Mitkoivanov's Weblog

юни 11, 2009

ПРЕД СВАТБАТА – откъс 7-ми от семейната сага ОРИС

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:57 am

             Когато човек прави нещо от сърце, колкото и да е трудно и неприятно за другите , за него се превръща в удоволствие. Така и  Марийка цели пет месеца си  приготвя прикята и не знае умора. Наред с домашните задължения по животните в двора,  денем и  нощем домашния тъкачен стан в Стояновци,  не спира,  разменя ватала, бърдото удря по разноцветните нишки и ги набива в основата на най-шарените и красиви черги, постеля и дарове, каквито   е  виждал  нейния годеник Колю. Милиметър по милиметър,  многожичната основа се предвижва  на горното кросно и обвила го с красотата на втъканите в чеиза багри и любовта  на годеница и го прави още по здраво и мощно. Преждата по долното кросно  постепенно изтънява,  като търпението на годениците, най-после да се вземат.  

              След официалния годеж стана истинско чудо. С пакостливия полтъргайст , изкарващ от нерви бай Ангел се свърши: материализира се в усмихнат и  добродушен годеник. Най-легално дома на  Стояновци се  отвори за него по всяко време. И годеника се възползва. Всяка божа вечер се явява при тръпнещата в очакване 17 годишна тъкачка. Помага и и си говорят. Кроят планове, мечтаят и обсъждат текущата работа.

              И тази ранна мартенска вечер, Колю мина през футболното игрище до долната рампа и идва, както обикновено. Заприказваха се. От дума на дума, Марийка сподели:

–         Кольо, много рано се стъмяваше през  зимните  вечери. Ако имах

газ за газовата лампа, вече да съм свършила.

–         Ще измислим нещо. Ще видя какво мога да направя. То не е до

парите. И аз и татко всеки месец си получаваме парите от ЖП-то, ама пусто нали е война… Няма от къде да се купи – отговори и загрижено  Колю.

–         Аз опитвам  това кандило с олио. Ний слънчоглед имаме от

нивата до бранището, даваме го на маслобойната за олио и кюспе, но не става – само мъжди и опушва наоколо. Нищо се не види, ни основа, ни шарки. Какви престилки ще станат, сама не зная. Ще ги разкривя и като объркам и цветовете, има да ти се смеят хората каква нескопосна булка си си избрал – шегува се Марийка и му подхвърля няколко масура да ги пренавие с прежда.

             – Навий ми двата с керемидено червено, а третия с морско синьо! –  нарежда благо тя и му се усмихва  дяволито.

–         Знаеш ли, татко се има с дядо  Моше,  еврейна.  Давал ни е даже и

 на версия от магазина си. Ще опитам да намеря газ…

И наистина още на следващата вечер идва Колю весел,  свири си с уста

, навирил глава, развял къдрав перчем – носи цяла тенекия с газ.

–         Леле Кольо, ти носиш газ – посреща го зарадвана  Марийка и като

използва, че майка и е при кокошките, а баща и  при кравите, увисва му на врата дарявайки го с няколко звучни целувки.- До края на март съм готова!

–         Душицо, нямам вече търпение. Да казвам на тати и да насрочват

 сватбата тогава?

–         И аз не издържам вече Кольо. По цяло денонощие тук пред дюзена.

  Хубаво, че поне по празниците и в неделя можем спокойно да излизаме заедно.

–         Сега в неделя ще имаме мач с Българене. Ще дойда да те взема. –

Обещава той и се протяга та я погалва по ръката.

–         Добре! Аз ще бързам още повече. Веднъж да ме изведеш от тука и

минута не ми се остава вече. Да си се приберем у вас…

 

                                …………………………..

 

Не само младите бързаха. Бързаше и свекървата Костадина. Пролетта

вече се разпукваше. Идваше толкова кърска работа. Ама като дойде снахата тя ще си остане в къщи. Каквото и да е в къщата и влизаше още една работна ръка и то пъргава и работна, с опит за  своите 17 години, дето в кърската работа   и на 30 години, малцина го имаха. Това беше известно на цялото село. Но имаше и още една причина да се бърза със сватбата. Тя беше  само за вътрешна консумация. Времето се стопляше и усоленото в кацата месо от шопара, можеше да се развали.

