Mitkoivanov's Weblog

март 16, 2009

СТЕ ГО ВИДЕЛИ ВКУСОТ НА КМЕТОТ ?

Па я мислим, дека тая вечер – 16 март 2009 г., Мюзик Айдолот е бил съща чалгаджийница! Тако е било, политическа чалга и участието на кметот Борисов! Само дека пак се изложихме пред чужденците от Македония…

Advertisements

март 11, 2009

ЩУРА ИДЕЯ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 6:29 pm

Първия  Старозагорски лешояд подарък за Столицата

Първия Старозагорски лешояд подарък за Столицата


Щура, щура, ама гарантира успешно решаване на най важния за софиянци проблем! Вече е започнал вноса и отглеждането. С една дума, като не искат СОФИЙСКИЯ БОКЛУК в Стара Загора, да дадат в София ЛЕШОЯДИТЕ ! http://news.ibox.bg/news/id_1511240769 Вече са ги внесли, от 11 часа, днес 11 март 2009 година. По този начин, с един куршум ще бъдат утрепани три заяка.
Първо, ще бъдат спасени от изчезване и този застрашен вид. В София боклук и политически трупове, за храна на изчезващите лешояди – бол.
Второ, лешоядите ще изкльопат отпадъците и ще бъдат спестени бол пари за построяване на завод за отпадъци в столицата!
И трето, със спестените пари ще се пребори световната криза! С това абсолютно, ама абсолютно сигурно се осигурява на политическата сила която прегърне идеята, всяка изборна победа, во веки веков!

март 10, 2009

ЗА ТЕБ ЛЪЖА ЗА МЕН ИСТИНА – 2 вица

СПОКОЙНО
И тази вечер, съпругът Любовчийски се прибра изстискан и кисел като лимон…
-Жена, много съм изморен! Няма ме за никого!
След няколко минути телефона звънна. Жена му, сексапилната госпожа Любовчийска, рипна кокетно и вдигна телефона.
– Е не, тука е! Прибра се! – и затвари.
Любовчийски се вбеси.
– Аз нали ти казах, че ме няма за никого!?
А жена му го успокои:
– Спокойно! Обаждането не беше за теб. Мен търсеха…

ПРИЯТЕЛИ
Група приятели-бизнесмени си правят мъжки купон. На отрупаната с изтънчени питиета и мезета маса, са разхвъргали по 2-3 мобилни телефона. Един от мобилните звъни неистово, вече няколко пъти. Най-накрая, един от мъжете не издържа и отговаря:
– Какво си се раззвънила?… Кажи!…. Какво? Роклята е много хубава?.. Добре, де. Купи си я!… А и с какво? Какво колие? … С диамантчета?… Колко ?…. Роклята струва само хиляда?… Добре де добре , казах купи си я!…. Колко ? … Е, щом е само 5 хиляди, добре, купи си и колието…Каква кола?… Хубава? Сигурен съм, че е хубава? Няма начин да не е хубава щом струва 55 хиляди…. А само 54 хиляди.. Добре, добре , купи си и нея! .. Добре! Дочуване- после поставя телефона на масата и пита:
– А бе,пичове, на кого беше тоз телефон?

март 9, 2009

първия

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 5:50 pm

На 12 април 1961 година, в Съветския Съюз е изведен на орбита около Земята, първия в света космически кораб-спътник „Восток“ с човек на борда. Първия човек в космоса е родения на 9 март 1934 година, Съветски космонавт, ЮРИЙ ГАГАРИН! Днес той би бил на 75 години!

март 8, 2009

ГАЛЕЩА НЕЖНОСТ -PAUL ANKA

Filed under: музика, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 3:17 pm

Честит 8ми март, мили дами!


imgp2232

СОФИ – подслушани мисли

Filed under: внуче, разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:41 am

Есента се спусна от Витоша и обрули листата на дърветата. Между жилищните кооперации стана сиво и скучно. Страховито бучене от Цариградско шосе нахлу през оголените клони на дърветата, избута бръмченето на автомобилите по синята зона на Цар Иван Асен ІІ и го натика на долу, та чак на Орлов мост го посоли като чубрица на филия върху големия шум на столичния град. Неочаквано за катеричката Софи, приятната зеленина пред четири етажните кооперацийки изчезна. Изгуби се и песента на синигерите, косовете и сладкопойните славейчета. От давна не се стрелваха пред прозорците и ластовичките. Всички бяха отлетели на юг. Само няколко черни гарвани кацаха замислено по останалите тук-там телевизионни антени. Самотна крадлива сврака се промъкна до гнездата на врабчетата в трънката и като не намери никакво яйце, кацна на кофата за смет, за да се нахрани. Самата катеричка Софи, през миналата седмица също надникна, от най долния клон на чинара в кофите. Беше гладна. Но щом се наведе над металните контейнери, такава неприятна воня я блъсна по красивата муцунка, че тя самата не усети кога се намери в гъстите зелени клони на двете преплетени елхи.
В хралупата на стария бор, Катеричката Софи имаше още малко шишарки, лешници, костилки от самораслите джанки и известно количество орехи. Орехите приватизира, малко преди Новата 2009 година, от терасата на госпожа Коларова. Те всички бяха адски вкусни и хранителни, но ги беше събирала цяло лято. Тази зима не беше толкова люта. Но както казваха старите катерици: Броените лешници свършват най-бързо! Идеше да рече, запасите и бяха намалели драстично. Даже в най големия студ, катеричката се опита да спестява храна. През някои от по-топлите дни си събра и шипки и дренки. Те бяха страшно вкусни и богати на витамин С. В храстите до катерушките, зрелите шипкови плодове печелеха негласното съревнование с трънкосливката и дивата ябълка, за повече запазени плодове.
Миналата седмица Софи чу през прозореца на третия етаж, по телевизията и възрастните хора като говореха за някаква финансова и икономическа криза. Споменаваха често и за нуждата от икономии. Ама тя и без телевизия си го знаеше. Живота отдавна я беше научил.
В същност, катеричката не можеше да разбере много неща от действията на хората. Например, защо хората наслагаха някакви сини табели по павираната улица Цар Иван Асен ІІ и натикаха автомобилите по зелените площи и детските площадки. Ах тези автомобили, как вмирисват на бензин и газ въздуха, храстите и тревана за игра на децата.
И още, защо мине – не мине време, софиските шефове сменят контейнерите за смет, с други подобни по цвят и форма съоръжения? Защо всяка смяна е придружена от ново разхвъргане на боклуци и разнасяне на найлонови торбички и пликове, по ъглите на междублоковите пространства, по клоните на дърветата? Развявани от вятъра, торбичките не и дават мира и нощем, будят я с шума си.
Софи, не можеше да разбере и друго. Защо, хората на първите етажи, оградиха терасите си с грозни метални решетки и си играеха на затворници? До толкова се вживяха в тази игра, че изпосмениха и топлите и уютни дървени врати с железни. Смениха и почти всички прозорци с алуминиеви и стъклопакети. Така се шумоизолираха от птичите песни в дърветата, та въздуха в апартаментите стана като в консервна кутия. Помисли си: решетките се слагат да спират хората да не излизат през терасите и прозорците. До този извод стигна, когато видя как двама крадци. Срязаха отвън металните решетки и влезнаха в апартамента на първия етаж. Там разхвъргаха всичко, после си отвориха вратата отвътре и изнесоха всички по ценни вещи. Когато си дойдоха стопаните плакаха. Идваше и и на нея да заплаче, като си
представи, че някоя белка влиза така, неканена, в нейната хралупа и и задига цялата и зимнина…Тогава Софи се опита да разбере и друго: Има ли връзка кризата с опазването на околната среда и личната безопасност? Така и не разбра!
Защо? Защо? Как става така, че тя безобидната малка катеричка, дето ходеше само по клончетата на измитите от дъжда и снега дървета и рядко слиза по зелената трева, живее навън в студ и пек, а злобни лоши кучета са равни, че и по важни даже от хората с които живееха.
Интересно нещо са това хората, казваше си катеричката Софи. Кой не е виждал куче, повело за каишката своя стопанин! Хората хем говорят за финансова и икономическа криза, хем харчат все по вече пари и време за, кучешки играчки, дрешки и кучешки прически. По някога стигаше до извода, че хората хвъргат повече време и средства за своите любимци, отколкото за своите деца. Честно казано, най я дразни когато извеждат кучетата по тревните площи и площадки за игра на децата. Тя виждаше: кучетата въобще не си заравяха изпражненията, а ги пускаха наред по плочите, пясъка и тревата. Колко пъти Софи е виждала изцапани футболни топки, гуми на велосипедчета, детски обувчици, омазани от настъпани кучешки Л…а.
Един път, Софи видя даже, как някакво префърцунено куче намери в храстите захвърляна мърша и се отъркаля в нея. Как вонеше само! Повече и от кофите за смет. Стопанина обясни на детето си, че това било нормален кучешки инстинкт на добрите кучета ловци. Така преследвания от тях дивеч нямало да може да ги усети.
А какви жестоки бяха кучетата? Случваше се да охапят дете или възрастна дама. Самата тя, един път за малко не пострада. Накакъв помияр я усети, че е слязла за малко на тревата и така свирепо я подгони, та сърцето и се успокои чак когато се изкачи на върха на гъстоклонестия смърч.
Както и да е. Това е минало. Вече е началото на март. Катеричката Софи се събуди от зимния сън. Под прозореца на баба Еленка, кокичетата са цъфнали. На метри пред тях, е посадена още една новогодишна елхичка и се зеленее. Замирисва на пролет. След нея и горещото изборно лято се тика да набута нови управляващи. Само времето си върви по своя неизменен път и не лъже никога.

март 7, 2009

ТОШЕ ПРОЕСКИ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , — гравитон @ 11:12 am

Покрай „Мюзик Айдъл“ 3 в Скопие, се докоснах до песенното творчество на певеца Тоше Проески. Загинал трагично в автомобилна катастрофа, този македонски певец остава с песните си сред нас… Думите са несъвършени! Нека песните му говорят и обединяват!

ВНУКА МЕ ПОПИТА ?

Filed under: внуче — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:35 am

Днес внука ме попита:
– Дядо, кой е по кръвожаден, акулата или човека?
Не можах да му отговоря. Акулите убиват 5 – 7 човека годишно, а хората убиват 100 милиона акули!

март 4, 2009

ТЯ ДОЙДЕ

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , — гравитон @ 10:37 am

     Наистина, сама дойде  на софийската тераса. Надникна и му каза : Събуди се! Пролетта идва, човече!

     

 

Катеричка на терасата

ОСВОБОДИТЕЛЯ -ДЖЕНЮАРИЪС МАКГАХАН И ДРУГИТЕ

  

 Отбелязахме 131-та годишнина от Освобождението на България от Османско иго.

За съжаление, се намериха „прозорливи” безродственици, поставили под съмнение необходимостта от честването на 3-ти март – тази светла, за всеки българин и свободолюбив човек дата. И ако разяждащото ги русофобство ги кара да омаловажат ролята на Русия за възкръсването на България, нека замълчат пред делото на титани като Виктор Юго.  С речта си в Народното събрание на Франция на 29 август 1876 г. той казва :”… Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушаш.”.

    В Лондон през    1876 г., Уилям Гладстон пише: „Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.
   Силата на подобни изявления във връзка с описаните зверства на поробителите се състои не само в тяхната безпристрастност и обективност, но и в обстоятелството, че те са казани от такива велики умове на човечеството в края на XIX век като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Джанюариъс Макгахан, Уилям Гладстон и други.

    Макгахан, който написа най-силните и разобличителни репортажи за зверствата на турския поробител, е имал щастливата възможност към края на своя 34-годишен живот да участва в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г По това време, макар и със счупен крак, покачен на лафета на едно оръдие, минавайки по пътищата на военните действия и пресичайки Стара планина, той имаше щастието да види осъществената си мечта – освободена България. Със законно право на гордост и признателност близките на Макгахан написаха на надгробния му паметник „Освободителят на България“.

    За това, колкото и да са начетени, колкото и да са ерудирани, нека  коленичат  поне пред тях и СЛОВОТО!

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.