Mitkoivanov's Weblog

юни 12, 2009

БИВАЛИЦИ-НЕБИВАЛИЦИ – разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 12:41 am

За любовта и секса в Коми се разказват легенди. И как да не се разказват, като само 14%  от мъжете бяха с жените си. Постои млад мъж, месец два и на третия, четвъртия почва да мечтае. Пристигнат нови дърводобивници от България и старите кокали започват да ги занасят с какви ли не истории и небивалици. А то, небивалици, небивалици, пък като се разкажат петдесетина пъти и разказвачите  почват сами  да си вярват. А като си вярват, разказват толкова убедително, че историите  се приемат за чиста монета.

     Аз например, когато пристигнах в  Коми, вече бях слушал толкова много разкази за готовността на жените там,  за групите девойки дето пристигали всеки месец на гарата в Кослан, с единственото желание да си намерят мъже от нашите, че изпаднах в дълбоко разочарование и униние, когато  установих неверността на това твърдение  и измама.

–         Митак – разказваше ми веднъж Бобоца, физкултурник в  ГПП-то и мой

 съквартирант в началото .– Като дойдох братче и старите кокали ми разпрявят:” Тука намаш проблем със жените. Оставяш през ноща лампата да свети и жените сами идват в квартирата ти.” Шест месеца, братче, спах на светло, лампа не угасих нощем.  Без очи останах. Колкото ти си дошъл, толкова и жена е дошла в квартирата ми.

–         Ай стига бе! – викам му – Ти се занасяш с мене.

–         Какво ти занасяне бе братче. Като изкараш шест месеца без жена и перкулясваш.

–         Ти знаеш ли как вият вълците?

–         Не знам.

–         След шестия месец ще научиш. Като се попиташ „ От кога не съм спал с жена,”

 ще си отговориш с едно дълго АУУУУУУУУУУУУУ..  и вече ще знаеш. А знаеш ли от къде идва израза „Дай мууууу!”

–         От де да знам.

–         Ще ти кажа… Дошла жената на един нашенец. Момчетата от бригадата

 разбрани, свили се в другите стаи на апартамента и оставили за семейната двойка едната стая. Ама то мъжка квартира. Жената и неудобно. Сама жена в апартамент с десетина мъжища. Притеснила се. Легнали си. Мъжа и,  жена не пипал от месеци започнал да налита за изпълнение на семейните задължения. Посяга той, моли се, жена му не дава. Сърцето и се свило и мъжкото сумтене чува през тънките стени. Мъжа и пак се моли, и я навива,  и уж тихо говори, ама всичко се чува в другите стаи. Минал час, два, станало късно. Той пак се моли, а жена му не дава. Всичко се чува и никой не заспива. Най накрая един от горяните ядосано се провикнал:  „Дай мууууу, няма ли да спим вече ма!”    Та от там останало пословичното „Дай мууу!”

 На това място, съквартиранта ми спира  за да налее водка  в чашите, вдига един

тост за жените които знаят кога, как и на кого да дават и като отпиваме по един голям гълток от скъпоценната течност продължава.

–         Тук, в  Благоево преди няколко години плана бил пред проваляне. И знаеш ли

защо?

–         Не знам. Казвай!

–         Щото  дошли две дългокраки русокоски и го провалили… А наздраве. Ти нищо

не пиеш бе човече. Няма да стане сибиряк от тебе.

–         Ще стана няма къде да ида. Като съм се хванал на хорото ще го изкарам до

край.– отговарям аз и отпивам още от парливата течност.- Та как викаш са провалили

плана?

–         Цинцев, директора,  разказваше – продължи Бобоца – че преди две години, две

готени дългокраки русокоси, едрогърдести блядки се завъртели в Благоево. Две горски бригади ги приютили в апартаментите на бригадите. Хранили, поили ги  и се грижели за тях. И те се грижели за  оставените през деня горяни .  Така били решили на бригадните съвети. Всеки ден за награда в посьолека  да остава по един горянин от бригада. Другите работят и заради него, а той „работи” русата рибка в леглото.. На другия ден други двама остават и така нататък. Издържали цял месец. Само, че след месец въдиците им нещо прокапали и като отидели да пикаят, така им парело, все едно че газ пикаели. Триперлясали значи  двете бригади и заедно с русокоските, айде в Усогорск в болницата.Задниците им на решето станали от инжекции. Бригадите аварирали. Плана отишъл на кино.

       Сега Бобоца отново спиря, пак доля чашите и вдигна наздравица за безаварината работа на мъжете. Отпиваме пак, а моя събеседник, като по опитен ме съветва:

–         За туй, за да не аварираш, с какво да е, не се захващай. В Коми жените са малко

но достатъчно. По добре някоя наша, женена.  Тук от магнитните аномалии ли, от статичното електричество ли или защото  климатичните условия са  много сурови, женските организми се активират и даже бездетни жени от България, тука раждат. И интересното е, че предимно женски раждат. Виж как е нагласена природата , мама му стара. Как я е нагласила, за да се запази човешкия род.

–         Има логика в това дето казваш за тежките условия  и засилване детеродните

функции на женските организми.  Това си е естествена реакция за запазване на рода. – съгласявам се и аз  и споделям –  Обаче, Бобоцов, с какво да е не мога да легна. Нали все пак трябва да ти хване окото, да ти трепне от вътре.

–         А бе приказваш си ти:” Да ти хване окото, да ти трепне от вътре”. То като ти

 дойде сляпата неделя , като надвие долната над горната,  примижаваш и нищо не гледаш. След някой и друг месец, заеш ли как всички ще ти се струват неземно красиви?

       После сетил се нещо комично, се засмива тихо и започва пак.

–         Ти до  Междуреченск  ходили вече?

–         Ходих. Нали ходихме при Стойчо  Маджаров в културния дом.

–         А така. Действието се развива на 105 км. Нямало още ни блокове, ни

общежития, пък за дом на културата да не говорим. В началото имало само мъже и една жена дето им готвела в дървена  барака, нещо като стол. Женицата била средна на възраст и да ме прости господ, грозна като смърта. Само, че била много устата и със свободно поведение. То и иначе не може да бъде сама жена сред горяни. По едно време пристигнало едно момче, някаде на двайсе и една две. Току що излязло от казармата. Младо, здраво, стройно като  Аполон  и хубаво като икона. Харесала го женицата и почнала да го закача, да го сваля един вид. Само, че момчето не и обръща внимание, опъва се и веднъж не изтраел,  па и  се сопнал:

–         Стига си ме закачала ! Не разбра ли, че няма да стане. Виж са каква си грозница.

–         Може да съм грозна но в това Коми съм се налюбила на млади и хубави мъже

Като тебе. И ти ще ми кацнеш няма къде да идеш.

      Тука събеседника ми промърморва „Такива ми ти работи.” И  налива в чашите последните капки водка от бутилката.

–         И какво е станало? – питам заинтригуван.

–         Какво може да стане? След шест месеца му се видяла най-прекрасната жена на

 света, и той и  се помолил, а тя не му отказала.

            Та такива ми ти работи,  Ви казвам,  ставаха в Коми, кои бивали, кои небивали, кой знае. Само едно със сигурност е вярно, много семейства се разбиха, но и много щастливи се създадоха в това Коми.

Advertisements

3 Коментари »

  1. Благодаря ти за написаното.Върна ме в прекрасните години.
    Симеон Димчев
    Усогорск 77-79 и 82-84
    /ветка 27 – който е бил там, ще разбере закачката/

    Коментар от Симеон Димчев — юни 18, 2009 @ 9:59 pm

  2. благодаря ви много лека му праст на ба6та ми и тои работе6е в благоево ВАНГЕЛ ДИМИТРОВ СЕ КАЗВАШЕ

    Коментар от рунк — януари 8, 2010 @ 7:12 pm

  3. Дайте адрес или телефон на Стойчо Маджаров !

    Симеон Димчев
    0885 77 78 70
    simdimgreen@abv.bg

    Благодаря .

    Коментар от Симеон Димчев — декември 7, 2011 @ 4:51 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: