Mitkoivanov's Weblog

януари 10, 2009

СБЛЪСЪК – откъс 4-ти от семейната сага ОРИС

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:20 pm

То си е истински ад под небето. Небесното светило и цял ден прижуря над голия Пордимски кър. Юлска горещина, задух, въздухът като в пещ, а земята нажежена – не дава да стъпиш на нея.Слава богу, денят привършва. Небесното светило, най-после намалява силата на жежките си лъчи и се снижава да полегне зад Згалевския баир.
Една позакъсняла кола трополи уморено по черния полски път от житните нивички зад бранището към селото. Колелетата режат ситната като брашно гореща пепел и проскърцват тревожно към долната рампа. Пред натоварената със снопи кола, разгърдил бяла колосана от засъхнала пот риза, върви замислен, потатразвайки уморени крака, дребния на ръст бай Ангел. Стигнал до ЖП прелеза, той се изправя пред добичетата и намества избелялята памучна кърпа на лъсналата си от пот глава.
Колата спира монотонното си тъжно скърцане и в този момент от запад, от към гарата се чува застрашително и остро изсвирването на локомотивна свирка. Само след секунди, с грохот, трополене и пъшкане, по железните релси на изток преминава поредния военен ешелон.” Война е! Вече година откак Германия нападна Съветския съюз. Данацъте растят, магазините са празни, хората обедняват – всичко живо за фронта…” – така си мисли бай Ангел и като проследява отминаващия влак с поглед, жален, уморен и отчаян, проронва ядосано едно:
– Да се продъните дано! – после, преди да поведе добичетата през прелеза, вдига поглед към натоварената със снопи кола. Горе бялата забрадка на дъщеря му Марийка още проследява отдалечаващия се влак и блесналите назад линии.
Потеглят отново. Колата, със скъпия товар, проскърцва наново по прашния път край гробището и вече се спуска към долния край на селото. Загрижен, баща и подканя добичетата и забързва отпред.
В този момент от към линията ги застига ухилен колоездач. Марийка го вижда и познала под къдравия му рус перчем, все още потъналия в сажди познат и огняр, за миг забравя умора и тревоги. Колю, приближава колата ухилен и наперен, но кара колелото така, че колата да е между него и водещия отпред родител. Марийка се навежда назад и в страни и къде със знаци къде с мимики, го пита?
– Какво правиш тука?
– Дойдох да те видя. – отговаря също с жестове, посочвайки себе си, очите си и нея.
– Татко ща види! Махни се! – ръкомаха разтревожена Марийка и поглежда ту напред към баща си, ту от другата страна към хваналия се за колата колоездач
– Няма да ме види!.. Ела да те повозя на колелото.
– Заминавай си! Моля те. – продължава Марийка със знаци.
– Не! Щом не щеш да слезнеш при мен на колелото, аз ще дойда с колата у вас- заканва се Колю.
– Ще дойдеш, ама виждаш ли остена! Като те подгони татко със него? Отивай си докато не те е видял. Моля те!
– Той няма да ни види. Слез по въжето да те повозя. – подканя я пак Колю.
– Как ще слеза? Много е високо.
– Ако не слезнеш, аз ще те сваля! – заканва се шеговито той и с жестове и показва как само като дръпне единия край на въжето опасало снопите, от едната до другата страна на колата, възлите ще се развържат и освободените снопи ще се наклонят и ще паднат заедно с нея в ръцете му.
– Да не си посмял. Нямя да те погледна вече! – сърди се уж начумерената Марийка и пак поглежда напред към баща си.
– Слизаш ли, или да развързвам?! – пита пак на майтап Колю, пуска кормилото и карайки без ръце, хваща края на въжето.
– Махай се! Не виждаш ли, че почти стигнахме? Ще ни види някой!
– Няма, то вече се смрачава. Идвам у вас да разтоварвам…
Междувременно колата наближава, на някакви 100 метра, до двора на Авгеловци. Тук, на най-ниското, пътя се пресича напречно от друг път с неравни коловози. От неравностите, предното колело на велосипеда подскача, завърта се и велосипеда, като сърдито магаре, хвърга ездача си. Колоездача полита към земята и като удавник за сламка, вкопчил се във въпросното ключово въже, полита към земята. От опъна възела се развързва. Още не разбрала какво става, Марийка се хваща за главата.Само миг и колоездача става здрав и читав, а Марийка понечва да се засмее и да му каже:”Нека ти!”, но освободените снопи се залюляват и момата заедно с най горните снопи полита и затиска Колю. Чува се тупоренето от падащите снопи, вдига се прахоляк и колата поляга на лявата си страна. Чак сега кравите и водача им усещат произшествието зад тях и спират. Бай Ангел се обръща изненадан и веднага хуква назад към падналите снопи.
– Марийке!!! Къде си дъще?- пита той и разхвърга разтревожен снопите.
Неочаквано пред него се изправят Колю и Марийка. Колю мига като мишка в трици, а Марийка стои като попикано мушкато. Стоят двамата млади пред него уплашени и объкани и не смеят да мръднат.
– Има ли ти нещо дъще?..Удари ли се?.. – пита бай Ангел и опипва дъщеря си. Като проумява, че и няма нищо, спира неописуемо убийствен поглед на виновника и извиква едно несъответстващо на дребния му ръст гръмогласно:
– Пак ли ти бе?.. Марийке, де ми е остена? – и хуква да търси остена.
Марийка стои безмълвна, а Колю понечва да каже:
– Аз не исках… – но виждайки застрашителното приближаване на намерения дрянов остен, забравя на мига всякакви обяснения и скорострелно се озовава на безопасно разстояние.
Бай Ангел го погва, но като проумява, че няма шанс, пренасочва яда си към безмълвната Марийка.
– Ти си виновна! Казах ли ти аз, кракът му да не стъпил край нас? Ще ви пребия и двамата… Сега какво да правя, бе?
Оставен малко на мира, поокопитен и в готовност да побегне с колелото Колю, плахо се приближава и предлага: – Не се ядосвай бай Ангеле! Не беше нарочно! Аз ще натоваря колата наново!
– Ти ли бе? Те не го пускат в селото той пита къде е попа! Да ми се махаш от очите! Не ща да те видя! – развика се на ново бай Ангел, после повика, повика пък почна да разпряга кравките.
– Ти какво стоиш, ма? Ела тука! Карай кравите в обора и да ги напоиш и нахраниш докато натоварим колата на ново. – нареди баща и.
После като погледна разхвърляните снопи, обърната кола и злополучния колоездач, вече по кротко, но достатъчно твърдо рече: – Какво стоиш като изтукан? Идвай тука да помагаш!
Виновника за цялото произшествие не чака втора покана, спусна се с готовност и заразчиства снопите от обърната кола. Разчиства, ама гледа да е на един остен растояние, за всеки случай. Така в мълчалива търпимост и синхрон, двамата мъже, разчистиха колата от снопите. Тогава бай Ангел попита:
– Можем ли я изправи на колелата двамата или да викам комшии за помощ?
– Аз сам ще я изправя. – зарадвано отсече Колю и докато бай Ангел се усети да помогне, младото Кольово тяло се изопна, мусколестите му ръце подхванаха задното колело, наддигна го мощно и цялата кола се намери в туш на четирите си колелета.
Слисан, бай Ангел понечи да каже – „ Не се напъвай толкова!”- но само нареди:
– Няма да я товарим цялата. Тука е близо. Ще товарим на два пъти снопите само отдолу. – и започнаха да товарят.
Така и стана.За малко повече от половин час прекараха снопите. Като свършиха, бай Ангел рече:
– Ако искаш, влез да вечеряме?
– А не, трябва да си ходя, че и колелото ми остана на поляната.
– Добре! И по кротката.- каза за довиждане домакина. – А ми ти ма? Какво надничаш. Нямаш ли си работа в къщи? –продължи вече не толкова ядосан бащата и си влезе в къщата.

(следва продължение)

Advertisements

2 Коментари »

  1. Хубаво е. Дали има връзка с теб? Заинтригувана от историята чакам продължението.

    Коментар от вили — януари 12, 2009 @ 10:38 pm

  2. Радвам се, че ти харесва! Дано съм на прав път? Има ли връзка? Ще видим. Станиславски казва, че ако в І-во действие на пиесата на стената има пушка, то до края на пиесата пушката трябва да гръмне… Бай Ангел се заканва да си купи пушка. Знам ли какво ще стане…

    Коментар от гравитон — януари 13, 2009 @ 9:26 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: