Mitkoivanov's Weblog

май 31, 2009

ЗЕЛЕНИТЕ ЧОВЕЧЕТА И ДЕЦАТА – опит за репортаж

      Днес 31 Май 2009 г., заведох внука на тренировка  по фехтовка.  Националния стадион „Васил Левски” все още се събужда. Неделя е все пак  и 10.00 часа   си е ранно време за  Софиянци. Децата от елитния клуб „Академик 2002”, макар и с малко закъснение пристигат и треньора Димитър Кънчев ги повежда да загреят с  кросче из Борисовата градина. Не ми остава нищо друго, освен да се помотам 2 часа  край езерото Ариана и парка, пък може да направя и някоя снимка…IMGP4032

      Езерото „Ариана „ е спокойно и тихо. Неспирния  поток от автомобили по „Орлов мост”се опитва да набразди огледалната му повърхност и да достигне в далечината, последния сняг на Витоша.

 

 

IMGP4037

 

     

          На метри от моста, на брега на самото езеро, група млади хора са се скупчили пред импровизирана палатка и си разпределят някакви задачи. След още двадесетина метра, сценични  работници построяват поредната естрада – подготвят я за Международния ден на детето 1-ви юни!

 

IMGP4039

      Увлечен от все повечето родители и баби, повели деца и внуци, навлизам навътре в парка. Самотен гълъб е кацнал на неподвижната люлка и ме гледа любопитно.

 

 

 

IMGP4044

 

Постепенно парка се оживява. Детски гласове и увесилителни песнички изпълват пространството между дърветата.

 

 

 

IMGP4050

 

       Приказен герой върви по пътеката и води хора към  голямата естрада. 

 

 

 

 

IMGP4055

 

      Постепенно пейките на Софийска община се изпълват с деца и възрастни

 

 

 

 

 

Магазинчето до естрадата е отворено. Лакумства и балони има за всички.

 

 

 

 

IMGP4057

     В 11, празника на децата започва. Честит празник деца! Става весело, жизнерадостно и приятно. Всички се скупчват към започващата програма. Само зелените човечета, онези същите дето си разпределяха задачите край импровизираната палатка до езерото, са се разпръснали из храсти и детски площадки и почистват.

IMGP4045IMGP4060

Това е техния реален принос за празника. Благодарим Ви зелени човечета!

май 30, 2009

ДА СТОПЛИШ ДУШАТА СИ – снимки на показ

        Утре 1-ви юни е МЕЖДУНАРОДЕН  ДЕН  НА  ДЕТЕТО!  Ден, на децата ни, на надеждата ни, на нашите цветя!   След туй започва тежко, горещо, политическо лято, ще ожънем  и слава богу,  идва ранната есен, та целокупния български народ да си почине!  И аз се изморих! Толкова дълго чаках пролетта, че сега , като дойде миналите дни с горещините си, а от вчера взе отново, че  и захладня, окончателно ме ошашави!  Изстрадалата ми душа затърси покой, радост  и красота, и го намери в изпълнената с птичи песни  и цветя, селска градина на Пордим.  Загледах се и стоплих душата си с  красотата на непретенциозните селски цветя! Ето част от тях. Порадвайте им се!

IMGP3961IMGP3964  IMGP3970                                                                                                     

IMGP3972

                                                                                                        IMGP3976IMGP3982IMGP3983IMGP3984IMGP3989IMGP3998IMGP3994IMGP4000Копирование Копирование IMGP3980IMGP3978

май 29, 2009

ЧАКАЛНЯ ЛИ Е ИЛИ ГЪЛЪБАРНИК ? – фоторепортаж

Filed under: Фотография — Tags: , , , , , — гравитон @ 11:06 pm

IMGP4008

Не им стигат другите проблеми на железниците ни,   ами и чешити като мен все се заяждат.  Ама какво да правя като съм гласоподавател за европейския парламент  и претенциите ми пораснаха. Станах европеец, плащам данъци и за ЕС,  и искам и нашите гари да са като европейските?  Ей на, вчера 29 май 2009 година , чакам ускорения бърз влак 2602 от Варна за София в чакалнята на гара Плевен. Обед е, а той пак взе, че закъсня, с което си действие предизвика у мен раздразнение и опасение, че ще си изтървя в  София връзката за Пловдив, както и стана. И тъй като времето от пристигането на пътническия, до потеглянет на ускорения  се увеличи над час, имах достатъчно време да поразгледам чакалнята и перона на северната   врата на града на Българо-Руската дружба. Вярно е,  по времето на управлението на така наречените „демократи” от СДС и особено на кмета Зеленогорски, Плевен вече не е онзи притегателен туристически магнит за туристите, особено руските. Вярно е,  докараха  го до там да няма  и от страната посетители на музеите,  костницата и панорамата, но все пак жп гарата си е  лицето на града и съответно трябва да има вид на прилично умита, сресана и гримирана мома.

IMGP3922 

     За съжаление, онова което видях, няма нищо общо с изискванията за чистота и уют на чакащите пътници, камо ли с претенциите за европейска гара. Това дето мазилката от тавана на козерката на първи перон се е срутила все пак е простено, макар да говори, че стопанина и не е на място. Простено е щото  в момента вече се извършва ремонт.  Но това, че мозайката в чакалнята и перона е мръсна, разбира се не е простено, още повече, че не видях някой да чисти. Нали всяко поредно съкращение почва и завършва с чистачките? На всичко от горе,  из краката на пътницете си се провират цяло ято гълъби. Разхождат се и цвъкат по пода, а като се подплашат и излетят с размахването на крилете си завихрят  доволно голя облак от прах. Горките птици, така добре са се настанили  и  засипват пътниците с гугукане, гълъбови любовни песни, прах и перушина, както и доволно количество  изцвъквания  по дрехите на чакащите или наредени на касите пътници.

      Наблюдавам ситуацията около мен и най-нормално в съзнанието ми изпълзява въпросът: ТОВА ЧАКАЛНЯ ЛИ Е ИЛИ ГЪЛЪБАРНИК ?  Пък после си викам, я да им подскажа на отговорните фактори, тъй и тъй правят ремонт, да вземат да монтират поне в чакалната  от онези модерни устройства с ултразвук, дето плашат птиците и не струват милиони. В прочем,  този проблем стои  и пред редица  други гари в страната ,  като например гара  Подуене.

 IMGP4005

           IMGP4010         

       И още на един въпрос не можах да си отговоря.  Защо за обезтревяване на гаровите коловози преди време се използваха  химикали,  а сега жива сила с ръчни моторни косачки. Вижда ми се като гайда с компресор? Че то ефекта от това косене е една седмица, до следващия дъжд?    IMGP3926

май 25, 2009

За филма „Атила” и песента „Ясен месец веч изгрява” – питане

            На връх  националния празник 24 май, БИ ТИ ВИ , от 20.00 часа,

 представи отново Историческия филм „Атила” вождът на хуните.

 Както се казва, филмът много ми хареса. Сериозно, струва си човек да го гледа, а още повече да се заслуша в прекрасната музика на  филма, като мен.

Дали съм прав или пък не, не знам, но на няколко места във филмовата музика ми прозвуча, до болка познат   мотив от българската народна песенЯсен месец веч изгрява”. Чуйте я:

             А сега сравнете с филма. :           Първо в Атила Part 9 от 9.00 към 9.10  

               А също и в Атила  Part 10  от 3.20 нататък    по точно в    

                          Та питането ми е прав ли съм или само така ми се чува?..

НОВ СПОМЕН ЗА СТАРИ НЕЩА – или за общото между хората и кучетата

Filed under: разкази — Tags: , , , , — гравитон @ 8:56 pm

    От един приятел  съм запомнил две неща. „Жена ми никога не ми е отказала” и „ За живота на кучетата в Коми може да напиша цяла дисертация”. Понеже не искам да  се меся в семейния  му живот, оставям на Вас съжденията  по първото му твърдение и безпрeкословно потвърждавам второто, щото ако по първото нямам преки наблюдения,  то за второто имам достатъчно лични наблюдения и анализи.

    Интересът ми към комските кучета , както знаят редовните ми читатели, беше извикан на живот от момента в който съпругата   и детето донесоха в къщи малкото кученце, болонката Фъцка.  Наистина това дребно , невзгледно създание за по малко от година, успя да ме направи от върл противник  за отглеждането на домашни любимци в най-ревностен техен защитник. За това сега няма да  се впускам в подробности относно големите бели, които това малко създание непрестанно правеше, а ще споделя наблюденията си относно  беспризорните кучета в посьолека.

     С една дума ще Ви спестя за постояно разкъсаните пети на маратонките, за нахапаните крака на столовете и масата в апартамента или за онези два чувала червени чушки, дето домашната Фъцка беше пренесла една по една от терасата в антрето, като най-старателно и методично беше отгризала върховете на всички чушки. В прочем от мен да знаете, кучетата, за разлика от някои злояди деца,  много обичат червени чушки, ябълки моркови и други плодове и зеленчуци. И те като мойто кученце обичат  сутрин на разсъмване да измъкват стопаните си от топлата постеля и да ги разхождат около блока, уж за неотложни нужди, а всъщност само за да поразгонят и респектират котките наоколо. Аз вече и знаех номера, но като се изправеше на задните  крачета и  започнеше да ми се моли, като богомолка с предни лапи, не можех да и устоя.

      Мисля да  Ви спестя и за перипетиите по снабдяването на Фъцка с паспорт и нейното транспортиране с влак и самолет от Благоево до Пловдив. Ще  Ви кажа само, че болонката „собачка Иванова”,  много възпитано си спеше до мен в белите железничарски чаршафи от Благоево до Сыктывкар, и направо не съществуваше когато в спалното купе влизаше шафнера.  От Сиктивкар до Киев  и от Киев до София, кученцето като истински летателен ас пътуваше долепено на пода до краката ми и къде от страх или вибрациите на самолета само трепереше, неотделяйки от мен погледа на топлите си черни очи. Заслужава да отбележа, че на летището в Киев, където слизахме за митническа проверка при излизане от тогавашния СССР, кученцето най възпитано се възползва от тревичката в градинката и си маркира за последно родната земя .

     Така Фъцка стана българско кученце и даде повод на баща ми, пенсиониран железничар, да отговори на подигравките на картоиграчите зевзеци в пенсионерския клуб в Пордим, дето го матапеха: „Е Кольо, много ще те гледат твоите гледачи щом и куче са ти дали да им гледаш”.  „ Какво бе,  знаете ли колко е интелигентно? Че то чак от Съюза е докарано. Вие на самолет летели ли сте? Не сте! А то и на влак и на самолет се е возило да дойде при мен от  2000 километра!”-  отговаряше баща ми гордо,   а кученцето му беше благодарно за защитата. Изпращаше го до клуба, а малко преди да затворят, по някакви негови си биологични часовници, отиваше да си го прибере.

     Ще взема да  Ви спестя и как омъжихме  Фъцка за арменския бял булон Бенджи от съседния блок. То в живота ни така се стичаха обстоятелствата, че все сме имали съседи арменци. Ама тя работа стана много просто, от един път. Срещнаха се значи на разходка Фъцка и Бенджи и докато ние със стопаните му си говорехме, те взеха, че се харесаха .   Така  Фъцка ни роди 4 български  кученца, дето сина ги кръсти Олеся, Белла, Грациела и Бенджи. Ака знаете каква грижовна майка беше и как ги пазеше!  Допускаше до себе си и малките кученца само сина и жената, и даже  на мен се зъбеше. А влезеше ли съседката Нела, дето живееше в съседния апартамент, Фъцка побесняваше. Лаеше  и налиташе, докато горката арменка, пищейки от страх и ужас,  не се качваше права на дивана.

      Наистина стига толкова за Фъцка, защото болшинството кучета на българи в  Коми нямаха за късмет  стопани като нас. Да си признаем честно, често тръгвайки си за България стопаните им ги зарязваха. Как са се чувствали горките животни съдете сами.

       Малко преди да се приберем,  есента на 1988 година, едни съседи в Благоево си заминаха и зарязаха домашното си кученце, болонка ли, пикинез ли или пинчер, не помня вече, и си заминаха оставяйки го на произвола на съдбата. Горкото куче. Какво разбра не знам, но се скри под ваната в банята и не допусна никой до себе си. Новите стопани на апартамента му слагаха храна и вода, но то не ги покътваше. Само скимтеше жално  и след една седмица си умря от мъка.

       Е, слава богу не всички го преживяваха толкова трагично. Много от тях се приютяваха  към скитащите по улиците изоставени кучета и макар и обидени и огорчени живееха своя социален живот,  верни и обичащи хората и най вече децата, дето се завираха  да играят с тях даже в самите подвали  под блоковете, имаха свои закони и нрави. Че кой от вас не е виждал как куче, особенно мъжкар,  препикава камани и ъгли на сградите? Маркира си района, с една дума. Казва „Тука е моя територия!”  И другите кучета като вървят и душат, по височината разбират на  колко по силно и голямо куче е района и се оттеглят благоразумно.

       А Вие, виждали ли сте кучешка сватба? Забелязали ли сте какви нрави и ред има при тях? Ние веднъж наблюдавахме с мойта  Фъцка от терасата една кучешка сватба.

Гледам навървили се двадесетина кучета, ама най различни породи, като се започне от малките пикинезчета,пинчерчета,болонки, кокер шпаньоли, авгански хрътки, лайки, немски овчарки и сан-бернари и други, та до местна подобрена и улична превъзходна. Вървят значи „сватбарите” по строго определен ред. Най- отпред, една разгонена малка булонка –  тоест булката. След нея, най силния от глутницата, един едър пес, кръстоска  на кавказка овчарка и ротвайлер.  Зад тях кумовете, няколко също едри кучета мераклии,  по назад в сватбената процесия подредени все по слаби и малки кучета  – сватбари, шафери и шаферки, сиерджии и сиерджийки. Опитват значи някои от по големите да се приближат до булката и да  се възкачат върху нея, но младоженика с ръмжене и закани ги държи на разстояние. Булката поспира, оглежда ситуациата, избира го, като най- силен  и  чака. Той я настига, приближава се зад нея, подушва  я , погалва я, захапва я нежно за врата и като я поема с предните си лапи, поддига си я и я покрива. „Олеле , викам си, тази малка булка, тоз голям пес ще я разкъса.” Песа си свършва работата, изплезва език и изнемощял слиза да си почине. А булката? Булката отминава няколко крачи, спира, обръща се и доволна го чака за още.  Многократно… След 9 седмици или 63 дни, подвала се обновява с десетина малки кученца… И така до безкрай. Живота продължава.

       Тук ще спра, драги читателю, ще се върна към историята за мойто кученце Фъцка и нейната кончина.

        Живеехме в Пловдив.  Роди  три пъти по четири прекрасни кученца. Беше толкова добра майка, че с млекото си даваше на малките кученца цялата си сила и минерални соли. Стигаше до там, та направо се парализираше или трепереше като лист от изнемощяване. Слагахме и инжекции с калции и се закрепваше. В един късен след обед я бях извел на разходка. Затича се през улицата – за да е до мен! Единствената движеща се по булеварда кола, връхлетя и я удари. Гледаше ме с влажните си черни очи и очакваше да и помогна! Простенваше от болка и ближеше ръцете ми. За да я спася от мъките, ми идваше с един удар да я лиша и от последните капки живот.Мъчи се цяла нощ… На сутринта … Малкото малтийско болонче, ме остави с мъката и спомена за десетината години, в които споделяхме доверие, хляб и постеля!

май 24, 2009

ЗА САМОЛЕТИТЕ И БУКВИТЕ – прозрение

     24 май е! Празник на Славянската писменост и култура!

      Над  Пловдив и  Родопа планина прелитат  натовски турски самолети. Провежда се поредното авиационно шоу – или демонстрация? Свръхзвуковите самолети заглушават тишината и птичите песни. Цветните дири разсичат спокойното синьо небе и замъгляват хоризонта.

     От  БНТ   плахо и приглушено се чува Националния хим на Република България! Национален празник е! Ден на Славянската писменост и култура. Буквите се подреждат в своя естествен ред, като непробиваема стена и защитници опазили ни през вековете!…

май 23, 2009

24 май ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСТВОТО

Ден на славянската писменост и култура

433_43

 

     Св.Св. Кирил и Методий

 

Праздник болгарской культуры и славянской письменности (День святых Кирилла и Мефодия)

ДЕВИСИЛЕНА СУПА – рецепта за лятна супа

Filed under: кулинария — Tags: , , , , — гравитон @ 2:43 pm

След безконечните зимни празници с тежки мезета  и руйни вина, след  пролетните блюда с агнешко, бяло вино и бира,  дойде ред и на посните ястия. Какво по хубаво  от това, през летните горещи дни да хапнете  студена и ароматна постна  супа!? Е, ако имате на сърце,  придружите  я  със студена ракийка или мастичка.

    И не се чудете от какво да я приготвите. Пролетното разнообразие е голямо.  Ще заостря вниманието Ви върху  едно растение, дето го има почти във всяка зеленчукова градина и се използва за подправка   и БИЛКА от всяка добра домакиня –  ДЕВИСИЛ (селим)!. И   тъй като е всеизвестно, че девисили е една от най-силните и уникални подправки на нашите географски ширини, аз ще добавя само, че преведено от гръцки името му ДЕВЕСИЛ  ОЗНАЧАВА 9 СИЛИ!

    Ето и РЕЦЕПТА  ЗА ДЕВИСИЛЕНА СУПА ОТ ДОБРУДЖАНСКИЯ КРАЙ.

    Необходими продукти: – Пресен лук  – 1 стрък

– Пресен, нарязан на ситно девисил – 1 чаена чаша

– Картофи, настъргани с ренде на едро – 2 бр.средни

– Лемон  1 бр., сока от лемона и настъргана на ситно кората.

                                               ( в краен случай заместете с 2 лъжици супени ябълков оцет)

–         Сирене краве – 100 грама.

–         Растителна мазнина (олио или зехтин) – 5-6 супени л.

–         Сол на вкус.

–         Вода  литър и половина.

     Слагаме ситно нарязания лук да поври 2-3 минути във водата и мазнината. Добавяме настърганите картофи да врат 10-15 минути. Добавяме и ситно нарязания девисил да ври още 2-3 минути. Отместваме от огъня  и добавяме сока на 1 лемон и настърганата на ситно кора.

     Сервираме в купички, все още топлата  или изстудена супа , като предварително  на дъното на купичките поставяме  разтрошеното, смакано или настъргано сирене.

     Добър апетит и да Ви е вкусно!

май 22, 2009

НЕСРЕТНИЦИ – фотосреща с избиратели

Filed under: Фотография — гравитон @ 9:19 pm
ОБЕД

ОБЕД

ДА !ТОЙ ОБЯДВА пред ТРИМОНЦИУМ!

ДА !ТОЙ ОБЯДВА пред ТРИМОНЦИУМ!

 ТОЙ РАБОТИ НА ГЛАВНАТА !

ТОЙ РАБОТИ НА ГЛАВНАТА !

  ОБГРИЖВАНЕ !

ОБГРИЖВАНЕ !

НОЩУВКА В КЮЧУК ПАРИЖ !

НОЩУВКА В КЮЧУК ПАРИЖ !

 

  Да знам, че снимките са нелицеприятни!    Извинявайте!   Не можах да ги подмина. Пък и вие като гласувате мислете!

КЛЮКАРНИК

Клюкарник, Стария град, Пловдив
Клюкарник, Стария град, Пловдив

        В навечерието на Празника на  Славянската писменост и култура –   24 май, да ви

питам нещо.   Чували ли сте за Пловдивските кокони? А знаете ли какво е това специфично българско изобретение – КЛЮКАРНИК?

 

 

 

 

 

Ей на, вчера, като ме „стегна шапката” в 30 градусовата жега и се запилях из Стария град. За релаксация един вид. Разхождам  се по сенчестите калдъръмени улички, снимам си и размишлявам  по думите на Любен Каравелов ,  в Българи от старо време:„   Всичките пловдивски кокони носят чалми; а Копривщица подражава на Пловдив. Тия кожухи, както и чалмите, се носят от пловдивските кокони и от погърчените …”

        Разсъждавам, значи и неусетно стигам до извода, че отбългаряването не е от вчера,  а  България пак си я има. Е ще се намерят песимисти, имало ги е винаги и пак ще ги има,  дето ще кажат: „Да, ама ако криворазбраната цивилизация и отбългаряването са навлизали в душевността на пловдивските кокони най-вече през клюкарниците, издадени от къщите над калдъръмените улици, или  чрез чаршията, то днес положението е много по сериозно с глобализирането на света и инвазията на информационните технологии.” Така е.  Ако навремето  информацията е влизала в дома и душата на българина през окната на надвесените над улиците прозорци,  пред болшинството от нас вече има интернет и  надничаме и слухтим чак на другия край на земното кълбо. Разговаряме и се виждаме в реално време и нещо повече.  Стотици хиляди българи за броени часове се озововат на другия край на света. Щото е казано „Око да види, ръка да пипне!”  

      След като съседа си беше в Пловдив и пак замина за  Лондон, където се бори с живота, както хората го правят навсякъде по света, и след като онзи ден племенницата си дойде  за дестина дни от Щатите, където  доучваше  американското право,  след като завърши с отличие право в СУ,  снощи си чатихме и с племенника. Той е вече четвърти курс  Телекомуникационни системи  на Техническия, учи трета година и Академия СИСКО и работи в престижна международна телекумоникационна фирма в София. Сега е в Хонландия, където  прави курсова работа, а есента  му предстои и едногодишно учене в Япония. И той като кака си ходи до Щатите на студентски бригади  ама накрая отсече „ В  САЩ ще ходя вече само като турист”. Та се чудя за здравия му български корен дали няма заслуга и  способността му да играе български народни танци?  С една дума той е светлия пример за внука, изпраскал четири шестици на малката матура от ІV клас и говорещ вече прилично английски.  За племенника светъл пример пък  си остава сина.  Последния отсече преди години, че парите и  переспективите са тука и не сгреши.

       Та така, като ги гледам как се развиват край мене и ми е спокойно на душата. Трябва им само още малко време да поизрастнат и да поемат съдбините на Майка България! Здрав  им  е  корена, няма да и изневерят. Скоро ще извоюват мястото си в света  и  ще издигнат авторитета на България. Само им трябва спокойствие и сигурност, другото те ще го направят. Какво да искам повече от тях като са само на 9, 22 и 35 години!

 

 

 PS.  А, ето  част от  и последния ни чат:

 

[18.5.2009 г. 00:13:59] Митко Иванов каза: Ками Честит Рожден Ден ! Желаем Ти Здраве,Щастие и Успехи във всяко начинание! Нека светът бъде в краката ти! (sun)

                                   Вуйна и вуйчо !

[20.5.2009 г. 18:26:31] KG каза: Blagodarq 🙂

[20.5.2009 г. 19:27:08] МИ каза: Как мина купона? Как я караш?

[21.5.2009 г. 09:19:08] KG каза: Zdr Vui4o

[21.5.2009 г. 09:19:15] KG каза: ot sabota obikalqm belgiq i holandiq

[21.5.2009 г. 09:19:20] KG каза: i malko germany

[21.5.2009 г. 09:19:37] KG каза: minah prez dortmund koln brussels rotterdam haga

[21.5.2009 г. 09:19:41] KG каза: sega sam v amsterdam

[21.5.2009 г. 09:19:55] KG каза: i takmo tragvame na sever kam digata koqto zagrajda severno more

[21.5.2009 г. 09:20:28] KG каза: v sabota se pribiram do BG za 1 sedmica

[21.5.2009 г. 09:20:33] KG каза: da vidq sestra mi

[21.5.2009 г. 09:20:37] KG каза: ti kak si ?

   Разхождам се в Стария град!

IMGP3793IMGP3759IMGP3747IMGP3749IMGP3757IMGP3758IMGP3778IMGP3784IMGP3818IMGP3826

 

 

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.