Mitkoivanov's Weblog

януари 8, 2009

НА ЧЕШМАТА – откъс 2-ри от семейната сага ОРИС

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 8:56 pm

От как я видя, боса и с мотика на рамо да минава през движението, пътя от гарата до Монковци се удължи с още 2-3 километра. Вече не се спускаше направо надолу към къщи, а тръгваше на изток зад техникума на д-р Хаскел, спускаше се край гробището и по поляната , минаваше край последната къща. Къщата на бай Ангел. Тя беше още нова. Макар и кирпичена бе измазана от вън и покрита с плоски керимиди.
Тук зимите са дълги и люти. За това бе изградена с приземен етаж. Вкопан около половин метър в земята първи етаж, така да се каже.Югоизточната по-голяма стая, с пръстен под, като целия приземен етаж, е заслана с рогозки и тъкани шарени черги..Има и два южни прозореца и служи за всекидневна. В нея готвят и прекарват през дългите зимни вечери в ронена на царевица и друга домашна работа. Тогава бай Ангел обича да разлисти я вестник я библията или друга книга и на светлината на газената лампа, кога имаха газ, чете новините и бистри политиката.
– Тя тази политика ти изяде здравецето на тебе. – го скастря обикновено жена му Костадина и пак му напомня: – Ти 19 година като тръгна с вила от Пордим за Плевен, спаси ли земеделското правителство на Александър Стамболийски?
– Костадино, не си права! Вярно пресрещнаха ни превратаджийте, пребиха ни и ми попиляха бъбреците, ама съвеста ми е чиста. Прави бяхме. Виждаш какво стана после. До къде я докараха, с Хитлер срещу Русия? До какво дередже докараха народа с тая война.
– Айде, айде стига си мътил главите на децата с пустата политика и остави народа да се оправя сам! Мисли по скоро, с две крави и 75 декара земя, как ще си платиш наряда и данъка, че и две деца да изгледаш. Пак ти казвам, то женското за чуждата къща, спря я от училище, добре, ама и син имаш? Него как ще изучиш?
– Сполай на бога, не съм ви оставил гладни и жадни. То щом миналата година като си махнах бъбрека оживяхме от дето дадох земята да я обработват на половина – пак бива. Пък таз година вече съм по добре. Виждаш с Марийка се оправяме и с нивите и с животните. Ти се пази да ти зарасне раната от операцията, да понаглеждаш кокошките и пуйките пак ни стига. Я тази година и захарно цвекло сме засеяли, и памук и с рицина ще опитам пък дано природата да е с нас да родят нивите, все ще има и за продан. Митко ще го запишем в Свищов в търговската гимназия, аз ти казвам…
Но стига за тази и стая и разговорите в нея. Къщата имаше и други стаи. Например втората. Също толкова голяма, с пръстен под и само един прозорец, да държи хладно през лятото, тя се използваше като склад за хранителни продукти, за мазе с една дума.Освен традиционните делви с трушии от зеленчуци, бъчва с вино и плодове и орехи, висяха зиме и висла с кехлибарено грозде, дюли и круши. В нея се съхраняваха и подредени като в аптека пуйчи и кокоши яйца. Зрееше и сиренето и сметаната, дето ги правеха от млякото на кравите. Виж инструментите за избиване на сметана и други сечива се нареждаха в предверието от коридора към задния двор. Зад северната стена на къщата бе прилепен обора с животните и склада за храна на животните. Така животните и обора, хем бяха под ръка, хем с топлитната си спираха ледените северни ветрове към къщата.
О общото помещение между всекидневната, мазето и широкия коридар за животинския двор, се извиваше вътрешна , стълба за горния кат. Над тези стъпала, обикновено отворен, но закачен с кука за стената, имаше капак от същите бели чамови дъски с които беше направен пода и на трите горни стаи. Най малката служеше за килер а двете по големи за спални.За всички тях се влизаше от общ салон, водещ към малка южна тераска и външни циментови стъпала за предното малко дворче. И както в почти всяко българско дворче и то бе оформено в цветна градинка.Ей в тази градинка, минавайки от работа Колю зърваше избраното цвете.
По онова време в двора още нямаше кладенец пък за чешма да не говорим. Но не само този неоспорим факт и обстоятелството, че и цветята и животните, а най вече хората се нуждаеха от вода, караше в последно време Марийка все по често да грабва кобилицата с котлите и да търчи за вода Така, откак Кольо започна да се навърта след работа край уличната чешма, животните в Стояновци почнаха да пият повече вода.
И тази майска привечер, Колю мина край къщата на Стояновци, срещна погледа на Мрийка през оградата от телена мрежа и черничеви дървета и зачака на чешмата. Както обикновено, между кирпичените дувари се заизвива кръшна хороводна мелодия. Умееше Колю да свири на сълкъмово листо, изкусно и с чувство. Свири, а очите му ще изтекат надолу към Стояновци – за Марийка.
Ето я и тази вечер. Задава се. С кобилица на рамо и менци бели като сребро, 16 годишната мома пристъпя забързана с босите стройни крачета, хем срамежливо, хем закачливо, поглежда уж скришом свиреца. Пустото му салкъмово листо, трепти в устните на Колю, омагьосва и разтуптява моминското и сърце и го кара да пърха, често, често, като чучулига през жътва. Обладава я свирнята като омая и изпълва света и с усмивката на свирача.
Пристъпя Марийка до чешмата, сваля менци на земята и протяга дългите си нозе под чучура, уж само до коленете да ги измие. Мие ги и колкото по надолу дърпа избеляла рокличка, толкова по нагоре проблясват бедрата и хвъргат свирача в огън, та чак сълкъмовото листо в устата му пресъхва. Най после водата изпълва менците заедно с разлюляните звезди на небето. Навежда се Марийка, закача котлите на кобилицата и понечва неухотно да я вдигне на рамо. Свирнята прекъсва и Колю скача чевръсто:
– Чакай да ти помогна Марийке!
Вдига Колю с мощните си ръце кобилицата с пълните съдове, Марийка подлага рамо, а ръцете им неволно се докосват. За миг погледите им се срещат. Кобилицата с менците олеква като небето със звездите над тях и Колю е готов да я държи така вдигната, цяла вечност.
– Марийке, ще ми дадеш ли да си пийна водица?!
– Пийни си бати Кольо, пийни си! Щом си толкоз жаден!? – отговаря тя свенливо, а трепета на гласа и разтреперва коленете му.
Пие бавно Колю от предния котел най-сладката вода в живота си. Погледът му потъва в нейния, като звездите от небето в менците.
В този момент изскърцва съседната порта и на улицата излиза възръстна комшийка.
– Довиждане бати Кольо! – прошепва Марийка и понася към къщи водата, орисията си и още нещо…

(следва продължение)

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: