учи занаят някакъв. Прецени човекът, че уж по го бива в орането, в копането, жътвата и вършитбата пък и край животните по на сърце му бяха, някак си. От две три години сам впрягаше воловете и ореше петдесетте декара земя дето я имаха. Та стояха сега на двата бряга на улицата двете групи, а с тях и двамата братя и си хвъргаха по някой злобен поглед, но най вече оглеждаха и се закачаха с минаващите моми.
Момите, понагиздени, доколкото им позволяваха възможностите, се разхождаха кокетно и хвъргаха мимоходом по някой закачлив поглед и весел смях, най-вече към групата на богаташките синове. Хвъргаше им и Кольо по един неангажиращ поглед, но личеше, че не беше впечатлен от никоя. Ненадейно, в дъното на улицата, на фона на познатите ни вече кокони, вниманието му привлече една мотика. Босонога девойка, в семпла басмяна рокличка без ръкави, я носеше на рамо и потънала в срам и неудобство ситнеше чевръсто към горния край.
– А бе, ей! -обърна се Колю към акраните си. – Кое е това,бе? Това ще да е или много работно или много глупаво!?
– Кое, бе Кольо?
– Ей онова с мотиката.
– А, това е на Стояновци Марийка. Не е глупава. Със сетра ми учеше.Сестрата казва, че била отличничка. Спрели я миналата година от гимназията щото баща и оперирали, а тази година пък майка и. – разясни сина на попа.
– Отива в баба Пеша, че утре ще и помага да копаят царевица. – пояснява вещо и Ценко на дядо Пъшо фелдшера…
От този момент, по необясними за Кольо Монков причини, другите пордимски моми не съществуваха. Това име, Марийка и образа на крехкото девойче с мотиката остана за винаги в живота му….
(следва)

Advertisements

има 1 коментар »


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: