Mitkoivanov's Weblog

юни 28, 2009

КАПИТАН КОРНЕЛИ – образец за истинско кино

Избрани сцени от  „Capitain  Corelli’s Mandolin“ добавeни към песента на Celine DION  „Моя любов“ . Като добавя, че главните роли се изпълняват от  Пенелопе Крус  и Никълъс Кейдж, че участват още   Ирене Папас, Кристиан БейлДжон Хърт
Режисьор: Джон Мадън
Сценарист: Шоун Слово
Оператор: Джон Тол
Музика: Стивън Уорбек

 не  Ви остава нищо друго освен да го гледате!

„Адаптацията на Джон Мадън по бестселъра на Луи дьо Берниер е издържана в академичен дух, наситен с романтика…“-  Оливие Гере, сп. „Cine Live“

юни 26, 2009

ПОВТОРИ ТАЗИ НОЩ – още една приятна песен на Краси и Гери

 Песента   ПОВТОРИ ТАЗИ НОЩ – КРАСИ И ГЕРИ  ФУЛ е предложена от Student.мисли академично  и е успешно продължение на линията  в  песните им ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ   и  ПОБЪРЗАЙ ! Поспрете и ги послушайте на фона на  моите  СОФИЙСКИ ЗАЛЕЗИ!

Опитай тук!http://www.student.bg/music/all/16/1

Краси и Гери

IMGP4260

 IMGP4266

СВАТБАТА – откъс 8-ми от семейната сага Орис

Filed under: разкази — Tags: , , , , — гравитон @ 11:23 am

       Тази нощ, май, никой не спа. Все имаше  нещо да се донаправи, да се доизкусури. Когато  все пак,   си легнаха,  нито младоженеца, нито младоженката можаха да заспят. Превъзбудени от очакването и дневното напрежение, те отново се отдадоха на спомени и  премисляха  хиляди пъти блянове и  мечти.

        Легнала по гръб в моминското си легло Марийка подпря с поглед  снежнобелия варосан таван и  потъна в мисли.

–         Имах ли детство? – попита се тя.

Като извехтели парцали от дъното на изстраданото и детство се появиха

 картини, една от друга по-тъжни и сиви. Спомни си как 7-8 годишна , разпалва огъня на бащиното огнище,  вари първото си гърне боб за вечеря. Дима люти в очите,  косата и слаба,  като на засъхнала царевична реса, полепва по потната суха кожа и се вмирисва на пушек,  за седмици напред.  Боба и цялата къща се вмирисват на пушек, а  тя пак забързана да измете, да нахрани птиците и зайците в двора, завижда на комшийските деца, че играят на воля по поляната. Стиска  Марийка очи да прогони неприятния спомен, а  в ушите болезнено и тревожно се впива бебешкия плач на малкото и братче. Майка и и баща и, орат с двете дръгливи крави чак  на другия край на спечената нива и не чуват нито бебешкия плач, нито детския и писък, камо ли съскането на приближаващата змия.

        Марийка потръпва от ужас и страх и опита да отхвърли преживяния кошмар.Картината избледнява.   На нейно място се появява друга. Тя боса, с окървавени от бодланки и остри царевични кочени момичешки нозе, върви по напуканата, като старческа кожа земя и води  орящите крави. Ралото се запъва в коравата земя и сухите корени, и отмята ту на ляво- ту на дясно дребното слабовато тяло на баща и. Стиснал непослушното дървено рало,  бай Ангел неистово се бори със земята и живота.

       Ето го пак,  скрил се в купата с есенна слама,  дебне с пушката Колю. Ще го гръмне, като нищо ще го гръмне. Тя наднича от прозореца и сърцето и се свива от страх и обич.

–         Ехххх! – въздиша дълбоко  Марийка. – Свърши се с този нерадостен живот.

От утре сме мъж  и жена с Кольо.

      Неочаквано за нея самата, едновременно с тихата усмивка  на лицето и  в гърдите и се надига топла вълна от мъка и жал, за баща и за къщата, за по малкия и брат и майка и, за кравите, птиците и цветната градинка пред къщи,  а  от очите и,  като кротък пролетен дъжд потекоха сълзи – последните и момински сълзи.

       На сутринта суматохата в Монковци започна при зори. В къщата дрънчаха тави и посюда. Пилешката супа  беше сварена, пълнените чушки  се допичаха, а на сварените кокошки и трябваше само да се притоплят. Ранното пролетно слънце, се опита  отчаено  да пробие  тежките априлски облаци и като не успя, скри се  и зачака. Бай Иван,  нахрани и напои воловете и овцете, премина през изметения двор и се спря пред опънатите  за маси и пейки  салкъмови талпи.  Вече се беше пременил с най-новите си  железничарски дрехи. Снежно бялата памучна якичка и лъскавите железничарски копчета му даваха сериозен и празничен вид.  Погледа му инспектира   целия двор, спря се на няколко  стари кратуни, окачени по върбовите леси на овчарника и като ги махна и скри да се не виждат, погледна към небето.

–         Само да не завали! – притесни се той.  После влезе в къщи и се обърна към

 жена си Костадина . –  До къде я докарахте, Костадино?

–         Готови сме. Сложихме и яденето да се пече. Има време ще стане!

Докато идем за кръсника, па после до Ангеловци за булката, па да се върнем за венчавката в църквата, яденето ще стане. Баба Яна и дядо Никола ще се оправят тука. Има и комшийки да им помагат.

–         Иване, ний са оправим, ми вий тръгвайте да не  Ви чака кръсника и попа–

нарежда и дядо Никола- и додава – Ми петел хванахте ли?

–         Ей олисахме се. Забравих – сеща се старата баба Яна и хуква към курника,

да лови гребенчестия пернат символ на мъжествеността.

       -Ей сега ще хвана оня червения. Той е най едър. Я Костадино дай един бял пешкир па му го вържете на краката. Да са знай, че петел ще кукурига в тая къща…

       Изнизват се всички през широко отворените порти и процесията тръгва край високите кирпичени дувари,  към къщата на  кума. Тя е само след двора на Данаилите, на по малко от  петедесетина  метра  към гарата.Комшийска му работа.  Глъчкатата в двата двора се смесва  и сватбарите още не спрели пред отворената и украсена с зеленина порта,  биват  посрещнати, още на пътя,  от засмените та чак ухилени,  Христо Томов и Рада Томова, и то  барабар с децата им Иванка и сина и Митко.    Дядо  Иван носи украсена със здравец и  бяла кърпа  бъклица с блага ракия и я подава на кума.

–         Айде куме, наздраве и поемай парада.Дошли сме да те каним за булка да

ходим, кръщелника ти да женим – провиква се сватовницата, Мара на Панталашите и с грамогласното и ИХХУУУУ,  над селото се понася веста, че сватбата е започнала. Музиката засвирва тежкарска мелодия, като за пред кръсник и звуците и се понасят по влажния сутрешен въздух, чак до Стояновци.

        Снежина, лелята на булката, дето снощи стоя последна при нея, докато не изпрати Колю към  Монковци, наостри слух,  дочу тръгващата духова музика и сега като отговорник за външния вид на булката, се разбърза притеснена.

–         Марийке, закъсняваме, леля. Ела тука, идват. Облече ли се? Дай да те видя! Я

 чакай, дай тука да ти сложа малко червило, по малко руж на бузките, че виж са каква си ми бледичка, ма леля  – нарежда лелята и посяга да оправи грима на булката.

       – Не! – опъва се  Марийка. –  Недей лельо, нищо няма да ми слагаш! Не чу ли снощи какво рече Кьолю?”Да ни си посмяла да си слагаш червила и пудри, че връщам музиката! Искам та и та взимам такава каквато си си!”

       – Ма само малко, за ружче на бузките, ма леля!

– Лельо казах ти! Да върни музиката ли искаш? Ти не го познаваш!

И така булката си остава натюр, без мазила и цапала,  чиста и естествена, като

полско цвете, при зори на  Еньов ден.

       Свйрнята на музиката приближи и заедно с нея напрежението в дома на  Стояновци нарастна. Комшийки и роднини се засуетиха и забързано  прибирах  булката в къщата. Пред вратата на предната, окичена с венец, кьошка останаха двете празни обувки – булчените обувки. Митко, братът на булката и чичо и, подкрепени и от други роднини застанаха,  на страж пред вратата. Духовата музика нахълта с мощните си звуци, блъсна ги в  стените на къщата и надвесените облаци  и изтика на преден план Кольо, баща му и кума с кумата.  Колю посягна да отвори вратата, но брата на  Марийка не го пуска. Колю го хваща и отмества, но вратата е заключена.

–         Плаща се, плаща се, булка се продава!Плащай, плащай за булката- подвикват

весело насъбраните роднини.

–         Не му я давай Митко! Сестра ти е, да ти я плати! – подсказват други.

–         Айде да те видим колко ти е скъпа, Кольо! Като я искаш за булка, колко пари

 даваш за нея? – подвиква трети.

Колю вади пари и подава на брат и. Митко ги показва на множеството и като ги

 прибира застава още по твърдо пред  заключената  врата, с думите:

–         Малко са ! За толкова малко пари не давам сестра си!

–         Малко са, малко са! – пригласят сватбарите. Колю пак вади пари и пак  подава

на брат и. И така няколко пъти докато най-накрая Колю се обръща към множествето,  прави знак на музиката за тишина и напълно сериозен ,  достатъчно високо казва:

–         Куме,  аз викам, като не я дават, да връщме музиката, пък те да си

я държат.  Няма да я вземаме!

–         Прав си, толкова скъпа булка не можем да купим.

–         Хайде куме да си ходим! – предлага напълно сериозно и високо  Колю, ама

така, че да го чуе Марийка от вътре.- Тръгва ме си! – и тръгва надолу по стъпалата…

      В този момент вратата се отваря и отвътре разтревожена излиза Марийка.

       –    Чакай Кольо, идвам с тебе! – провиква се тя, а множеството сватбари се залива от смях.

       –    Чакай, ма Маро, къде хукна боса! – подвиква чичо и и и подава обувките!

       Колю се връща, Марийка потъва в прегръдките му, а чичото и сватбарите продължават.

–         Я са обуй булка, няма да ходиш боса, я!

–         Охо, Кольо, че те и много големи обувките и, тя няма да може да ходи с тях!

–         Трябвя дя се уплътнят! Пари трябва да се сложат вътре.

–         Кольо сложи пари вътре.

       Колю слага книжни пари в обувките и помага на  Марийка да се обуе.

–         Големи са и, големи са и!… Малка е булката,  за това са и големи – подмятат

 отстрани.

–         Още, още пари трябва да и  се подложат, та да стане по висока – подвиква трети.

       Колю се навежда и слага пари в обувките,  още два три пъти, пък накрая протяга мускулестите си ръце, грабва булката и докато се усетят брат и, чичо и и цялата и рода,  под общия хор  от закачки, смях и ръкопляскания, си я  изнася, като сърничка над ручей, та чак на пътя. Духовата музика засвирва весело и тръгва със сватбената процесия към църквата. От където  минат сватбарите, по портите излизат стари и млади селяни, да видят булката и младоженика. Най любопитните от жените,  приближават и обстойно оглеждат  натоварената до горе каруца с дюшеци, юргани, черги, постели, ковьорчета, пищимали, кърпи  и друга прикя и дарове приготвени от Марийка. На площадчето пред румънския музей,  процесията  спира, музиката  засвирва  и най-игривите  се хващат на  сватбеното хоро.  Няколко жени роднини,  минават до зяпачите и ги черпят  с бонбони и тестени сладки. Дечюрлига тичат весело през хорото и веселието продължава, до момента в който  кума  се изправя сред хорото и  нарежда на музиката да продължи. 

       Марийка, елегантна и стройна,  държи  хваната подръка с красивия си жених и двамата  уверено, като извадени от моден журнал, вървят и разговарят  непринудено с кума и кумата, по пътя  към църквата.  Марийка сияе,   лицето и цъфти в лъчезарна усмивка, а  Колю сериозен, делово я води  напред. Ненадейно Марийка спира уплашено. Лицето и прeбледнява. Пуска се от Колю и застава пред него, като  виновно дете пред майка си. Плахо, през сълзи проронва:

–         Кольо, пръстена ! Загубила съм го.

      За миг веста, че булката е загубила пръстена на младоженика  покруси сватбарите. Усмихнатото до преди малко слънце, се скри  засрамено над бухлатите облаци. .

Музиката млъкна. Смут обзе и деца и възрастни.Покрусата е всеобща. Започна едно търсене! Мнозина тръгват назад по пътя, други наобикалят булката и я зярязпитват,  но инстиннктивно   навели глави, всички почват да търсят.   Марийка, объркана, оплашена,отчаяна и нещастна   гледа   Колю  в очите на спасител и не може да  проумее,   как можа да  загуби, така скъпия и венчален пръстен. С колко труд намериха сребърните пари (от къде ти злато) !  На нейния, Колю беше дал да  гравират  неговата буква -Н, а на неговия, нейната – М. Марийка поглежда през сълзи малкото пръстче на Колювата ръка и вижда,  нейната халка е там вярна и истинска. Огледа, за кой ли път ръцете си и за сетен път  се увери, че голямата мъжка халка с неговата буквичка се е изхлузила, кой знае къде. „Господи, не можем да се оженим !” –помисли си тя , цялата като кълбо калчища от нерви и нещастност.

       В този момент до нея и Колю се изправя бащата  му:

       – Я не плачи булка, какво толкова е станало! Изхлузило се е някъде. Да даде господ с него да  Ви се загуби и лошото в живота! Митко, я ела тука – обърна се свекъра към по малкия си син и и му нареди:

       – Бягай напред до магазина на дядо си Моше. Кажи, че аз те пращам, да ти даде друга халка за бати ти. Той знае колко голяма, нали  прави и тези. Бягай,  докато дойдем до църквата да си ни посрещнал.

        Брат му на Колю, не чака втора покана, понесесе  като вятър  към дюкяна на стария еврейн  и само след няколко минути  присрещна булката с новия пръстен.  Макар да нямаше гравирана буквата  на младоженика, пръстена си беше приличен и същи като първия. Сватбата отново си тръгна по  каноничния  ред. Само, че когато попът  понечи да поеме за размяна  пръстените, множеството в църквата притихна отново същисано. Булката пак  го беше загубила и то в църквата.. Слава богу,   този път конфузията, своевременно  прекъсна, щото две дечица много бързо го откриха  на земята зад патрахила на попа.

         От тук на татък  дядо поп пое божите дела. Няма и за половин час ритуалът беше извършен. Пред очите на роднини и сватбари, под строгия поглед на господ и със свидетелстването на кумовете,  попа  Кутуев,  на 4 април 1942 година, венча рабина божия Марийка и раба божий Никола,  за всеобщо успокоение на пордимската кротка общественост и безкрайната радост на възлюбените с техните роднини и приятели.

 

4 април 1942 г. Марийка и  Колю са вече мъж и жена

4 април 1942 г. Марийка и Колю са вече мъж и жена

          Така, тази тригодишна любовна одисея,  продължи с  подготвения сватбен обед в Монковци.  Марийка – едва седемнадесет годишна,  стана част  и продължител на Монковия  род. Предстоеше война, а Колю още не беше ходил войник.

юни 14, 2009

ДОМАТЧО

 IMGP4209                                                                                                          

Виждате ли го? Симпатично и  вкусно предястие, сътвори го жена ми! Защо да не си го приготвите и  Вие,  този Доматчо!?

      Вземате 6 узрели, средни по размер домата. Измивате ги. Слагате  ги да седнат на плоската си част  . В горната част изрязвате  капаче, най-много,  до една четвърт от височината на домата. С една  кафена лъжичка внимателно изпразвате домата отвътре.   После го запълвате  със следната,  много добре разбъркана  смес:

–         250-300 грама извара;

–         2 твърдо сварени яйца –   нарязани на много ситно;

–         2 зелени чушки – нарязани на много ситно;

–         1 малка глава кромит лук – нарязана на много ситно;

–         150 грама майонеза  (една опаковка);

–         1 кавяна лъжичка млян чер пипер;

–         1 кафяна лъжичка червен пипер;

–         1 кафяна лъжичка  кимион;

–         1 кафяна лъжичка, сух или нарязан на много ситно, джинджифил.

–         сол на вкус.

Всичко това смесвате много добре и  пълните изпразнените домати. Над

изрязаните 2/3 от домата допълвате с около 1/3  с топка от сместа. Може да я направите с лъжица за сладолед и или с обикновена супена лъжица.

         Декорирате видимата част на топката с 2 зърна чер пипер за очички, парченца морков или зелена чушка за уста и нос, поставяте „баретата” от предварително отрязаното капаче домат,  за шапка, а най отгоре през шапката  побивате  стръкче копър или магданоз за пера на шапката.

        Може да добавите, както в случая,  до 50 грама сирене, една  панирана , пълна със сирене чушка и да си прибавяте шопска или зелена салата и разбира се да сервирате с усмивка.

        Идеално върви със студена ракия, мастика или водка. 

        Апетитно и ефектно, нали?  Добър апетит и наздраве!

ПАК МИ СЕ ХОДИ В КИТАЙ

Копирование IMGP4213Преди няколко дни, приятел се върна от двуседмична екскурзия в Китай. Както си му е реда, поканихме го на гости и да сподели впечатленията си от тази велика страна.
– Промених мирогледа си! След това което видях в Китай, съм друг човек.
   С тези си думи, нашия приятел ни поведе в  необятната  страна и емоционалните си преживявания от видяното. Потопихме се в един друг свят.Стъпихме на  Великата китайска стена, посетихме Пекин ,Шанхай , и  Хонг Конг, возихме се с 480км/час на влак с магнитни възглавници , посетихме „Забранения град”, бяхме на най-големия площад в света, площада  Тянанмън, спахме в едни от най луксозните хотели в света, сблъскахме се с ред, подреденост, чистота, увереност, сигурност и спокойствие. Докоснахме се до живота на най-многолюдния народ. Видяхме как този народ превръща държавата си (с най-голямата територия в света), в райска градина. Запознахме се с едни от най-добронамерените  и трудолюбиви хора на света…
Сега у мен бушува огромно желание и тази година да ида в Китай. Не че миналата година съм бил,  но и тогава ми се ходеше.
Наистина, малко над 3500 лв. не са много, за видяното, за превъзходното обслужване от свръхпрофесионални екскурзоводи на английски, руски, италиански и какъвто искате език, само за за самолетните билети, ако щете.  Да,  тези пари не са много, но като ги нямам,  ще се задоволя с интернет. Почвам да ровя и разглеждам Китай . Опитайте и Вие!  Заслужава си!shanghai[1]

юни 12, 2009

СВЕТА ИСКА НЕЖНОСТ !

 Знаете ли коя е най-често изпълняваната песен в света, през последните 70 години? Според компанията PPL, провела световен конкурс, това е  хитът на британската група Procul Harum << A Whiter Shande Of Pale>>1967  година. Ето я:

БИВАЛИЦИ-НЕБИВАЛИЦИ – разказ

Filed under: разкази — Tags: , , , , — гравитон @ 12:41 am

За любовта и секса в Коми се разказват легенди. И как да не се разказват, като само 14%  от мъжете бяха с жените си. Постои млад мъж, месец два и на третия, четвъртия почва да мечтае. Пристигнат нови дърводобивници от България и старите кокали започват да ги занасят с какви ли не истории и небивалици. А то, небивалици, небивалици, пък като се разкажат петдесетина пъти и разказвачите  почват сами  да си вярват. А като си вярват, разказват толкова убедително, че историите  се приемат за чиста монета.

     Аз например, когато пристигнах в  Коми, вече бях слушал толкова много разкази за готовността на жените там,  за групите девойки дето пристигали всеки месец на гарата в Кослан, с единственото желание да си намерят мъже от нашите, че изпаднах в дълбоко разочарование и униние, когато  установих неверността на това твърдение  и измама.

–         Митак – разказваше ми веднъж Бобоца, физкултурник в  ГПП-то и мой

 съквартирант в началото .– Като дойдох братче и старите кокали ми разпрявят:” Тука намаш проблем със жените. Оставяш през ноща лампата да свети и жените сами идват в квартирата ти.” Шест месеца, братче, спах на светло, лампа не угасих нощем.  Без очи останах. Колкото ти си дошъл, толкова и жена е дошла в квартирата ми.

–         Ай стига бе! – викам му – Ти се занасяш с мене.

–         Какво ти занасяне бе братче. Като изкараш шест месеца без жена и перкулясваш.

–         Ти знаеш ли как вият вълците?

–         Не знам.

–         След шестия месец ще научиш. Като се попиташ „ От кога не съм спал с жена,”

 ще си отговориш с едно дълго АУУУУУУУУУУУУУ..  и вече ще знаеш. А знаеш ли от къде идва израза „Дай мууууу!”

–         От де да знам.

–         Ще ти кажа… Дошла жената на един нашенец. Момчетата от бригадата

 разбрани, свили се в другите стаи на апартамента и оставили за семейната двойка едната стая. Ама то мъжка квартира. Жената и неудобно. Сама жена в апартамент с десетина мъжища. Притеснила се. Легнали си. Мъжа и,  жена не пипал от месеци започнал да налита за изпълнение на семейните задължения. Посяга той, моли се, жена му не дава. Сърцето и се свило и мъжкото сумтене чува през тънките стени. Мъжа и пак се моли, и я навива,  и уж тихо говори, ама всичко се чува в другите стаи. Минал час, два, станало късно. Той пак се моли, а жена му не дава. Всичко се чува и никой не заспива. Най накрая един от горяните ядосано се провикнал:  „Дай мууууу, няма ли да спим вече ма!”    Та от там останало пословичното „Дай мууу!”

 На това място, съквартиранта ми спира  за да налее водка  в чашите, вдига един

тост за жените които знаят кога, как и на кого да дават и като отпиваме по един голям гълток от скъпоценната течност продължава.

–         Тук, в  Благоево преди няколко години плана бил пред проваляне. И знаеш ли

защо?

–         Не знам. Казвай!

–         Щото  дошли две дългокраки русокоски и го провалили… А наздраве. Ти нищо

не пиеш бе човече. Няма да стане сибиряк от тебе.

–         Ще стана няма къде да ида. Като съм се хванал на хорото ще го изкарам до

край.– отговарям аз и отпивам още от парливата течност.- Та как викаш са провалили

плана?

–         Цинцев, директора,  разказваше – продължи Бобоца – че преди две години, две

готени дългокраки русокоси, едрогърдести блядки се завъртели в Благоево. Две горски бригади ги приютили в апартаментите на бригадите. Хранили, поили ги  и се грижели за тях. И те се грижели за  оставените през деня горяни .  Така били решили на бригадните съвети. Всеки ден за награда в посьолека  да остава по един горянин от бригада. Другите работят и заради него, а той „работи” русата рибка в леглото.. На другия ден други двама остават и така нататък. Издържали цял месец. Само, че след месец въдиците им нещо прокапали и като отидели да пикаят, така им парело, все едно че газ пикаели. Триперлясали значи  двете бригади и заедно с русокоските, айде в Усогорск в болницата.Задниците им на решето станали от инжекции. Бригадите аварирали. Плана отишъл на кино.

       Сега Бобоца отново спиря, пак доля чашите и вдигна наздравица за безаварината работа на мъжете. Отпиваме пак, а моя събеседник, като по опитен ме съветва:

–         За туй, за да не аварираш, с какво да е, не се захващай. В Коми жените са малко

но достатъчно. По добре някоя наша, женена.  Тук от магнитните аномалии ли, от статичното електричество ли или защото  климатичните условия са  много сурови, женските организми се активират и даже бездетни жени от България, тука раждат. И интересното е, че предимно женски раждат. Виж как е нагласена природата , мама му стара. Как я е нагласила, за да се запази човешкия род.

–         Има логика в това дето казваш за тежките условия  и засилване детеродните

функции на женските организми.  Това си е естествена реакция за запазване на рода. – съгласявам се и аз  и споделям –  Обаче, Бобоцов, с какво да е не мога да легна. Нали все пак трябва да ти хване окото, да ти трепне от вътре.

–         А бе приказваш си ти:” Да ти хване окото, да ти трепне от вътре”. То като ти

 дойде сляпата неделя , като надвие долната над горната,  примижаваш и нищо не гледаш. След някой и друг месец, заеш ли как всички ще ти се струват неземно красиви?

       После сетил се нещо комично, се засмива тихо и започва пак.

–         Ти до  Междуреченск  ходили вече?

–         Ходих. Нали ходихме при Стойчо  Маджаров в културния дом.

–         А така. Действието се развива на 105 км. Нямало още ни блокове, ни

общежития, пък за дом на културата да не говорим. В началото имало само мъже и една жена дето им готвела в дървена  барака, нещо като стол. Женицата била средна на възраст и да ме прости господ, грозна като смърта. Само, че била много устата и със свободно поведение. То и иначе не може да бъде сама жена сред горяни. По едно време пристигнало едно момче, някаде на двайсе и една две. Току що излязло от казармата. Младо, здраво, стройно като  Аполон  и хубаво като икона. Харесала го женицата и почнала да го закача, да го сваля един вид. Само, че момчето не и обръща внимание, опъва се и веднъж не изтраел,  па и  се сопнал:

–         Стига си ме закачала ! Не разбра ли, че няма да стане. Виж са каква си грозница.

–         Може да съм грозна но в това Коми съм се налюбила на млади и хубави мъже

Като тебе. И ти ще ми кацнеш няма къде да идеш.

      Тука събеседника ми промърморва „Такива ми ти работи.” И  налива в чашите последните капки водка от бутилката.

–         И какво е станало? – питам заинтригуван.

–         Какво може да стане? След шест месеца му се видяла най-прекрасната жена на

 света, и той и  се помолил, а тя не му отказала.

            Та такива ми ти работи,  Ви казвам,  ставаха в Коми, кои бивали, кои небивали, кой знае. Само едно със сигурност е вярно, много семейства се разбиха, но и много щастливи се създадоха в това Коми.

юни 11, 2009

ПРЕД СВАТБАТА – откъс 7-ми от семейната сага ОРИС

Filed under: разкази — Tags: , , , , — гравитон @ 10:57 am

             Когато човек прави нещо от сърце, колкото и да е трудно и неприятно за другите , за него се превръща в удоволствие. Така и  Марийка цели пет месеца си  приготвя прикята и не знае умора. Наред с домашните задължения по животните в двора,  денем и  нощем домашния тъкачен стан в Стояновци,  не спира,  разменя ватала, бърдото удря по разноцветните нишки и ги набива в основата на най-шарените и красиви черги, постеля и дарове, каквито   е  виждал  нейния годеник Колю. Милиметър по милиметър,  многожичната основа се предвижва  на горното кросно и обвила го с красотата на втъканите в чеиза багри и любовта  на годеница и го прави още по здраво и мощно. Преждата по долното кросно  постепенно изтънява,  като търпението на годениците, най-после да се вземат.  

              След официалния годеж стана истинско чудо. С пакостливия полтъргайст , изкарващ от нерви бай Ангел се свърши: материализира се в усмихнат и  добродушен годеник. Най-легално дома на  Стояновци се  отвори за него по всяко време. И годеника се възползва. Всяка божа вечер се явява при тръпнещата в очакване 17 годишна тъкачка. Помага и и си говорят. Кроят планове, мечтаят и обсъждат текущата работа.

              И тази ранна мартенска вечер, Колю мина през футболното игрище до долната рампа и идва, както обикновено. Заприказваха се. От дума на дума, Марийка сподели:

–         Кольо, много рано се стъмяваше през  зимните  вечери. Ако имах

газ за газовата лампа, вече да съм свършила.

–         Ще измислим нещо. Ще видя какво мога да направя. То не е до

парите. И аз и татко всеки месец си получаваме парите от ЖП-то, ама пусто нали е война… Няма от къде да се купи – отговори и загрижено  Колю.

–         Аз опитвам  това кандило с олио. Ний слънчоглед имаме от

нивата до бранището, даваме го на маслобойната за олио и кюспе, но не става – само мъжди и опушва наоколо. Нищо се не види, ни основа, ни шарки. Какви престилки ще станат, сама не зная. Ще ги разкривя и като объркам и цветовете, има да ти се смеят хората каква нескопосна булка си си избрал – шегува се Марийка и му подхвърля няколко масура да ги пренавие с прежда.

             – Навий ми двата с керемидено червено, а третия с морско синьо! –  нарежда благо тя и му се усмихва  дяволито.

–         Знаеш ли, татко се има с дядо  Моше,  еврейна.  Давал ни е даже и

 на версия от магазина си. Ще опитам да намеря газ…

И наистина още на следващата вечер идва Колю весел,  свири си с уста

, навирил глава, развял къдрав перчем – носи цяла тенекия с газ.

–         Леле Кольо, ти носиш газ – посреща го зарадвана  Марийка и като

използва, че майка и е при кокошките, а баща и  при кравите, увисва му на врата дарявайки го с няколко звучни целувки.- До края на март съм готова!

–         Душицо, нямам вече търпение. Да казвам на тати и да насрочват

 сватбата тогава?

–         И аз не издържам вече Кольо. По цяло денонощие тук пред дюзена.

  Хубаво, че поне по празниците и в неделя можем спокойно да излизаме заедно.

–         Сега в неделя ще имаме мач с Българене. Ще дойда да те взема. –

Обещава той и се протяга та я погалва по ръката.

–         Добре! Аз ще бързам още повече. Веднъж да ме изведеш от тука и

минута не ми се остава вече. Да си се приберем у вас…

 

                                …………………………..

 

Не само младите бързаха. Бързаше и свекървата Костадина. Пролетта

вече се разпукваше. Идваше толкова кърска работа. Ама като дойде снахата тя ще си остане в къщи. Каквото и да е в къщата и влизаше още една работна ръка и то пъргава и работна, с опит за  своите 17 години, дето в кърската работа   и на 30 години, малцина го имаха. Това беше известно на цялото село. Но имаше и още една причина да се бърза със сватбата. Тя беше  само за вътрешна консумация. Времето се стопляше и усоленото в кацата месо от шопара, можеше да се развали.

–         Кольо, то много чеиз трябва да стяга твойта годеница,  още не е

готова. Ей на изпролети се вече. До кога ще я чакаме, принцесата? – подхваща го майка му Костадина и в гласа и се прокрадват заядливи нотки на свекърва.

     Около  облата  ниска синия  е  насядала, по трикраките дървени столчета, цялата фамилия. Наобиколили големия, черно опушен, тиган с лучена яхния и кокоши яйца на очи, всички си чупят и топят с пръсти големи залъци, от начупените  комати домашен хляб. Най- близо  до огнището седи авторитетно най-стария,  дядо Никола, дядото на жениха,  до него жена му, кротката и добродушна, баба Яна, бай Иван, Костадина, до нея най-малката, изтърсака,  дъщеря и  Величка. Тя е още ученичка и сега е седнала до майка си и малкия си брат Митко – дето повтаря три години та го застигна и в последния клас на училището стоят  на един чин. Величка уж е навела глава , а ихидно се подсмихва на майчината  забележка  и подмята:

             – Нали ни е пъргавелка, все ще си изтъче даровете, пък тъкмо ще порасне…

              Усетила  заядливи нотки в казаното от  бъдещите свекърва и зълва, баба Яна  поглежда мъжа си и като среща одобрителния му поглед отсича:

–         Ти  Костадино не се заяждай с невестата! Още не дошла и почвате

да я отдумвате. Цяло село  знае, че е работно момичето. – Кольо, как вървят нещата баба? Привършва ли вече? – обръща се тя съучувствено към седналия до дядо си  Никола, невръстен годеник Кольо – младши.

–          Привършва – отговаря притеснено Кольо и додава – Миналата

седмица и  занесох газ, та до края на март ще тъче и нощем и привършва.

–          Иване – обръща се дядо Никола към сина си. – Те децата ще се

управят ами вие до къде я докарахте? То, че нямаме кой знае какво, нямаме. Такива са времената. Тежки. Ама няма да се излагаме я. Сватбата не е шега работа, помни се цял живот и от свой и от чужди.Няма да ни отдумват хората я!

–         Тате, лошото е, че по магазините няма нищо. И в Плевен ходих. Ама

 е купонна система. Иначе с Колю сме събрали по някои лев от заплатите – отговаря бай  Иван и додава – 50 – 60 човека, няма да бъдат повече, но и музиката съм пазарил.

–         Това добре, ами с кръстниците,  с Рада и Ристо Томов за кумуването

говорихте ли?

–         Разбрали  сме се. Те са готови.

–         То булчето за кумовете, родата  и сватовете ще ни отсрами.

Сигурен съм че им е приготвило дарове, каквото трябва. Сватът  Ангел е табетлия човек, няма да я остави да се изложи.  Ами вий  Костадино, с какво ще я посрещнете. Рокля трябва, обувки, че и за Колю обувки и костюм? И ние с баба му сме скътали някой лев. По добре за сватба да ги дадем, отколкото за умирачка да ги кътаме – смее се стареца и намига на седналия до него внук-жених.

–         Нали ти казвам тате. Купонна система е нищо не може да се купи.

 Един обикновен плат, една басмичка не можеш да намериш… Викам от утре Костадино, да вземеш и ти да говориш с родата, и твойта и мойта, да съберем купони от тях, че да облечем младите.

–         Харно  Иване. Тъй бива.  Давайте, че наистина няма време. Нали

казваш Кольо, че до края на март ще е готова с прикята? 

–         Ще е готова – потвърждава уверено Колю и понечва да стане.

–         Чакай малко – обръща се към него баща му. – Като идеш тази

 вечер, кажи и, че утре вечер и аз ще ида да се разберем със свата Ангел за сватбата. Викам  да я направим на 4 април, хем е неделя.

             Сега вече Колю нетърпеливо стана и се изниза с благата вест към  Стояновци. Вечерята приключи. Празния черен тиган блесна с калаения си  блясък и всеки се зае със заниманието  си пред сън. Старите и децата да си лягат,  Костадина да измие тигана и да пооправи, а бай Иван да нагледа двата вола и овцете в кошарата…

            Над Пордим се спусна топла мартенска нощ. Луната надникна наполовина зад разкъсаните облаци и  звездите заблещукаха  неясно, весело или тревожно. Кучето Мечо се разлая от двора и даде началото на обратното броене до сватбата.

    

                                     ………………………………..

 

             Като всичко броено и дните до сватбата се изнизаха  по-бързо и от водата в пролетен ручей.   Най после, с голямото тъкане  свърши. Дюзена, разглобен и прибран с кросната и другите тъкачни такъми, се скри  на тавана  в заслужен отдих. Марийка и майка и нарязаха и разпределиха отделните черги, чаршафи,домашни копринени кърпи и пешкири, пещимали, престилки,  везани  ризи и ковьорчета и ги подредиха в горната стая готови за сватбата . Най-отгоре на чеиза,  като пролетни кокичета и минзухари, надзърна притеснено бельото на булката. На фона на немотията от бушуващата в Европа Втора световна война, скромните обувки, копринените чорапи и семплата светло кафява рокля на малки жълто-бели цветчета, застана направо като лукс. Току що ушитото,  семпло  дамско сако, с бялата си  булченска китка  на левия ревер, даде завършен вид на булчинските одежди.     Къщата заблестя от чистота,  двора от подреденост. Даже  улицата, преметена и наръсена с вода, изглеждаше празнично. Над  пътната врата  легна  важно и тежко сватбен  венец от зеленина и пролетни цветя.

         Утре вече е сватбата!  В къщата и двора цари оживление. Съседки и роднини  забързано се разминават, поели конкретните си задачи за сватбата. В кухнята мирише на печени сладки, орехови ядки, целувки и други лакомства.  Край тях щъкат възбудени дечица и в глъч и закачки  репетират ролите си на шафери и шаферки за седемнадесет годишната булка. Идва и деветнадесет годишния жених. Навежда глава и делово влиза в двора.

–         Добър вечер! Къде е Марийка? – пита той, но още не получил

отговор Марийка изкача от къщата, весела и жизнерадостна, подава му ръка и го повежда навътре.

–         Влизай Кольо. Носиш ли пръстените? – пита тя.

–         Готови са. Нося ги. Виж. –  После спира пред къщата, вади увитите в

бяла копринена кърпа пръстени и  ги показва.  Марийка подава  нетърпеливо ръка.  Подложил нежно грамадната си твърда длан,  под нейната крехка ръчица, Колю внимателно нанизва с палеца и показалеца на дясната си ръка блестящата златна халка.

–         Много е красива! – възкликва Марийка и го прегръща.

           Скупчилите се край тях деца ги гледат завистливо и дяволито, а възрастните благосклонно почват да ги напътстват.

–         Не ги слагайте сега. Утре в църквата на ритула ще подате ръце на

 попа да  ви ги размени.

–         Марийке, внимавай стринка, да не го изгубиш, щото е по-голям и

може да се изхлузи от кльощавите ти пръсти – поучава я като зла прокоба стринката…После продължава. – Кольо айде отивай си, не е хубавно последната вечер пред сватбата да стоиш при булката.   Утре ви чака тежък ден.

             Колю си тръгва неохотно, стиснал на кутрето си скъпата за него вещ, малкото пръстенче на Марийка. Тя го изпраща с поглед и надежда, че от утре, четвърти април 1941 година,  вече няма да се разделят и всеки се отдава  на очакването за утрешната сватба. Тяхната, така жадувана  сватба.

 

                                            (следва)

юни 2, 2009

ЗА ГЕРБ И БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА – закачка

IMGP4097         Казвам Ви, тази вечер голяма борба падна с корупцията, вземането на европейските фондове и въвеждането на открито управление. ГЕРБ Тракия в Пловдив, организира мероприятие за представяне на кандидатите зе евродепутати от листата на ГЕРБ. От ранни зори ( по точно от няколко дни, щото тревата наоколо бе окосена и събрана още вчера, улиците измити)  започна подготовката. Площадката на емблематичния за ЖР Тракия,  паметник на Кан Крум се превърна в разкошна сцена, с превъзходно сценично осветление и неприятно мощно озвучаване. В програмата за привличане на гласоподаватели се изявиха Клубът по тайкондо в Тракия 

 

Танц  на най-големия в Европа(97 човека), частен фолклорен ансамбъл Българе!

Танц на най-големия в Европа(97 човека), частен фолклорен ансамбъл Българе!

 Фолклорен ансамбъл Българе и вокална група Ренегат!  Това последното ми звучи като намек към Бойко  Борисов… Хубаво, че участва Българе, да измие  очите на организаторите, макар че лично аз имам много забележки и  по театрализирания танцов спектакъл… Може би защото все сравнявам с най добрите години на ДФА Тракия.

        Всъщност няма да  Ви занимавам с художественитне достойнста на програмата. Ще поместя само няколко снимки  за да видите как бат Бойко и  ГЕРБ се борят с корупцията и купуването на гласове.

IMGP4097

 

         Виждате ли колко надути балони са приготвили – като празните им  предизборни обещания!

 

 

 

IMGP4119

 

Предизборния цирк е започнал. Не си мислете, че тези девойки са купени с безплатната минерална вода и с байрачето. Както виждате те са обърнали гръб!

 

 

IMGP4121

 

 

 ГЕРБ  дават безплатно хлебче с наденичка. Ей тъй без нищо?  Може и една студена вода.

 

 

 

 

 

IMGP4125

 

 

 Тук вече може да получите и безплатна бира. Само не си мислете, че  ГЕРБ искат да  Ви купят. Не! Те са против купуването на гласове и корупцията!

 

 

     Малко по назад раздават и сладолед… Сигурно предварително да  Ви охладят следизборните очаквания изплували от безплатната бира и хляба с наденичката.

IMGP4135

Толкова ли струва Вашия глас?  Кой плаща и защо? Нали знаем, че безплатен обяд , няма!

Блог в WordPress.com.