Mitkoivanov's Weblog

февруари 24, 2009

КЪМ СОЛНЕЧНИ – спомен за разходка

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 7:31 pm

Лято е! Вървим по рядко използваната  железеопътна линия   и се наслаждаваме на  топлия летен ден. Небето се е отворило и ни обсипва с простора си. Ухае на смола и папрат.  От двете страни на три  километровата линия, Долен склад на  Благоево към  посьолека  Солнечни, е безкрайна тайга. Очите ни се радват на белокорите нежни брези и червените като кръв рябини. Движим  си тримата: аз, жена ми,  сина и двете кучета. Минават  те ту напред, ту назад, или се отдалечават на двадесетина метра в ляво и дясно из гората. Весело им е! Особено на  Фъца и сина. Толкова нови усещания и ухания се носят с чистия горски въздух,  че главата ти просто се замайва и се разтваряш пред майката природа.

         Мамо, виж тук отстрани има боровинки! – забелязва сина.

Спираме. Ники се спуска по ниския насип и бере. След нег

и жената – Тате, страшно са сладки.

         Ела си откъсни. – подканя ме и жената и се насочва навътре. Кучетата хукват след тях.

         Я се прибирайте към линията! – нареждам аз и обяснявам – Няма да усетите как ще се изгубите.

         Цезар нали е с нас! Няма  страшно. – опонира ми сина.

         Абе като излезе някоя мечка, ще видиш дали няма страшно! – Подхвърлям на шега и жена ми, спомнила си за мечката пред вила България, на река Вашка, блогоразумно се връща на жп.линията.

         Ники, ела тука. Баща ти е прав в гората има и други зверове.

Дали от страх или от подканата  ми но и  Дето с кучетата се  качват при нас и продължаваме към Солнечни.

         Мамо, голямо селище ли е Солнечни? – пита сина и ни догонва по импрегнираните дървени траверси.

          Не, не е голямо! И е на близо. Има-няма,   3 километра.

         Тате, по тази линия може ли да ни застигне влак?

         Едва ли! Погледни релсите

         Те са ръждясали. Не са като на  Пловдив на гарата – лъскави.

          Не са, защото по тях рядко минават влакове.

         Ама колко влака минават за денонощие? – пита пак детето.

         На седмица по един два влака с товарни вагони, натоварени с дървен материал от Долен склад.

         А къде ги карат?

         Или в Сыктывкар – столицата на Коми, където има едни от най големите в Европа  дървопреработвателен комбинат за целулоза и хартия, или за износ на дървесината към Финландия, а голама част и направо за България, чрез ферибота Варна – Иличьовск.

         Само дървесина ли карат? – не спира с въпросите си сина.

         Предимно дървесина. Но по тези линии се прекарва и военна техника. Говорят, че по тези места  има ракетни установки, дето могот да изстрелят ракети до всяка точка на земното кълбо.

         Тате по човек и природа учихме и за поминъка на местното население. Знаеш ли какъв е?

         Предимно дърводобив, освен лов и риболов има  подземни богатства.- Отговарям аз, но явно вече се отегчавам от безкрайните му въпроси,  щото се намесва и жена ми.

         Ники, има и уранови находища  и предстои изграждане на атомна електроцентрала именно край Солнични или близо на река Мезен.- споделя дочутото и жена ми.

         А тя  Мезен колко е голяма?

         Кажи, речи колкото  Дунава.

         Ники, забелязваш ли, че междурелсието – разстоянието между двете релси е по-голямо отколкото в  България? – сменям темата аз.

         Да бе тате , ама каква е разликата и защо?

         Ами нашите и европейските  линии е 1435мм, в   Русия, Украйна, Белорусия и другите страни от СССР е 1524 мм,  а в Испания, , Партугалия (иберийските)  са широки 1656 мм. Индия са 1000 мм. Има и няколко по тесни, като в България е 760 мм. Тук са по широки за да лежат на по широка основа. Защото тук земята не е като в България, отдолу със скали и стабилност, а върху пясък и блата.  С увеличената широчина, железницата става по-стабилен железния път и позволява, по-големи количества товари да се превозват – разяснявам аз, навлизайки в собствени води. А като виждам, че сина ми слуша с интерес, пояснавам. –  Поради по-голямото розстояние между релсите и разстоянието на колелетата при колоосите е различно.

         Е как тогава вагоните преминават от  Русия в България? – усеща се сина ми.

         Ами подменят се . В Украйна, на гарата в Унгени, се подменят целите талиги.

         И на пътническите ли?

         Да и на пътническите вагони! Вагоните се вдигат с  с големи стационарни крикове и отдолу целите талиги се подменят с другите за по-голямо или нормално  междурелсие.

         Ей, колко е интересно тате!…

В този момент, пред жена ми, която върви напреди бере цветя , някъде от тайгата се изпречва, изплезил език Цезар.

     Цезаре, що си сам?- пита го  жена ми, едва сега осъзнала, че от доста време не сме виждали кучетата.

    Цезаре, какво  направи? Къде загуби  Фъцка? – пита го и детето, а песа навежда

Виновно глава.

         Не гледай виновно, ами бягай да я доведеш! – нареждам му аз.

Кучето не чака втора покана. Спуска се по насипа и потъва в Тайгата.

         Мамо тя се е загубила в гората. Ами ако я срещне някоя мечка?! Как да я намерим сега?! – разтревожен се затюхва  Ники.

         Толкова близо до селището няма мечки. – заоспоява го жената и виждам, че и тя почва да гледа неспокойно към  леса.

         Не бойте се! Цезар ей сега ще я намери и ще ви я доведе  – успокоявам аз   и двамата    Нали си чувал, как кучетата в Коми извеждат от гората загубили се хора , та една  Фъцка ли няма да ни доведе? Нали знаеш как се върнал в Благоево и после завел татковците при загубилите се в тайгата  деца   и то през зимата. Сега е лято няма страшно.

И като говоря така, пак вървим, но  малко по-бавно. Оглеждаме се назад и встрани,     напрягаме слух да чуем от гората загубения кучешки лай. Тихо е.  Най после,  две три съчки немощно изпукват в тайгата и пред нас пробласва изплезения език на Цезар,  бухлатата весела опашка на  малката  Фъцка   и веселото настроение на семейството тръгнало на среща с истинското Коми..

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: