Mitkoivanov's Weblog

май 4, 2009

ГРЕШНИК – втора част ВЪВ ВЛАКА

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 1:06 pm

            Често му се случваше да си спомня за първата   и незабравима ученическа любов. Ето го и сега, пътува във влака от  Пловдив  за Плевен.  В София си спомня, че тя, неговото цвете е женена и работи в столицата.   Разучил е даже и къде, и някак ненадейно за самия него му се прииска да я срещне, ей така, ненадейно.   Стотици пъти се беше канил нарочно да я потърси. Представя си как ще  поседнат по на едно кафе, дето се вика, ще  разговарят като приятели за онези мили години, когато съзряваха или поне ще си разкажат на кой как е минал живота през изминалите 45 години, какво семейство е създал и т.н. Готин и сега върви по перона на гарата в очакване да я срещне. Въобще не допуска, че може да се срещнат и тя да не го познае. В собствените си очи  си е  се същия, като едно време, висок и строен, добре сложен, елегантно атлетично тяло на лекоатлет и баскетболист, но не от най-високите. Надява се и сега да  е като някога, забавен и усмихнат артистичен вицаджия, дето умее и да изслушва женската душа.  Това му качество, че умее да изслушва го направи завинаги харесван и желан от стотици момичета и жени.

         По едно време, по големия му брат ( с 5 години) започна да се оплаква, че не може да се ожени, защото девойките които харесваше баткото,  макар и да беше по-малък,  харесваха него.Така  Готин  натрупа опит с доста каки  и се издигна до Коцкаров – опитния мъжкар дето се раздава и дарява с наслада и щастие жените.   Ама това стана чак след като излезна от военното училише, след като година време работи и спортува професионално в Русе. Така нахитря и узря с времето. Стигна до там, да е харесван и желан от почти всички девойки. Харесваха го най-вече заради това, че градеше дружбата си с  всички на приятелски, равнопоставени взаимоотношения и доставяне на взаимно удоволствие и наслада. Нямаше навика да лъже, беше откровен с момичетата и сваляйкии звезди от небето, правейки и комплименти и възнасяйки тяхната неповторима красота (защото наистина всяка жена си има своите най-красиви страни), той беше уважителен и галантен кавалер, предлагащ им приятелство и любовни изживявания, без да се увлича и да обещава брак. В прочем имаше само едно по-малко от него момиче,  което пазеше и  за което се ожени по любов след  5 години дружба.  Заряза и  спорта и кариерата и хукна от  Русе та в Пловдив. Иначе,  при всичките си похождения Готин се стараеше и успяваше да достави удоволствие първо на дамата. Опита го беше научил да се въздържа и да се остави на върховното удоволствие едва след като  усети, че партньорката му е “готова”. С една дума, нямаше проблем с разбирането на женската душеност и тяло. Партньорката за него беше като цвете и резонираща цигулка в музиката на любовта и градината на щастието…

          Но всичко това достигна едва в своята средна възраст. А сега пътуваше към Плевен и си мислеше пак за неповторимата, първа , ученическа любов. Ето я. Представя си каквато я помни на 16-17 години. Крехко, грациозно момиче, с пъстри, зелени очи, чуплива светло кестенява коса и хитра подкупваща усмивка…

       За миг Готин  Коцкаров излезе от приятния унес. Влакът  потегли. Софийската гара забърза към последните вагони и остана назад с видението на неговия приятен спомен.  Огледа се. В купето пътуваха четирима мъже, около шейсетте, две момичета на около седемнадесет години и две  жени, набори на мъжете. Едното момиче чеше книга, другото слушаше музика с МП4, единия мъж и жената задрямваха, а набора отсреща  и жената до него си говореха тихо и разпалено. Ненадейно от устата на жената, Готин Коцкаров дочу името на градчето в което бе учил и срещнал незабравимата ученическа любов. Без да иска се загледа в нея.Устните, скулите, трапчинките по бузите и най-вече пъстрите и зелени очи го наведоха на мисълта:

–         Господи, възможно ли е това да е тя?

Спомни си жизнерадостното, малко, крехко девойче, сравни го мислено със стоящата срещу него възрастна, уморена, надебеляла и обезформена баба. И го напуши на смях. Наистина можеше и да е тя…Огледа лицата на двете девойки, после на двете 60 годишни жени, сравни ги и са каза:  “Колко жестоко е времето? Защо и тези млади момичета трябва станат като тях?”

         Влакът засили скоростта си. В унисон с тракането на колелетата пред очите му се засменяха образите на неговата първа, ученическа, незабравима любов  от някога и бабата срещу него и той се запита: “Струва ли си да разваля магията от мисълта за нея, неговата първа,ученическа, незабравима любов?”

         Реши да не се разкрива и да си остави вратичката отворена за спомена с някогашното мило девойче и надеждата, че не е тя, че тя си е  каквато я помни в сърцето си. Все така млада и хубава. Стана, излезе и се размина отново. Стори му се, че погледа и го парна в гърба и разбра,  не поискал прошка си остава грешник.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: