Mitkoivanov's Weblog

април 22, 2009

ГОДЕНЯСАХ – ама проходих ли ?

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 11:40 pm

          Наистина блогът ми прави тези дни една година.  Обикновено децата около годинката прохождат. Слагат бабите и майките пред децата разни предмети и пускат детето към тях.  От предмета към който се насочи на прощъпулника детенцето се съди какво ще стане като порасне. Значи сега трябва да преогледам блога и да видя към какво съм посегнал…   Тук вече, драги ми читателю, както обикновено става в живота, нещата излезнаха от контрол. На входната врата се позвъни и като отворих гостоприемно,  в цял целеничък ръст  пред мен най-после се представи чичо Ви  Минас, съседа, дето от десетина години дето живее в Лондон и гледа на терасата си 

домати

в торби с пръст за цветя. Ама за това вече съм писал през тази година в блога си.

        Та дойде, най-после чичо Ви Минас ,  комшията от съседната врата и както си му е реда,    започнахме  я  от   около 16.00 часа, та до сега, в 2.00 през ноща. Ред ракийка – ред салатка, ред ракийка  – ред от втората салатка, ред ракийка – трети вид салатка. Шопската салатка ни отвори приказка за неговите домати от лондонската терасаq, за цените там и за други работи.  От там със пържолките    и  наденичките , дето ги изпекох на скарата на терасата, докато си пиехме ракията  и  минахме на червеното вино.  Е тука вече захванахме и политиката, европейската общност и целия свят. Възмутихме се на алчността на богатите в западните страни и на нищетата  на гладуващите в Африка и Индия. А когато той започна да ми обяснява, че  те така искали да живеят и не искали цивилизацията (бедните де ), аз целомъдрено смених пиенето и минахме на 12 годишно  whiskey Jack Daniel’s   и фъстъци с бадеми от домашното барче, щото  ми беше неудобно веднага да отварям бутилката , пак 12 годишно  Glenfiddich,   дето   пък  той ми донесе. Разприказвахме се, значи, и за социалната помощ дето получават с жена му и за това, че без трудов  стаж  той е със минимална пенсия тука, а тя даже не може и да се пенсионира, щото няма трудов стаж и как да живеят с тези мизерни пари и европейските цени тука.  Поговорихме си значи и чичо Ви Минас  ми се извини. Почувствал   се виновен , дето на мен за над 40 години държавна работа пенсията не  стига да си платя поне тока, парното и водата  и дето майка България  плаща членски внос за еврочленството си в размер на близо милиард.  С една дума  разгорещихме се доста. Говорихме още за какво ли не. Но като ударихме и по едно кафе с кола и торта гараш накрая, положението се поокроти и трезвите ни съвести казаха, че ние с него – пенсионерите и утре можем да си доспим до късно, но жена ми  сутринта трябва да ходи на работа, та още половин час се изпращахме до съседния апартамент и  като се зарекохме,   повече да не говорим за преходния период в България и въобще за политика,  всеки се отдели в покойте си за да се отдаде на сладък сън – прегърнал будната си съвест.

       Само аз наредих мръсните чинии и чашите в съдомиялната машина, пуснах я и написах тези  редове, дето уж трябваше да бъдат  един критичен  преглед на написаното в  блога ми. Така и не разбрах към какво да посегна в прощъпулника си,  но си обещах още до края на седмицата да поместя започнатия разказ „Грешник“ за да отбележа първата годинка на блога си. Дали съм проходил, ще кажете  Вие!

Advertisements

април 21, 2009

КРАСИВА НЕЖНОСТ – снимки

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 11:11 pm

   Първата орхидея е като първото влюбване – незабравимо, но не осъзнато. Това ми е втората орхидея, тя е като истинската любов – осъзната и ценена.

Над всичко

Над всичко

 

Орхидеята и пролетта

Орхидеята и пролетта

 

Прозрачна нежност

Прозрачна нежност

 

Конкуренция

Конкуренция

 

На въздух и показ

На въздух и показ

 

Планинска белота

Планинска белота

Насладете се и на орхидейте и на любовта!

ТЕЛЕПОРТАЦИЯ – среща с друг свят

Filed under: музика — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 9:44 pm

     

         Най-лесния начин да се пренесете в  далечен и различен свят,  е изкуството.  Ето показания клип. Насочих ви към него  и модерната, уникална  музика на  изключителния  европеец: PREM ИСУС  .   Ето още    За Prem Исус.  Ако се поинтерсувате повече,  сигурно ще разберете и какво е индийско реге, колко по различен е света с музиката на  Prem Goshua  и надявам се ще си отговорите на  още стотици въпроси…

април 20, 2009

„прост като ГЪБЕНА ЧОРБА“ – рецепта

Filed under: кулинария — Етикети:, , , — гравитон @ 10:35 pm

         Не  знам кой го е казал : „Прост като гъбена чорба”!?  Не знам и защо го е казал. Не знам и дали е прав!  Но знам от собствен опит, че гъбената чорба е вкусно нещо!  И понеже съм сигурен, че болшинството от Вас са се затъкнали в празничните великденски дни  с месища, алкохоли и яйца, ще Ви предложа една кратка рецепта за постна  ГЪБЕНА ЧОРБА, така както я приготвям аз.

          Продукти:

          Гъби печурки  250 гр.

          Моркови –            2 бр.

          Картофи  –         2-3 бр.

          Кромит лук  –       1 глава/ или 2 стръка пресен лук/.

          Олио –                4-5 супени лъжици.

           ½   лимон / или 2-3 супени лъжици оцет/.

          Подправки:  сол на вкус,  магданос – 1 голяма щипка, дивисил – 1 голяма щипка.

          Застройката:

          Едно кокоше яйце.

          Кисело мляко-   ½  кофичка.

                     Начин на проготовяне:

                     В тенжера на силен огън, запържваме в 4-5 супени лъжици олио 1 глава ситно нарязан лук, до омекване.  Доливаме   2 литра вода. Добавяме измитите и нарязани на едричко гъби печурки – 250 гр./ измивам ги в найлонов плик с вода и два пъти с по 1 лъжица брашно разклащам/, 2-та нарязани от четвъртинки моркова на пластинки, 2-3  в зависимост от големината им , нарязани на кубчета картофи, слагаме и черния пипер, дивисила, магданоза и половин изстискан лимон /ако нямате – може 2-3 супени лъжици ябълков оцет/ сол на вкус.  Варим около 30 минути /до увиране/.

                    През това време за застройката, разбиваме едно кокошо яйце с малко вода, добавяме и ½ кофичка кисело мляко, разбиваме отново и варим, като постояно бъркаме, до завиране 1-2 минути.

                     Изливаме застройката в още топлата чорба, разбъркваме и консумираме с удоволствие още топла или студена превъзходната ГЪБЕНА ЧОРБА, пък който си иска нека да казва : Прост като гъбена чорба… Да Ви е сладко!

                    imgp3476

април 17, 2009

АСЕНОВГРАД

  

                   За този чаровен с атмосферата си град,  може да се говори много.  Сгушено  в полите на Родопа планина, градчето стои хилядолетия непоклатимо от двете страни на река Чая, като врата между Беломорието и Тракия, между Ориента и Запада, между  Севера и Юга.  И макар само на  18 километра от вечния и уникален Пловдив, Асеновград си има своето специфично място и атмосфера и днес. За това, няма да търся думи и  да  Ви разказвам за него и неговите прелести, за асеновградчани и техния днешен живот,  за 40 те църкви, и множеството магазинчета за булченски рокли, за съжителството между  турци, гърци и българи, за етническата толерантност и  добрия стопанин.

                 Не може да се опише,  може да се усети, да се почувства и съприживее!  Ако посетите  Асеновград в тези пролетни дни  или  през горещите летни дни, ще се насладите  и на прохладата  му.

                 Асеновград Ви очаква ! Вижте тези снимки, те говорят повече от думите!

imgp33241 imgp32822imgp32832
 
 

 

април 16, 2009

ЧУВСТВЕНОСТ

Filed under: музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:33 pm

Едно от любимите музикални произведения, на една специална за мен жена!

Bach – Matthaus Passion – 39. Aria A – Erbarme dich

Roy Goodman, Brandenburg Consort – Countertenor: Michael Chance

април 15, 2009

БЛАГОСЛОВ – така го чувствам

Filed under: музика — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 10:16 am

Едно изпълнение на  Gary Moore – One Day    

                                  

Един блуз предизвикващ  буря от чувства,  нежност и копнеж за обич, тържественост на  химн и благослов  и  свят изпълнен с любов!

 

 

 

април 8, 2009

ЗА ЕДНИ ХЕРМАФРОДИТИ – в помощ на техните събирачи

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 2:10 pm

recovered_jpeg-digital-camera_11265       Колко и какви са резервите на тяхното месо за отделните страни и континенти, още не е известно, но трябва да се смята, че не са малки. Данните показват, че в сферата на международната търговия само за Европа, годишно се събират и продават над 10 000 тона живи. Трябва да се има пред вид, че количествата, които се събират и консумират от населението на Европа пряко, без да минават през сферата на търговията, са много по големи.
        Първите дадни за появяването, развитието и разпространението им датират от времето, когато са почнали да служат за храна на човека.
       Според една легенда боговете били големи любители на охлювите. Те били достъпни само за тях, защото били със златни черупки и имали по едно крило, с което излитали във въздуха вертикално, като малки блестящи пламъчета и само боговете можели да ги хващат. Обикновените земни хора никога не можели да се доберат до тях. Веднъж Венера, която обичала един красив смъртен, земен жител, откраднала една дузина от охлювите на боговете, отнесла ги в имението му, намиращо се в приказен замък на Средиземно море, отрязала им крилете, преобразила черупките им и ги пуснала на свобода. Охлювите се разпълзели из храстите, размножили се и се разпростаранили по равнини и планински склонове. От тогава, когато слизала на земята, Венера и нейния любим, събирали охлюви и се угощавали. И сега в някои райони на Пиринеите – във Франция (гр. Нарбон) и в Испания – в чест на Венера се устройват празненства, на които при тържествена обстановака се консумират печени охлюви и се пеят хвалебствени песни за богинята дарителка.
       Доказано е че месото и слузта на охлювите, както и тяхната кръв са носители на различни количества калциеви и фосфорни съединения, други минерални вещества, хеликорубин, мед, активна диестаза, протеини, витамини (аскорбинова киселина) и именно тези им особености в миналото са занимавали човешката мисъл, а и сега дават основания за търсения в тази насока.

Състав на месото от градински охлюви и на някои други видове месо в %

Показатели Месо от
                                                           охлюв           говедо           свиня                   риба

1. Вода                                               81.0                 78                   48                       81.5
2. Белтъчини                                16.2                  19                    14.6                   16.9
3. Мазнини                                        1.1                     2                    36.6                    0.6
4. Мин. соли                                     1.7                    1                       0.8                    1.0
5. От минералните соли на 100гр. продукт:
kалций в мг.                               170                      10                                            120
магнезий в мг.                           250                     25                                               29
сяра в мг.                                      140                   215                                            180
цинк в мг.                                           2.5                    1.5
мед в мг.                                             0.4                    0.05
йод в мг.                                             0.006              0.0035

      С една дума, градинските охлюви са пълноценна и диетична харана. Те още от древността са били обект на храненето, медицината, изкуствата и религиите. В настоящия етап интересът към тях се диктува главно от стопанската изгода за хората – на тях се гледа най-вече като източник на животински белтъчини и деликатес.
      Географското разположение, климатичните условия, теренните особености и структората на почвата в нашата страна, предлагат много добри условия за разпространението на градинските охлюви в почти всички райони, за естественото и изкуственото развъждане на градинските охлюви.
       Основно количество живи градински охлюви и добито дълбоко замразено охлювно месо за износ, постъпват главно от окръзите в които ежегодно се организира събирането и изкупуването им, а именно: Габровски, Пловдивски, Кюстендилски, Русенски, Великотърновски, Пазарджишки и Плевенски . Кампанията по събиране на градинските охлюви и тази година започва с регистрация на пунктовете за изкупуване на живи охлюви. Уведомленията за организиране на изкупвателни пунктове се подават в най-близкото РИОСВ до 1 май, а събирането на охлюви ще бъде позволено от 10 май до 30 юни.
Този срок е определен със заповед на министъра на околната среда и водите. Заповедта урежда реда и условията за ползване, изкупуване с цел търговия в страната и изнасяне през границата на живи охлюви, черупки и месо от видовете лозов охлюв /Helix lucorum/ и градински охлюв /Helix pomatia/.
      Регистрираните пунктове трябва да отговарят на определени условия. Те трябва да са оборудвани с хладно помещение за съхранение на живи охлюви; подходящ амбалаж за съхранение и транспорт на живите охлюви – дървени касети или плетени полиетиленови чували “тип гаци”; калибровъчно сито за пресяване на маломерните охлюви с диаметър на отворите 28 мм.   Отговорниците на пунктовете са длъжни да връщат незабавно в природата маломерните охлюви, предадени при тях.С цел да подпомогна събирачите на охлюви, ще се опитам да отговоря на някой въпроси.
       Първо, мнозина навярно вече се чудят защо наричам охлювите хермафродити. Отговорът е ясен. Защото градинския охлюв спада към сравнително малкия брой животни с много силно изразен х е р м а ф р о д и т и з ъ м. Мъжките и женските полови органи на всяко животно са еднакво добре развити и са в състояние да произвеждат почти завършени форми на сперматозоиди и напълно оформени яйца.                                                                                                                                                При нашите климатични условия половата активност на градинските охлюви настъпва през първата половина на април и завършва в края на май. Размножаването става чрез яйца, като всеки охлюв в полова зрелост ( тя настъпва от 3-тата година до 5 – 6-тата) снася по 45 до 90 предварително оплодени яйца.
       Някои градински охлюви, като Helix pomatia L. заравят яйцата си в специално приготвени дупки в почвата на дълбочина до 12 см., а други като Helix aspersa M., настаняват яйцата си по повърхността на земята под шумата, между камъните, разни клонки и др., след което ги изоставят и не се грижат за тях.
       Инкубацията продължава около 20-25 дни, но при неблагоприятни условия (влага и топлина) продължава с още няколко дни. Оптималната температура за люпимост е от 16-18 градуса, като средната е 70-75%. Излюпените охлювчета изпълзяват през нощта или сутрин при разсъмване, когато околната растителност е още росна. Те се грижат сами за себе си, като достигат полова зрелост през третата или четвъртата година.
Приема се, че градинските охлюви имат средна възраст от 6 до 7 години, след което навлизат в старческа възраст с прогресивно повишаваща смъртност. За максимална възраст на охлювите в Европа се приема 19-20 години. У нас са намирани екземпляри по на 15-16 години. Единствения белег за определяне възрастта на охлювите са броя на секторите на черупката (навивките на черупката). Охлювчето се излюпва с 1 извивка, което ще рече, че на една година има 2 извивки, на 2 години е с три спирални извивки, на 3 години е с 4, на 5 години с 6 спирални извивки и т.н.
      За консумация и изкупуване се събират охлюви от 3-тата година. Което ще рече с 4 спирални извивки и размер на черупката по голям от 28 милиметра.
      Съобразно с годишните сезони, климатичните промени и необходимоста да се храни животът на градинския охлюв се дели на три периода.
      Период на активен живот. Започва след първите топли пролетни дни след като е паднал поне първия пролетен дъжд. При тези условия вече е започнало развитието на околната растителност и охлювите излизат да се хранят. При климатичните условия на България , при нормално настъпване на пролетта, изпълзяват масово през последните дни на март или най-късно до 5-10 април.
Така зимния период на покой (средна продължителност 6 месеца) се прекратява чак при температура на почвата на 5-10 см., когато достигне 8 до 10 градуса. До този момент охлювите са се заземили в дупки до 30 см.
        През лятото охлювите изживяват и лятна (суха) неподвижност. Това става когато температурата на сянка става по висока от 24 градуса и при голямо засушаване. Тогава охлювите запечатват отвора си със слюнка и изчакват в покой по добри условия.
      Надявам се вече е ясно защо охлювите се събират само от 10 май до 30 юни. Защото това е времето на тяхната активност и тогава месото им е най вкусно.
      След като си отговорихме на въпроса : Кога е най-благоприятния период за събиране на охлювите? – нека се опитаме да изясним още един от изключителна важност за събирачите на охлюви. С какво се хранят охлювите и коя е любимата и храна?
       Градинския охлюв се храни изключително с растителна храна и по начина на приемането и се приближава към тревопасните животни, а по начина на приемане на храната наподобява някои гризачи.
      Най-добре е да търсим градинските охлюви при любимите им храни. Ето някои от основните диворастящи растения, зеленчуци и плодове, които служат за храна на охлювите:
1. Копривата ( Urtica diocia) е неизменно в първото пролетно меню на охлювите от всички възрасти. Охлювите консумират младите листа на всички видове коприва, но особено предпочитата, така наречената „ мъртва” бяла коприва (Lamium) която е пълноценна храна и се усвоява до 90%.
2. Магарешките и някои други видове тръни Carbiiq и по точно младите им листа и стъбла се приемат с охота от охлювите и се усвояват около 70%.
3. Киселецът (Rumex acetosa) е с усвояемост около 70%.
4. Лайката (Matricaria chamomilla) е с усвояемост около 70%.
5. Глухарчето (Taraxacum officinale) е с усвояемост около 70%.
6. Детелина Trifolium pratense) е с усвояемост около 70%.
7. Люцерната (Medicago sativa) е с усвояемост около 70%.
8. Бъзът (Sambucus) е с усвояемост около 65%.
9. Черницата (листата) е с усвояемост около 80%.
10. Другите тревисти са с усвояемост от 55 до 80%.
11. Листата от дива череша, скоруша, вишна, от широколистини дървета – леска, дъб, бук, габър и др.
12. Зеленчуковите растения – зеле – всички видове, салати, листата на краставиците, цвеклото и др.
13. Зеленчуците – краставици, домати, тикви, картофи, алабаш, земна ябълка, диня, пъпеш и др.
14. Плодовете – всички узрели диворастящи плодове и тези ото овощните градини с нетрапчив или силно кисел и горчив вкус.
15. Концентрираните фуражи – главно пшенични и ръжени трици, брашно, чиято усвояемост е 90%.
16. Изсушения фураж – добре изсушена люцерна, ливадно сено, листа на зелени широколистни и др.
       Следователно ще търсим охлювите там където има посочените храни. Освен, че излизайки на почивка сред природата ще си починете, Вие можете и да подпомогнете семейния си бюджет.
От месото на градинските охлюви можете да си приготвите над 20 вида ястия, 5-6 вида супи и бульони, 7-8 вида местни и месо-растителни консерви и деликатеси.
      По нашите земи още траките са били любители на охлювното месо, от което приготвяли рядък деликатес: след сваряването поставяли всяко охлювно телце в изчистена черупка и го заливали с майонеза, така както се ядели охлювите от римските императори и както се ядат в много западноевропейски страни. И днес в най-луксозните ресторанти на западна Европа се сервират ястия от охлювно месо на високи цени. Опитайте и Вие! С каквото мога ще Ви бъда полезeн и за тяхното изкуствено отглеждане.
      До тук се опитах само да съм в помощ на събирачите на уникалните хермафродити. Използвани за храна на хората през хилядолетната история на човечеството, градинските охлюви са дар от природата.

април 3, 2009

ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА

ХЕЙ ХОРА, ПРОЛЕТТА СЕ ПРОБУДИ! ДА ВИ Е ЧЕСТИТА !
И УМНАТА ЕЙ!
Така си мисля, че е искал да се провикне ДИКО ИЛИЕВ с ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА! Чуйте го:

април 2, 2009

ЧУДОМИР

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 7:47 am

160px-d0a7d183d0b4d0bed0bcd0b8d180_531183250_bd9e5db9b7_o На шега, на майтап, ама наистина, само преди седмица се навършиха 119 години от рождението на Чудомир!
Димитър Христов Чорбаджийски (25 март1890– 26 декември1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник.

Цял век минал от тогава, пък и до днес, този уникален, български, писател-хуморист си остава актуален и ненадминат майстор на късия хумористичен разказ. А понеже наближават избори, предлагам да си спомним за него със следния от неговите шедьоври. Другите, Вие сами ще си ги потърсите.

“ Юряяя!…

То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега! Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване – кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.
С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.
Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.
Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:
– Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знаеш!
Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:
– Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ща се развали скоро.
Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:
– Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза?
А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:
– Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Mного знае тя, много е патила.
И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:
– Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.
Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.
Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили – щом има избори, всеки мъж трябва да гласува. Инак –глоба голяма!
Mъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът. Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:
– Помози ви бог, момчетааа!
– Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! – обадили му се двама-трима.
– Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
– Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика – му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
– Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!…. Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
– Кой кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по- високо:
– Дядо Рачооо – рекъл, – ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
– Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
– Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!…
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?“

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.