–         Кольо, то много чеиз трябва да стяга твойта годеница,  още не е

готова. Ей на изпролети се вече. До кога ще я чакаме, принцесата? – подхваща го майка му Костадина и в гласа и се прокрадват заядливи нотки на свекърва.

     Около  облата  ниска синия  е  насядала, по трикраките дървени столчета, цялата фамилия. Наобиколили големия, черно опушен, тиган с лучена яхния и кокоши яйца на очи, всички си чупят и топят с пръсти големи залъци, от начупените  комати домашен хляб. Най- близо  до огнището седи авторитетно най-стария,  дядо Никола, дядото на жениха,  до него жена му, кротката и добродушна, баба Яна, бай Иван, Костадина, до нея най-малката, изтърсака,  дъщеря и  Величка. Тя е още ученичка и сега е седнала до майка си и малкия си брат Митко – дето повтаря три години та го застигна и в последния клас на училището стоят  на един чин. Величка уж е навела глава , а ихидно се подсмихва на майчината  забележка  и подмята:

             – Нали ни е пъргавелка, все ще си изтъче даровете, пък тъкмо ще порасне…

              Усетила  заядливи нотки в казаното от  бъдещите свекърва и зълва, баба Яна  поглежда мъжа си и като среща одобрителния му поглед отсича:

–         Ти  Костадино не се заяждай с невестата! Още не дошла и почвате

да я отдумвате. Цяло село  знае, че е работно момичето. – Кольо, как вървят нещата баба? Привършва ли вече? – обръща се тя съучувствено към седналия до дядо си  Никола, невръстен годеник Кольо – младши.

–          Привършва – отговаря притеснено Кольо и додава – Миналата

седмица и  занесох газ, та до края на март ще тъче и нощем и привършва.

–          Иване – обръща се дядо Никола към сина си. – Те децата ще се

управят ами вие до къде я докарахте? То, че нямаме кой знае какво, нямаме. Такива са времената. Тежки. Ама няма да се излагаме я. Сватбата не е шега работа, помни се цял живот и от свой и от чужди.Няма да ни отдумват хората я!

–         Тате, лошото е, че по магазините няма нищо. И в Плевен ходих. Ама

 е купонна система. Иначе с Колю сме събрали по някои лев от заплатите – отговаря бай  Иван и додава – 50 – 60 човека, няма да бъдат повече, но и музиката съм пазарил.

–         Това добре, ами с кръстниците,  с Рада и Ристо Томов за кумуването

говорихте ли?

–         Разбрали  сме се. Те са готови.

–         То булчето за кумовете, родата  и сватовете ще ни отсрами.

Сигурен съм че им е приготвило дарове, каквото трябва. Сватът  Ангел е табетлия човек, няма да я остави да се изложи.  Ами вий  Костадино, с какво ще я посрещнете. Рокля трябва, обувки, че и за Колю обувки и костюм? И ние с баба му сме скътали някой лев. По добре за сватба да ги дадем, отколкото за умирачка да ги кътаме – смее се стареца и намига на седналия до него внук-жених.

–         Нали ти казвам тате. Купонна система е нищо не може да се купи.

 Един обикновен плат, една басмичка не можеш да намериш… Викам от утре Костадино, да вземеш и ти да говориш с родата, и твойта и мойта, да съберем купони от тях, че да облечем младите.

–         Харно  Иване. Тъй бива.  Давайте, че наистина няма време. Нали

казваш Кольо, че до края на март ще е готова с прикята? 

–         Ще е готова – потвърждава уверено Колю и понечва да стане.

–         Чакай малко – обръща се към него баща му. – Като идеш тази

 вечер, кажи и, че утре вечер и аз ще ида да се разберем със свата Ангел за сватбата. Викам  да я направим на 4 април, хем е неделя.

             Сега вече Колю нетърпеливо стана и се изниза с благата вест към  Стояновци. Вечерята приключи. Празния черен тиган блесна с калаения си  блясък и всеки се зае със заниманието  си пред сън. Старите и децата да си лягат,  Костадина да измие тигана и да пооправи, а бай Иван да нагледа двата вола и овцете в кошарата…

            Над Пордим се спусна топла мартенска нощ. Луната надникна наполовина зад разкъсаните облаци и  звездите заблещукаха  неясно, весело или тревожно. Кучето Мечо се разлая от двора и даде началото на обратното броене до сватбата.

    

                                     ………………………………..

 

             Като всичко броено и дните до сватбата се изнизаха  по-бързо и от водата в пролетен ручей.   Най после, с голямото тъкане  свърши. Дюзена, разглобен и прибран с кросната и другите тъкачни такъми, се скри  на тавана  в заслужен отдих. Марийка и майка и нарязаха и разпределиха отделните черги, чаршафи,домашни копринени кърпи и пешкири, пещимали, престилки,  везани  ризи и ковьорчета и ги подредиха в горната стая готови за сватбата . Най-отгоре на чеиза,  като пролетни кокичета и минзухари, надзърна притеснено бельото на булката. На фона на немотията от бушуващата в Европа Втора световна война, скромните обувки, копринените чорапи и семплата светло кафява рокля на малки жълто-бели цветчета, застана направо като лукс. Току що ушитото,  семпло  дамско сако, с бялата си  булченска китка  на левия ревер, даде завършен вид на булчинските одежди.     Къщата заблестя от чистота,  двора от подреденост. Даже  улицата, преметена и наръсена с вода, изглеждаше празнично. Над  пътната врата  легна  важно и тежко сватбен  венец от зеленина и пролетни цветя.

         Утре вече е сватбата!  В къщата и двора цари оживление. Съседки и роднини  забързано се разминават, поели конкретните си задачи за сватбата. В кухнята мирише на печени сладки, орехови ядки, целувки и други лакомства.  Край тях щъкат възбудени дечица и в глъч и закачки  репетират ролите си на шафери и шаферки за седемнадесет годишната булка. Идва и деветнадесет годишния жених. Навежда глава и делово влиза в двора.

–         Добър вечер! Къде е Марийка? – пита той, но още не получил

отговор Марийка изкача от къщата, весела и жизнерадостна, подава му ръка и го повежда навътре.

–         Влизай Кольо. Носиш ли пръстените? – пита тя.

–         Готови са. Нося ги. Виж. –  После спира пред къщата, вади увитите в

бяла копринена кърпа пръстени и  ги показва.  Марийка подава  нетърпеливо ръка.  Подложил нежно грамадната си твърда длан,  под нейната крехка ръчица, Колю внимателно нанизва с палеца и показалеца на дясната си ръка блестящата златна халка.

–         Много е красива! – възкликва Марийка и го прегръща.

           Скупчилите се край тях деца ги гледат завистливо и дяволито, а възрастните благосклонно почват да ги напътстват.

–         Не ги слагайте сега. Утре в църквата на ритула ще подате ръце на

 попа да  ви ги размени.

–         Марийке, внимавай стринка, да не го изгубиш, щото е по-голям и

може да се изхлузи от кльощавите ти пръсти – поучава я като зла прокоба стринката…После продължава. – Кольо айде отивай си, не е хубавно последната вечер пред сватбата да стоиш при булката.   Утре ви чака тежък ден.

             Колю си тръгва неохотно, стиснал на кутрето си скъпата за него вещ, малкото пръстенче на Марийка. Тя го изпраща с поглед и надежда, че от утре, четвърти април 1941 година,  вече няма да се разделят и всеки се отдава  на очакването за утрешната сватба. Тяхната, така жадувана  сватба.

 

                                            (следва)

Advertisements

2 Коментари »

  1. Тъкмо се зачетох, че ми хареса, и то прекъсна…По такъв начин мразя и рекламите по ТВ да ми прекъснат готиния филм.

    Целия разказ ми напомня начина, по който искат да ме третират моите свекър и свекърва, които още си живеят в 19 век. А хората живеят в София, ходили и в чужбина…да им се чудиш защо точно в тази насока – семейството, искат да е както е било по времето на баба ми.
    🙂
    Забавно ми е, така, че давай следващата част. Трябва да има някаква интрига мисля…Да има ДРАМА!
    Даже ми напомня Татул, както и Талев….за взаимоотношенията на две три поколения, наши предци.
    Успех

    Коментар от Ирена — юни 11, 2009 @ 1:41 pm

  2. Ирена, благодаря ти! Имай търпение.Ще има всичко, така както го има в живота. Все пак това е само седмия разказ в една семейна сага, отразяваща част от живота, за време повече от век. Поне такива са ми намеренията…Благодаря ти за подкрепата, нужна ми е!

    Коментар от гравитон — юни 12, 2009 @ 10:29 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: