Mitkoivanov's Weblog

януари 9, 2009

ВРЪБНИЦА – откъс 3-ти от семейната сага ОРИС

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , — гравитон @ 6:35 pm

Не мина и месец от вечерта в която я видя с мотика на рамо и дойде връбница.
На връбница по религиозните в Пордим ходят на служба в голямата каменна църква, палят свещ пред иконите и отправят молитви към всевишния. Като си тръгнат си купуват за дребни стотинки осветени в църквата върбови клонки. От върбовите клонки момите си правят венчета, а момците накичват портите на домовете си и най вече на изгорите си.
Пременен и усмихнат Колю премина два три пъти през църквата, запали свещ, както си му е реда, но погледа му не се спиря на иконите, а трескаво опипа множеството в изпълнената с мирис на тамян и восък църква.Погледа  му се плъзга  по главите на момите и невестите, но навярно не срещнал това което търси, спря  на църковния хор. Макар и дребен на ръст, но не само за това , в първия ред пееше бай Ангел – бащата на Марийка. Рано оплешивялата му глава отразяваше трептящата светлина на свещите и го правеше като в ореол. Този ореол ядоса още повече Колю.
– Оставил я в къщи да работи и ми дошъл да пее. – Възропта в себе си той и без да обръща внимание на ангелогласното соло, което редеше в момента певеца, решително излезе навън.
– Кольо, какво си намислил? – посрещна го Лалката отвън.
– Къде са другите? – все така ядосано, но вече и хитровато, попита Колю и добави – Събери ги! Таз вечер, ще свършим една работа.
После двамата приятели уточниха нещо тайно и отидоха пред църквата наГургата. Там, по някакъв негласен закон, вече се беше събрала цялата тайфа. Скупчиха се, казаха си оживено , каквото си казаха и всеки си тръгна обсебен от нещо тайно и весело. Какво бе то се разбра чак на другия ден сутринта…
Слънцето току що надничаше от изток а в двора на Ангеловци вече цареше оживление. Костадина подклаждаше огъня в старата готварска печка и подрънкваше ламаринени тепсии в кухнята. Охранения котарак се омилкваше мързеливо в краката и настоятелно мяукаше – беше гладен.
В стопанския двор, бай Ангел, отдавна беше насипал ярма на кравите и младата юничка и подмазваше, с потопено в катран птиче перо, колелата на колата. Край него, червения гривест петел подканяше с клюн и нейзменното си ко ко ко ко кокошките към разсипаните в двора царевични и житни зърна. Двата едри пуека, порода внесена от Америка от д-р Хаскел, важно се надуваха , фукливо клатейки увисналите си червени, месести израстъци над човките. Десетината пуйки, необръщайки внимание на провесените им до земята драштещи криле, целомъдрено и съсредоточено кълвяха зърна, в надпревара с кокошки и присламчили се гугутки и врабчета.
В обора, младата крава измуча доволно и захрупа още по усърдно в синхрон с юничката и старата крава.
– Хруп, хруп, хруп… – надпреварваха се добичетата.
– Цър, цър – пригласят със звуци струйките мляко по дъното на ведрото и колкото по се пълни съда, толкова по ниско звучи гласа и извлечен от чевръстите пръсти на доячката.
Седнала на дървено трикрако столче, с открити колене и ведро мужду краката Марийка отмерено и нежно изстисква, напръщялото виме на животното. Това действие и е до болка познато. Прави го от 6-7 годишна вече 10 години. Но този път, ненадейно и за самата нея, млечните струйки рисуват причудливи фигури. Пред втренчения и в набраздената млечна повърхност поглед или по скоро в мислите и се зареждат картина след картина. Как пере на чешмата в барата, как реже лютивия лук до димящата печка, на нивата с мотико и рало и в най добрия случай, като сега, опиянена от приятния мирис на млякото, сред миризмата и топлината на животните.
– Боже, няма ли край това тегло? – простенва Марийка и понася тежкото ведро към саджака да вари млякото. После подтиква огъня, остава права, загледана в играещите жълти пламъци.
– Че по какво се различавам от животните? Те работят и дават мляко, но поне ги хранят и се грижат за тях? – продължава да разсъждава тя – Аз не само работя но готвя и за другите! Няма делник, няма празник. Ей на вчера, Цветница – празник, аз пак на работа. Поне до църквата да ме беше пуснал тати! Ама няма как. „Женското то чужда стока, то за чуждата къща” – проехтяха в главата и дочутите майчени думи и за сетен път проумя, че тука за нея живот няма. То в друга къща да иде, да се омъжи пак ще работи, но поне за себе си, за собствено семейство ще се труди…
– Маро, хайде тръгваме! Стига си се шушкала с това мляко, остави го майка ти ще го досвари! Донеси торбите и бъклицата за вода в колата и тръгваме че път ни чака. Днеска сме на нивата до ЖП кантона на Одърне .- разпорежда баща и и извежда впрегнатите крави към вратника.
Като чу за ЖП линията, черните мисли ненадейно за нея самата се замениха с образа на парен локомотив и махащ от него за поздрав огняр…
– Ще го убияяя! – разкрещя се в този момент баща и отворил вратника .- Това е негова работа.
– Кого бе Ангеле? Какво е станало? – измъкна се разтревожена Костадина от къщата.
– Ама тя нащта е виновна. Ела тука ма хубостнице. Най-напред ти ще изядеш боя. – продължи да фучи Ангел, а в заплашителния му глас не е останал ни тон от вчерашното му смирено пеене в църковния хор.
– Ела ма, ела виж какво е напрапивил хубостника!
– Ангеле онзи на Монковци ще да е! Бе гледам го аз често взе да обикаля наоколо. Ма тя нащта е за бой. – продължи да налива масло в огъня, изправената на прага Костадина озовала се пред следната картина:
Вратника широко отворен навътре. Пред него колата с двете крави и даначето стои готова за път, а главата на семейството бай Ангел, отчаяно се бори с гора от натрупани свежи върбови клони.
– Целия път е затрупал поразника. Гледай го ма, и улицата са затрупали. Цялата му тайфа е била тука, сам не може да пренесе толкова върбалаци.
Марийка наднича плахо зад ъгъла на къщата и не смее да приближи с торбите и бъклицата.
– Ела, ела тука ма дъще! Какво надничаш като лалугер? – подканя я майка и а баща и нарежда:
– Айде оставяй торбите и бъклицата в колата и помагай да разчистим, че като те почна… Поне на тебе мога да си изкарам яда … Разчиствай, де! Да не чакаш майка ти с операцията си да дърпа големите клонове? – и както разчиства, продължава да се заканва.- Ще ви дам аз да се разберете. Ще ви дам една връбница та има да ме помните.
Междувременно, привлечени от врявата се включват в разследването и други съседи .
– Ей Ангеле, чи ти за цяла зима дърва без пари ще имаш бе, човек! Какво се гневиш толкова? – майтапят го съседите и развеселени изпращат с погледи заминаващата кола с две крави, юница и водещата ги отпред, потънала в срам и уплаха Марийка. Баща и върви отзад и продължава да мърмори.
– Пушка ще си купя аз! Пушка ще купя. Ще го гръмна тъй да знаеш. Кажи му -”Татко рече: Кракът ти да не е припарил край нас, иначе пушка ще си купи и шта гръмни, тъй да знаеш”. – продължава да нарежда бащата.
Марийка върви пред кравите и поуспокоена от липсата на хора наоколо и се усмихва доволна. И за нея връбница има. Върви колата, слънцето се издига на небосклона и обхваща с поглед селото, полето, ЖП линията и нивата край която ще мине влака с махащия и за поздрав виновник. Природата се събужада. Птиците запяват все по силно и весело и заглушават татразещото се зад колата мърморене. Юничката забързва напред, протяга влажната си муцуна и близва съучастнически голото и рамо.

(следва продължение)

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: